В Плешивец се притесняват при всеки проливен дъжд

"Подобни явления, тук не се случват толкова често, но когато се случат, са с доста значими последствия", обясни Тодор Тодоров, бивш кмет за 4 мандата в Плешивец и настоящ председател на местното читалище:

"Това, което се случи тук преди няколко дни е нищо, в сравнение с наводнението през 2014 година. Въпреки това не бива да се подценява. Селото ни е в Предбалкана, разположено по баирите и надали има двор, който да не е под наклон. Улиците ни също са полегати и при събирането на повече вода, тя отнася настилката им. Разбира се, ние после ги насипваме отново с трошляк или баластра, но това е само до следващия силен дъжд. Стараем се, но понеже говорим реални неща в реално време, знаем че улиците ни не могат да бъдат асфалтирани при сегашните възможности на Общината... Затова е хубаво да бъде решен основният проблем - почистването на коритото на реката. То обаче трябва да стане по цялото ѝ протежение, за да има успех това начинание. Общината колкото и да иска, не може да реши самостоятелно този проблем. За да бъде изчистено това корито качествено, трябват средства - трябва да има проект, програма, трябва някой да го утвърди и някой да го финансира... С една дума - държавата трябва да се намеси!", категоричен е Тодор Тодоров.

"Ако оставим настоящите проблеми настрана, иначе селото ни е спокойно", смята кметският наместник Йорданка Петрова, която отскоро е на този пост, а въведеното извънредно положение заради коронавируса, определено е променило плановете ѝ за много неща:

"В селото сме около 120 души, повечето от които са възрастни. Който има нужда от нещо ми се обажда, пазаруваме и им го доставяме по домовете. Основен проблем тук е безработицата, защото в селото не останаха работещи предприятия. Преди имахме тъкачен цех и предприятие, в което правеха бордюри и плочки за тротоари. В него работеха дори хора от съседните села.

Отглеждането на животни също е трудно, защото вече всичко стана много скъпо,а земята е дадена на арендаторите за някой лев или бутилки олио. Българското село пропада и ние тук нямаме никакви възможности да подсигурим работа на хората. Затова и повечето от тях, които не са пенсионери, са в чужбина. Работят в сферата на услугите или в селското стопанство... 

В селото имаме един-двама пчелари,които имат до десетина кошера. Проблем в последно време станаха тези пръскания с препарати от арендаторите. Вярно е, че те предупреждават, когато ще пръскат, но пчелите могат ли да стоят затворени по седмица в кошера? Преди години в селото имаше и овце, и кози, но днес вече никой не отглежда селскостопански животни. Останали сме само четири семейства, които се занимаваме с животни. Три семейства отглеждаме биволи и едно се занимава с крави.

Тук, на село, всеки ден изникват нови и нови проблеми, и е важно да бъдат решавани бързо, защото иначе става по-сложно. Стараем се да сме в полза на хората и съм доволна, че общинският кмет също ни помага в разрешаването им", допълва Йорданка Петрова.

Целите интервюта и подробности по темата, както и разказа на очевидец на трагедията от 2014 година, чуйте в звуковия файл