Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учи, за да не работиш... по специалността си

Снимка: Радио ВИДИН

От години в България се акцентира, че образованието не отговаря на изискванията пазара на труда. Съществува дисбаланс между търсенето и предлагането, т.е. прекалено много млади хора завършват специалности, с които бизнесът е пренаситен, а в същото време има дефицит на кадри предимно в инженерно-техническите специалности, медицина, педагогика. Проблемът е залегнал и в проекта за Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2021 - 2030 г., публикуван за обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката.

"Висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда", обясни зам.-министърът на образованието Петър Николов.

Как да се развива системата на висшето образование в следващите десет години?

"Трябва да се търси вариант, в който процесите на планиране на приема на студенти, научно-изследователските дейности, да бъдат направени така, че да отговорят на потребностите на местните общности. Част от университетите произвеждат огромно количество специалисти и кадри в определени области, които няма как и не се реализират. Част от извънстоличните университети придобиха регионален характер- голяма част от техните студенти са предимно от областта, където се намира университетът, или съседни области. В миналото това не е било така. Трябва да се помисли дали специалистите, които се произвеждат в съответния регион, са необходими. И ако ние произвеждаме икономисти или специалисти в областта на администрацията, а около 50% от тях са заети в други области, след като завършат, се пита тези придобити компетенции кому са нужни, защото след като работиш 5-10 години на едно място, загубваш това, което си придобил в университета. Това се теми, които трябва да бъдат детайлно проучени и не може да се взимат решения на парче. За съжаление в последните години взимаме решения, породени от кризисни ситуации или просто гасим пожари, което е грешна политика. Ако искаме да възродим икономиката и тя да върви добре, трябва да работим в сферата на образованието и културата, защото това е бекграундът на бъдещото ни развитие", смята университетският преподавател проф. Венелин Терзиев.

Сред останалите мерки, заложени в Стратегията, е бакалавърска степен за висше образование да се придобива в някои специалности и стригодишно обучение. В момента за бакалавър се учи 4 академични години. Документът, предложен за обществено обсъждане, предвижда още да се насърчават университетите да осъвременят учебните си програми, включително с участието на бизнеса. Друга от заложените цели е стимулиране на научните изследвания в университетите. Предвижда се държавната субсидия за висшите училища да се раздели на две части- за издръжка на обучението и за научни изследвания и разделяне на университетите на изследователски и преподавателски.

"В последните години се прави оценка на научния капацитет на висшите училища в България по определени критерии. Идеята на МОН е, че ще систематизират група от университети, в които ще бъдат финансирани научните изследвания в определени области, за да може да се ползва техният опит, натрупани знания и умения, иновативност, от останалите университети. Тези, които нямат доказан научен капацитет, ще се занимават единствено с образователната си функция. Не знам доколко това ще може да бъде разпределено в регионален аспект, както трябва, защото планирането на тези дейности дава резултат след 5-10 години. Мисля си, че България не може да си позволи да концентрира целия научен продукт и научен капацитет в София и още 1-2 града и би следвало да помисли за регионалното разпределение", допълни проф. Терзиев.

Междувременно Фондация "Бизнес иновации за кариерно развитие" направи проучване за възможностите за реализация на младежите във Видин.

"Резултатите показват, че определено имаме и силни, и слаби страни. Силните страни са: желанието за продължаващо живеене и развитие на територията на област Видин, но с поставено условие "ако има работа, която да бъде доходоносна и да осигурява издържането минимум на четиричленно семейство"; желаната потребност за преквалифициране или преминаване на допълнителни обучителни курсове и продължаващо образование след средно с предпоставки за развитие; младите хора, след като приключат своето обучение и имат финансов капитал, биха инвестирали в нашия край, но отново с условие "местната власт да може да съдейства". Слабите страни: нисък процент на младежите със завършено образование; липса на достатъчно квалифицирана работна ръка сред младежите на възраст от 18 до 29 години; липса на обучителни и квалификационни курсове; липса на социални инфраструктурни проекти, които да са с предпоставка за разкриване на нови работни места и създаване на микроклимат за бизнес. Ако се инвестира в младите хора чрез повишаване на техните умения и компетентности, преквалифициране и обучение, това би спомогнало за тяхното по-устойчиво развитие и задържане на територията на област Видин", обясни Мирослав Людмилов, изпълнителен директор на фондацията.

Повече по темата и какви специалности са избрали Алиса Петкова и Димитър Емилов- абитуриенти от Видин- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56