"Тази година проучването казва, че политиците имат изключително силно доминиращо влияние върху външния натиск, поне там, където се случва в медиите, които го усещат върху себе си, то е в пъти по-голямо от икономическите субекти, рекламодателите, дори държавни, общински институции. Близо 70% от анкетираните журналисти казват, че ако има външен натиск, той идва от политици и в пъти по-малко от икономически субекти", каза авторът на доклада д-р Илия Вълков, член на УС на АЕЖ-България, журналист и университетски преподавател.
Друг от изводите в доклада е, че централизацията на медийната среда в София вече се е превърнала в устойчива тенденция. Ако през 2015 г. двама от трима анкетирани журналисти са посочили, че работят в столицата, през 2017 г. те вече са трима от четирима, или 76,3%. През 2020 г. резултатите се приближават до тези преди три години. Общият прочит на тези данни показва, че регионалната журналистика вече е изчезващ вид.
"Наистина през последните години се наблюдава намаление на броя на сериозните регионални издания. Новите технологии най-вече засягат вестниците, тъй като издаването на печатно издание е доста скъпо начинание. Другите проблеми, които влияят върху регионалната журналистика, са ограниченият рекламен пазар и невъзможността да се заплащат достатъчни възнаграждания на журналистите. Въпреки това не може да се говори за "умиране" на регионалните медии, защото пък се появяват много сайтове. Те компенсират, макар и с по-ограничен ресурс и по-малка информация... Както е в цяла Европа, така и в България рано или късно гражданите ще осъзнаят, че регионалните медии им създават един качествен продукт, който им осигурява възможност по-бързо да се ориентират, по-добре да живеят, да виждат проблемите и да намират решения. Когато местният бизнес и власт разберат, че местните медии заслужават по-добра подкрепа, за да правят по-качествен продукт, нещата ще се случат...", коментира Иво Йорданов, собственик на регионалното издание "Северозапад днес".
Различни проучвания поставят страната ни в дъното на класациите по свобода на словото и медиите. За да разчупи общественото мнение, че медиите все повече се превръщат в говорители на властта или на други политически субекти, наскоро в съботно-неделния ефир на Българското национално радио започна излъчването на предаването "Политически НЕкоректно". Водещи са журналистите Силвия Великова и Петър Волгин.
"Концепцията е да бъде колкото се може по-некоректно спрямо властта, но не само политическата, а всяка една власт, за която се сетите. Т.е. всички онези представи, които съществуват като "единствено правилни", като "единствено възможни" ние се опитваме в нашето предаване да ги разколебаваме, да казваме, че хората не трябва да мислят по един и същи начин, не трябва да мислят в клишето, в нормата... За жалост, като че ли наистина има влошаване на медийната среда в България. Ние, които работим в системата на националното радио, сме удивително щастливи, защото в радиото през всичките години, въпреки различните ръководства, винаги е съществувала една свобода. Една свобода, за която в много други медии могат само да мечтаят. Имаме възможността да казваме това, което мислим, да каним хората, които смятаме, че трябва да бъдат поканени без да се съобразяваме с това дали те се харесват на началниците или не. БНР си остава един остров на независимостта и това трябва да бъде използвано, за да показваме, че може да се говори и да се прави журналистика и свободно", обясни Петър Волгин.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Ако се запази сегашният механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), за следващата година тя ще бъде около 1200 лв. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов относно транспонирането на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС и механизъма за минималната работна заплата у нас. Той..
Народното събрание гласува нови промени в Закона за движение по пътищата. Част от тях предвиждат камерите на националната тол-система да отчитат средна скорост на движение и да включат общинските камери в битката с пътния травматизъм. Новите текстове включват по-високи глоби, като целта е да се намали броят на пътните инциденти. Заради липса на..
Всяко домакинство усеща инфлацията най-осезаемо при пазаруване на продукти като хляб, сирене, масло и колбаси. Това са така наречените продукти от малката потребителска кошница, които всеки от нас купува ежедневно. Именно те обаче все по-често стават обект на нелоялни търговски практики и фалшификации. Растителни мазнини вместо мляко в..
Екипът на радио Видин е в село Мѐдовница, община Димово. Селото е на около 50 км от Видин. Потегляме по новата магистрала, но тъкмо когато сме се настроили да пътуваме удобно, отбиваме по старото трасе на Е-79 и започваме да криволичим по тесния и изпълнен със завои път Скомля - Медовница. По пътя върволицата от тирове е безкрайна и меко казана..
Обвинения в корупция, арести и обиски: политическите нюанси, които изпълват горещото лято, напомнящо повече на раздираната от скандали 2020 година, отколкото на променила се България след серията от големи протести преди години. От коалицията Продължаваме промяната-Демократична България подготвят вот на недоверие през септември, който да очертае..
Според Националния статистически институт, през юни общият показател на бизнес климата у нас се е покачил с 1.9 пункта спрямо предходния месец. Подобрение на показателя се наблюдава в строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, а в промишлеността запазва приблизително равнището си от май. Промишлените предприемачи оценяват..
След близо 6 години строителство в началото на този месец най-после бе отворен за движение 33-километровият участък от новия скоростен път между Мездра и Ботевград. В експлоатация от миналата година е и 14-километровата отсечка Макреш - Бела. За да бъде завършен обаче целият изключително важен за Северозапада път, който ще свърже Видин и София,..