Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как коронавирусът промени живота ни?

Изпращайки отиващата си 2020 година можем да направим равносметката, че светът вече не е същия. Наложи се да променим редица правила, живеейки в условията на пандемия, причинена от коронавируса. Общественият живот бе силно ограничен от необходимите наложени мерки. Идеята за правата на човека се подхранва от възмущението на унижените и оскърбените, заради потъпкването на тяхното човешко достойнство, казва големият германски философ Юрген Хабермас. Според него човешкото достойнство е основополагащо и именно във времена на криза оскърбените плащат винаги най-голямата цена. Месеците под карантина, породена от неочакваната пандемия, зададоха сложен и противоречив контекст на взаимоотношенията между държавата и хората. Научи ли се всеки един от нас чрез поведението си да допринесе поне малко в битката срещу коронавируса? 

На 11 март 2020 година Световната здравна организация официално обяви разпространяващата се в много държави в света зараза с COVID-19 за пандемия. Правителствата на много държави, сред които и това на България, предприеха спешни мерки за намаляване на разпространението на вируса. След като в България бяха доказани случаи на болни от коронавирус, правителството обяви извънредно положение и наложи мерки за самоизолация на гражданите в домовете им. Много от хората се възмущаваха, като някои открито се обявиха против наложените мерки и дори протестираха срещу тях. Днес, когато изпращаме тази динамична 2020 година, като че ли почти не останаха невярващи на случващото се. Голям е и броят на онези, които се сблъскаха с болестта, а някои не можаха да спечелят битката. Владимир Аврамов от Видин, от години живее и работи в София. Той работи като заварчик във фирма, която се занимава с обработка на метали и свири на бас китара в рок група. Преди дни Владимир Аврамов премина през битката с COVID-19 и ето какво сподели той за радио Видин:

"От работата започна всичко и там се сдобихме с това приключение COVID-19. Аз винаги съм се пазил като цяло и винаги съм си носил маска, още от самото начало, винаги съм ползвал дезинфектанти ... То това май вече е неизбежно да не се случи и всеки да го прекара в един момент. Като за начало беше без никакви симптоми, абсолютно нищо ми нямаше, а просто брат ми преди мен се разболя. Той си направи тест и излезе положителен и го пуснаха в болнични 14 дни. Аз реших просто ей така да си направя тест, без да имам никакви симптоми. Тестът си беше за моя сметка и се оказа положителен. Отначало гледах по така на нещата, свирех си на китарата, като първите един- два дни наистина нищо ми нямаше, обаче в един момент така се обърнаха нещата, че наистина стана страшно."- сподели Владимир Аврамов.

Докато социалната изолацията бе необходима, за да се снижи кривата на заболеваемостта от коронавирус и да се опази физическото здраве на възможно най-голям брой граждани, психичното ни здраве сякаш остана на заден план. А то е също толкова важно, колкото и физическото. Разговаряхме с психолога Катя Райчева от Видин:

"През тази година преминахме през много различни състояния, като в началото имаше интерес от това какво се случва, имаше и изненада. След това имаше и разочарование, че ограниченията ни промениха плановете, след това и страх, който остана може би, че може да се случи нещо с нашите близки. хората започнаха да осъзнават, че наистина става нещо сериозно и трябва да вземем предвид ситуацията."- каза Катя Райчева и допълни, че въпреки всичко случващо се, все още голям процент от българите продължават да се съмняват в съществуването на коронавируса и за нас е присъща черта постоянното съмнение и недоверие.

Недостигът на медицински кадри в условията на обявеното извънредно положение, заради пандемията от коронавируса е доста сериозен проблем в много лечебни заведения на територията на цялата страна. Лекарите са хората, които на първа линия се срещат очи в очи с болестта и вече сме свидетели на това как броят на заразените с COVID-19 медици непрекъснато се увеличава. Как бъдещите лекари приемат предизвикателствата на 2020 година и включват ли се в битката с коронавируса? Разговаряхме с Красимир Илиев от Лом, който в момента е студент по медицина, а бъдещата му специалност е съдова хирургия:

"Това, което аз видях от моите колеги и от всички, които застанаха редом с лекарите на първа линия е, че доста от студентите, които са записали медицина знаят защо са записали тази специалност. Доста от колегите, които влязоха в отделенията го направиха от добро сърце, без да очакват някакво възнаграждение ... Българинът, обаче има една вродена специалност у себе си и тя е да е цар на конспиративните теории. Истината е, че това е един много тежък вирус, причиняващ много тежки изменения, не само пневмония, върху която всички наблягат."- коментира Красимир Илиев:

Какво е мястото на вярата в тези трудни времена? Научи ли ни отиващата си 2020 година да бъдем по- смирени и да пазим повече себе си и околните - това попитахме свещеник Илия Симеонов, служител на видинска епархия.

"Тази година беше изпълнена с много изпитания. Хората до голяма степен бяха изплашени и изненадани и страхът не ги напусна, защото от политическа гледна точка се всяваха паника и страхове. Ролята на църквата е да дава надежда, да укрепва във вярата, но в началото на годината, когато беше първата вълна църквите останаха празни, защото от политическа страна на хората им бяха внушили много страх."- каза свещеник Илия Симеонов.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45
Андрей Вълчев, народен представител от БСП-Обединена левица

Андрей Вълчев: Надявам се страстите да утихнат и политиците да проявят държавническо поведение

След 26 дни безплодни опити и 10 гласувания Народното събрание най-накрая успя да си избере председател - експертът по конституционно право и преподавател в Софийския университет доц. Наталия Киселова, която влезе в парламента като част от гражданската квота на БСП-Обединена левица. Този акт "отпуши" процедурата за съставяне на правителство и днес..

публикувано на 10.12.24 в 13:32