Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Малин Маринов: Първоаприлската шега е терапия за обществото

Снимка: Радио ВИДИН


В своята "Поетика" Аристотел твърди, че за да ни въздейства истински, една творба трябва да е направена в съответствие със своята цел. Елементите в нея трябва да са в едно живо отношение, което да ни въздейства.  Същевременно тя трябва да е направена добре и това е също част от онова, което можем да наречем красиво.

Защо първоаприлската шега е терапия за обществото, обясни в "Посоките на делника" преподавателя по творческо писане и драма към школата във видинското читалище "Цвят" Малин Маринов.

 "Първоаприлската шега, която всъщност е комедия, е за забавление на хората. Тя засяга всички хора, които биха направили разликата между красивото и грозното, и голяма част от обществото, поне тази от него, която има чувство за хумор. Темите за етиката и естетиката ни препращат към Аристотел, който още преди хилядолетия представя ясно, че става въпрос за катарзис - т.е изчистването на личността от съответните емоции. В случая, когато говорим за комедия и шега, става въпрос за негативни натрупвания или когато улавяме грозотата в нашия идеал. Всеки човек има изградена ценна система, която е относителна спрямо всеобщата представа за добро и красота - т.е всеки си има свое виждане и свой идеал. Когато има нужда от баланс, от спокойство на душата, от изчистване на грозотата - посяга към комичната форма. Животните не се смеят, това ги различава от нас. Дали пък комедията е възможна при хора, нямащи чувство за хумор? Независимо дали е по-явно или по-представено на глас, но трябва човек да може да отчита разликата между красота и грозота. Първи април е възможност, както едно време е било в Римско време - когато е имало един такъв карнавален ден, в който слугите стават господари, а господарите стават слуги. Ето това е смяната на социалната роля. Ние в живота всички изпълняваме социална роля, дали по желание или не. Това е една възможност за всички посредством шегата, когато я приемем за безобидна форма на комедията, когато степента на грозота е сравнително малка и не застрашава нашия живот. С други думи - първоаприлската шега е терапия за обществото".

Малин Маринов е актьор, сценарист и режисьор, бивш директор на Експерименталния театър в НДК. Той е автор на "Приказки за добър живот" - домашен театър, в който актьорите могат да бъдат членовете на всяко едно българско семейство, а публиката - всички потребители на интернет.
По-различно ли е за един актьор да застане пред публика в по-забавна роля и какво изисква подготовката му за превъплъщението? Как се изгражда продукт и формат, който да забавлява?

"Аз лично като актьор не бих казал, че имам изключително богат опит, по-скоро приличен и задоволителен. Участвал съм в комедии, по-скоро в сатира, в които преобладаващото е, че както има комични ситуации, които са в известна степен социалнозначими или пропагандират критика, но не съм участвал в цялостен спектакъл под формата на гротеска. Опитвал съм да я постигна гротесковата форма на сцена, която за мен като търсещ творец е най-силната възможна в изкуството, за да можем да внушим или пропагандираме търсенето на път, на решение, за да отстраним грозотата от средата, в която живеем или от хората, с които живеем. Гротеската е една силно изразена грозота - ако грозотата е 0, а красотата е 100 като амплитуда и единици, то в гротеската грозотата е преобладаващата част. Затова се налага такава силна критика към грозотата. Когато постигнем един условен баланс, тази форма няма нужда да се използва като силно оръжие, когато можем да я използваме като по-слабо, за да обезвредим някаква ситуация. Като режисьор съм правил такъв цялостен спектакъл, който е гротеска - стремях се това нещо да е основно като стилистика и съдържание. Мен ме интересува комедията единствено когато е социалнозначимо, когато има голяма опасност за нашата красота. Тогава посягам към гротеската, тя е проявление на човешката същност".

Защо във все повече жанрове започва да се налага хумористичния елемент:

"Свързано е с нашата природа и с нуждата да отразим присъствието на грозота в нашия идеал. Грозотата в нашето съвремие е достатъчно голяма, за да ни провокира да търсим такива решения. Ако няма нужда от гротеска, няма смисъл да се ползва, ще ползваме по-слаби форми - например, комедия. По-безобидните комедии са когато обществото е в идеалната си степен на красота. Тогава естествено няма как да съществува гротеската, защото няма как да критикуваме нещо, което не съществува. Това се наблюдава в момента в театъра и в киното, има такива проявление, отделни сцени, дължи се най-вече на това. Може да го има и целенасочено - когато шегата е такава, а може да бъде безобидна. Такива сцени на комичната форма са вероятно с такава цел - забавна. Препращам това към древността в Рим - да освободят една нужда на повече хора от населението, които я имат, но някак е като задънена улица, тапа на бутилка, няма как да я изразходват, освен в живота, но пък там стигаш до позицията на този, който прави шегата и този, който е нейн обект. Когато изграждаме един комичен образ, за да се постигне, трябва да познаваме преди всичко натурата в естествения вид там, където започва идеала, самото естество, където няма увреждане. Тези, които твърдят, че драма се прави по-лесно от комедия, са прави. За да се стигне до комедията - изобщо един творец да я направи - той трябва да познава идеала, а след това да тръгне да търси къде са грешките, къде е грозотата в света. След това идва значимостта на тези грешки, колко са силни, колко заплашват обществото".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00