Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Смъкнахме се още надолу, вече сме на 112-ти по свобода на словото

Иван Радев, АЕЖ: В България все още има качествена журналистика, въпреки липсата на условия за такава

Все по-трудно е да бъдеш регионален журналист

Иван Радев
Снимка: Личен архив


Медийната среда в България продължава да се влошава, а политическият натиск върху журналистите се увеличава, се отчита в тазгодишната класация на "Репортери без граници" за свободата на медиите. Публикуваният във вторник годишен индекс за свободата на печата оценява свободата на словото в 180 държави.

Страната ни губи още едно място и вече заема 112-та позиция. 

"Малкото критични журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти", пише в доклада за България. 

България остава на последно място в Европейския съюз. В региона на Балканите единствено Турция се представя по-зле - 153-то място, обобщи индекса Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти в България.

"Докладите на "Репортери без граници" измерват усещането за свобода на словото в различни държавни по света. Две поредни години бяхме на 111 място, последни в ЕС, последни и в региона, като изключим Турция, но това вече не е новина. Поредицата от докладите показва, че журналистите в България, усещането им за свобода, за медийна среда, е негативно, лошо, поради различни причини. От година на година все по-песимистично е това усещане. Влизат в доклада и конкретни случаи, които са били регистрирани: за миналата година е споменат случая с полицейското насилие и задържането на Димитър Кенаров, което остана без реакция от институциите, те всячески прикриха и замазаха случая. Показателно е, че половин година по-късно - точно на 20 април - започва делото за задържането му. Други споменати случаи са нападанието над Слави Ангелов, заплахите срещу Николай Стайков, който направи разкрития за корупция в Съдебата система. Споменава се, че правителството разпределя европейски публични средства по непрозрачен начин към медиите - т.е купуване на медиен комфорт. Критерият не е ясен за разпределянето. Споменати са олигарските, техните връзки с медиите. Ситуацията не е нова, не изненадва гражданите. Нещата в държавата не са така, както би трябвало да бъдат".

Журналистиката е напълно или сериозно възпрепятствана в 73 от страните, а в други 59 държави търпи ограничения, анализират от "Репортери без граници". Така общият процент на държавите, включени в проучването, където са регистрирани проблеми със свободата на словото, достига 73%. Медийната среда в тези страни е определена като "много лоша", "лоша" или "проблематична", съответно в картата на медийната свобода по света са отбелязани с черен, червен или оранжев цвят. 

"Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси, с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото въплъщение на това недопустимо състояние на нещата, продаде своите медии, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго публично финансиране за медии в пълна липса на прозрачност и това насърчава медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта", пише още в индекса.

Данните анализирани в допитването, които измерват ограничаването на достъпа до информация и пречките при отразяване на новини, потвърждават опитите и мерките за ограничаване на работата на журналистите. Съответният индикатор показва драматично влошаване. Пандемията е използвана като причина да се откаже достъп до източници на информация и да се ограничи работата на терен.

Как се отрази пандемията на медийната свобода, продължихме разговора по темата с Радев.

"Пандемията изигра огромна роля - негативна по отношение на ситуацията на медиите, на журналистиката по света. В доклада се казва, че журналистиката е ваксината срещу дезинформацията. Бяхме залети всички, по цял свят, от дезинформационна вълна. Истинската и качествената журналистика се опитваше да дава достоверна информация, но противникът беше силен - дезинформация, която използват дори политиците. Едва 12 държави от 180 може да се смята, че медийната ситуация е наистина добра. 13-тата държава, която досега беше сред тези с добра медийна свобода, е Германия - там има силна вълна от хора, които не приемат научните данни относно вируса. В България според тази класация, която си има своята методология, е далеч от лидерите в световен план и в Европа, където се наблюдава благоприятна медийна среда. На първо място традиционно са скандинавските държави. Въпреки всичко, трябва да е ясно, че в България има качествена журналистика. "Репортери без граница" не правят оценка на нивото на журналистиката, а по-скоро оценка доколко съществуват условия за такъв тип качествена журналистикаКачествената журналистика се прави тук с цената на това журналистите много трудно могат да се изхранват с труда си, с цената на това че журналистите в България са изложени на заплахи - една такава е икономическата заплаха. Един журналист в малък град, ако поддържа местна медия, е с ограничени източници за финансиране. Ако този журналист е в лоши отношения с Общината, направи разследване срещу кмета, то тогава тези източници могат да станат още по-ограничени. Не е необходимо винаги журналистите да бъдат подложени на физически заплахи, понякога е достатъчно просто човекът да бъде оставен без средства". 

Въпреки че журналистиката е най-добрата ваксина срещу дезинформация, правенето и разпространението на журналистика е твърде често блокирано от политически, икономически, технологични и понякога дори културни фактори. Като отговор на заразната дезинформация, която прекосява границите благодарение на дигиталните платформи и на социалните мрежи,журналистиката е основното средство, гарантиращо че общественият дебат се основава на разнообразни и доказани факти, казват от неправителствената организация.

Как и чрез какви стъпки медийната свобода може да проправи своя път и на родна почва

"В доста области могат да се направят стъпки. Едно от първите неща е журналистите да бъдат приемани, към тях да се подхожда достойно, особено от политиците. Виждаме, че в последните месеци различни политически сили престанаха да общуват с медиите, започнаха да избягват медиите, не се появяват пред журналисти, не искат да им бъдат задавани въпроси. Вместо това се използват канали като Facebook, всякакви социални мрежи. Дори след изборите нямаше традиционните пресконференции, които анализират случилото се и се обявяват на тях намерения. Двете партии, които събраха най-много гласове на изборите, общуват трудно с медиите. Премиерът в оставка в неделя организира пресконференция в 9.30, а журналистите бяха предупредени с имейл в 8.33 - час по-рано. Това не е уважително отношение. Това е една първа стъпка, която би могла да се случи. Другите - начините на разпределение на публични финанси към медиите, подобряване на прозрачността на институциите, за да се създаде благоприятна среда за развитие на медиите".

Регионалната журналистика вече е изчезващ вид е един от основните изводи в миналогодишното проучване за свободата на словото на Асоциацията на европейските журналисти. Централизацията на медийната среда в София вече се е превърнала в устойчива тенденция. 

По-свободни ли са регионалните медии от столичните и от тези в големите градове? 

"Трудно е да се отговори на този въпрос. Всеки от своята гледна точка се сблъсква с различни предизвикателства. Истината е, че за регионалната журналистика времената са много трудни. Много е и по обективни причини, които не са свързани само  с България, не е само икономическата и политическата ситуация, което прави трудно да си регионален журналист. В света в момента се случва възхода на социалните платформи, които изместиха до голяма степен регионалната журналистика. Ако преди години беше лесно, когато имаш местен вестник, да убедиш бизнесите да те рекламират, сега цялата реклама отива в няколко големи компании заради дигитализацията. Малките регионални медии останаха почти без източници на финансиране, ставайки още по-зависими от местната политическа среда. В България всичко това се усилва от обезлюдяването на големите региони, промяната в демографската структура на населението и заради това медийната среда е такава, каквато е. Нещата са свързани - няма как медийната среда да бъде по-добра, ако други области не се развият и обратното".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Петко Петков

Петко Петков, "Галъп": Скандали, но и нормализация белязаха парламентарния сезон

Политическите процеси у нас постепенно се нормализират и правителството има шанс да управлява пълен мандат. Това каза в "Посоките на делника" изпълнителният директор на социологическата агенция "Галъп интернешънъл болкан" Петко Петков в коментар за края на парламентарния сезон. "Въпреки скандалите и вотовете на недоверие, парламентът работи,..

публикувано на 05.08.25 в 13:19

Затягат контрола при шофьорските курсове

Нови мерки целят да затегнат контрола при шофьорските курсове. От средата на юли всички автошколи задължително използват GPS приложение при провеждането на курсовете и изпитите за шофьорска книжка. Чрез него може да се проследи цялото обучение - от записването в школа по кормуване, през плащането на такси, преминаването през теоретична и..

публикувано на 04.08.25 в 11:05

Опозицията подготвя вот на недоверие през септември

Всички опозиционни партии, с изключение на "Възраждане", ще внесат общ вот на недоверие през септември за провала във вътрешната сигурност.  Основната тема, която обединява партиите, е "завладяната държава", обясни Радостин Василев , лидерът на МЕЧ, основната партия инициатор на единен вот на недоверие срещу Тройната коалиция. "Разговаряме в..

публикувано на 31.07.25 в 10:00

Ще достигне ли Социалният план за климата до най-уязвимите българи?

България ще разпредели 5 млрд. лв. за подкрепа на енергийно и транспортно бедни домакинства и микропредприятия в периода 2026-2032 година. Тези домакинства се очаква да бъдат засегнати от въвеждането на новата схема за търговия с емисии (СТЕ 2) на ниво Европейски съюз. Новата схема за търговия с емисии ще постави цена върху емисиите на..

публикувано на 30.07.25 в 10:45

Горещо политическо лято

Градусът на политическото напрежение се покачи в средата на горещото лято и края на парламентарния сезон. Този път в ябълка на раздора се превърна Антикорупционната комисия . За закриването ѝ първо се обявиха от "Демократична България", след като по-рано този месец започна акция срещу излъчения от ПП-ДБ варненски кмет Благомир Коцев, която доведе до..

публикувано на 29.07.25 в 12:23

Ще станат ли продължителните екстремни температури новата реалност?

Свикнали сме да приемаме лятото като нещо нормално, но през последните години то все по-често идва с предупреждения - да не излизаме навън, да избягваме физическо натоварване, да внимаваме с възрастните хора и децата. Горещините вече не са просто неудобство - могат да бъдат сериозна заплаха. В разгара на лятото температурите неумолимо се покачват, а..

публикувано на 28.07.25 в 11:40

Село Плешивец - трудолюбиви хора и желание за по-добър живот

Екипът на радио Видин е в село Плешивец, община Ружинци, област Видин. К расиво селце, разположено в полупланински терен, с красиви и здрави къщи, големи дворове, чист и подреден площад. В селото работи уютен и много добре снабден магазин, в който местните хора могат да поседнат на приказка и да обсъдят това, което ги вълнува. Собствениците са..

публикувано на 25.07.25 в 12:50