Димитър Кенаров: Реформа в съдебната система ще подобри медийната среда

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Димитър Кенаров в ''Посоките на делника'', 22.04 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Медийната среда в България продължава да се влошава, а политическият натиск върху журналистите се увеличава, се отчита в тазгодишната класация на "Репортери без граници" за свободата на медиите. Публикуваният във вторник годишен индекс за свободата на печата оценява свободата на словото в 180 държави.

Димитър Кенаров е журналист на свободна практика, поет, публицист и преводач, работил и отразявал протести у нас и зад граница. 

"За мен е леко субективно да кажеш 112 място, защото виждаш Сърбия на 80 и някое - и там свободата на словото не е цветуща. Няма значение 70, 80 или 90, а фактът, че сме на задни места в ЕС, даже на последно. Трудно е да се каже защо точно последните 10 години се случи този регрес. Едно от нещата е липсата на прозрачност в собствеността на медиите. Неща като политика на цензура в дадени редакции, където журналисти не могат свободно да преследват, да разследват определени свои теми, които са неудобни или забранени. Такива случаи като моя са по-редки. Все пак в страни като Турция, като Китай, Южна или Северна Корея, които са друг тип държави, там те затварят директно в затвора. Не е редно да драматизираме прекалено много. Не бива да се сравняваме като ситуации с Турция. Има много неща, по които да работим. Самата ни система политическа, съдебната система, не желае да поеме отговорност да поеме за реформирането си, за създаването на по-свободна и открита медийна среда".

"На първо място всичко е свързано със съдебната система - тя е коренът не само с проблемите със свободата на словото, с високата корупция, с политически и икономически натиск. Нужна е реформа, за да има прозрачност във всички сфери на живота. Мисля си, че наистина е нужно и самите журналисти да отстояват по-ясно правата си, да бъдат по-задружни. Има организации като АЕЖ, като СБЖ, но трябва да бъдем задружни и да се подкрепяме. Самото образование по журналистика, поне моето впечатление от Журналистическия факултет, е че не е реформиран, старовремска е средата. Нужно е хората да са по-напред с технологиите, със случващото се. Чисто образователно може да търсим развитие. Разбира се, прозрачност на медиите, да бъдат ясни собствениците, да е ясно какви политики подкрепят. Всяка редакция, дори западните вестниците, си има политика, по-важни теми, имат политически уклон. Не трябва да се действа партийно и подмолно - да пишем само еди-какво си. Медиите не са бухалки за дискредитирането на дадени неудобни обекти".

На 20 април - денят, в който излезе доклада на "Репортери без граници", стартира и делото за задържането и полицейското насилие над Димитър Кенаров, който на 2 септември по време на масовите протести в столицата стана жертва на насилие от органите на реда.

"В момента това, което се случва, е че тръгна дело в съда само по казуса за моето задържане дали е законно или не. Поначало по българските закони съдът трябваше да се произнесе в срок от 24 часа след моето задържане на 2 септември дали е законно или. Седем месеца и половина по-късно едва сега тръгва делото. Софийският районен съд трябваше да се произнесе, казаха че понеже липсва заповед за задържане, което е административно нарушение от страна на полицията, затова го прехвърлиха на Административен съд, откъдето казаха, че не е тяхна работа. Върховният съд трябваше да реши дали Административният или Софийският ще гледат делото, накрая топката се върна при Софийския. Делото се гледа най-накрая, аз съм оптимистично настроен, защото доказателствата и правото са на моя страна. Отделно вече има вътрешно разследване на полицията за самия побой. То установи, че няма нужда от притеснение, че няма нарушение. Прокуратурата отказа да заведе досъдебно производство. Самият побой все едно не се е случил, защото няма доказателства за нарушение на властите на реда, такова е становището на Прокуратурата. Ние с моя адвокат ще обжалваме, ако е нужно - ще стигнем до Страсбург. Жалко е, че в България не можем да си решим вътре тези проблеми. Все пак ще съм доволен, ако решението бъде взето в България, а не да се игнорират тези проблеми. Не разбирам защо един такъв случай като моя, който е толкова ясен, има факти, свидетели, но въпреки това, има огромен инат от съдебните власти, на правителствено ниво дори, да се признае най-малката грешка. Този случай трябваше да бъде признат като грешка на полицията, привишила своите правомощия. Всичко щеше да мине добре, ако се бяха извинили и ако имаше наказания за участвалите. Дори правителството можеше да се похвали, че прави нещо за свободата на словото, наказвайки нарушенията. Просто това е инат, безочие, на съдебната система, на правителствено ниво, че дори най-малката грешка се замита. Точно затова сме на това място - много назад. Заради такива елементарни случаи, които могат да бъдат решени по правов начин, но въпреки това са игнорирани. Можем да говорим и за по-сериозни проблеми - натиск върху медии от страна на политиците. Виждаме много често, че много често в студиата на големите телевизии, дори при БНТ, присъстват основно представители на управляващите. БНР остана последният бастион на сериозната и независима родна журналистика".