Велики четвъртък: най-важният ден от Страстната седмица

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Общество'' в ''Посоките на делника'', 29 април 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Страстната седмица - прелюдията към вечния живот, наричана още Седмица на страданието, защото животът на Христос наближава своя край, която започна от понеделник, денят след Цветница, продължава с днешния Велики четвъртък: денят, в който църквата ни припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите. Исус дава на своите ученици последните си духовни напътствия, пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

По време на Тайната вечеря Исус Христос установил тайнството на причастието, разказа библейските събития отец Илия Симеонов от Видинската епархия.

"На Велики четвъртък евреите празнували тържествено празника Пасха, въведен в памет на избавлението им от египетско робство. В Йерусалим идвали поклонници от цялата страна. Христос знаел, че на този празник ще бъде вече погребан и решил да го направи със своите ученици по-рано. Четвъртък сутринта учениците Го попитали къде да направят пасхалната вечеря, той изпратил Петър и Йоан в Йерусалим. На входа на градските порти срещнали човек със съд с вода. Той им предоставил голяма стая, с голяма маса, в средата на която да седне Христос. Възникнал въпроса кой от апостолите ще седне до него. Той разрешил въпроса като измил краката на учениците си. Това било задължение на прислугата. Това бил пример на смирение, защото който иска да бъде пръв, трябва да стане слуга на другите. Като седнали на трапезата, Христос разчупил хляба и казал "яжте, това е моето тяло". После благословил чашата с вино и казал "пийте от нея всички, това е моята кръв". Накрая прибавил "това правете за мой спомен". Така е установено най-голямото тайнство - Светото причастие. Христос като Бог знаел всичко, което ще се случи с него - казал, че един от тях ще го предаде. Ще го предаде този, на който подаде потопен залък с хляб. Дал го на Юда. Христос провел с учениците си последната беседа. Казал, че ще пострада, но ще отиде на небесата. Проповедта завършил с поучението всички да се обичат".

На Велики Четвъртък Спасителят произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите в знак на смирение и любов. Когато се появили стражарите и фарисеите, Юда им посочил Христос с целувка, а ученикът, заслепен от сребролюбие, приема да стане предател на учителя си срещу 30 сребърника.

Страстната седмица има запазено място и в българския обреден календар. Най-почитаният ритуал, свързан с нея, е боядисването на яйцата - един от символите на празника. Според народната традиция то се прави преди изгрев слънце на днешния Велики четвъртък.

Шарените яйца, заедно с печеното агне и козунаците, са сред основните символи на Великия ден.

Според православната църква червеният цвят се свързва с Христовата кръв и кръстните мъки на Спасителя, а яйцето означава неговото Възкресение. Яйцето, което изглежда мъртво, а всъщност носи в себе си живота, се оказва подходящ символ на победата над смъртта, а също и на календарния преход от зима към пролет.

Различни са начините за боядисване на великденските яйца по различните краища на страната. Сред отличаващите е този в Чипровци, където се използват естествени багрила, обясни местният етнограф Ценко Горанов.

Традицията повелява, че с първото боядисано яйце се потриват челата и бузките на децата за здраве. В миналото първото яйце се оставяло до иконата на Богородица, където престоявало цяла година, за да закриля семейството. 

Началото на боядисването се поставя от Света Мария Магдалена. Тя била повикана в Рим от император Тиберий, който се заинтересувал от Месията Исус. Имало обичай да се носи подарък на императора, но поради бедността си, Мария Магдалена му занесла само едно бяло яйце. По чуден начин, то почервеняло, когато тя свидетелствала за Христовото Възкресение. 

Подаряването на боядисани в червено яйца за Великден е един от най-старите обичаи, който възприели всички, изповядващи християнството по света. Редом с ритуала да се боядисват и подаряват яйца за Великден, у нас се е развила още една самобитна и затвърдена през годините традиция – да се рисува с восък върху бялата черупка на яйцата.

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес, каза етнологът Димитър Василев. 

Според народните вярвания яйцето притежава голяма магическа сила и затова се използва при различни ритуали. С него може да се бае или да се проверява дали човек е пострадал от лоши очи: баячката държи яйцето над главата на болния и ако е урочасан, то се изпотява. 

Най-голяма сила обаче се приписва на великденското червено яйце. С него се бае и лекува, развалят се магии. По традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък от най-възрастната жена в семейството. В миналото в една заможна селска къща се боядисвали около 500-600 яйца – за да стигнат до Спасовден и да има за всички у дома, а също за роднини и гости, за сиромаси и пътници. Използвали се бои от естествен произход: червеното се постигало с риган, зеленото – с коприва, оранжевото – със смрадлика, а жълтото с орехова шума или ябълкови кори. Преди да започне, стопанката палела свещ и се прекръствала с думите: Дай, Боже, догодина пак да посрещаме червено яйце.

Освен че днес се боядисват великденските яйца, у нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника.

За да си направим качествен козунак, трябва да използваме домашни продукти, посъветва видинският майстор-хлебар Ивайло.

Неделима част от празничния ден е и трапезата. На нея задължително е присъствието на яйца и козунак, но неотменно трябва да присъстват обредни хлябове и агнешко месо. Зелените салати пък са предпочитаната комбинация с агнешкото. За десерт се правят сладки с различни форми и цветни декорации, както и различни сладкиши.

Подготвят ли се видинчани за Великден и какво ще сложат на трапезата? 

"Ние сме двама души и тази година сме спрели избора си на агнешко... Засега не мога да кажа колко ще изхарча... Аз самата винаги си меся козунак за празника. На трапезата винаги трябва да има яйца и някакво месо... Според бюджета, но около 100 лева и може би малко отгоре. Важно е да ги има най-важните неща на трапезата... Залагаме на традиционните неща винаги. Агнешкото и козунаците са задължителни. Яйцата боядисвам, после меся козунак. Колко харчим е различно, но хората се простираме според чергата..."

За "звъна на черковни камбани и аромата на домашен козунак, и цъфнали дръвчета по улиците и покрай дюкяните на местните симидчии и хлебари, бозаджии и казанджии" ни разказва историкът Красимир Григоров, който ще ни пренесе назад в годините, за да разберем как са посрещали Възкресение във Врачанско.

"Светлостта на християнския празник се отразява подобаващо и във Враца, град, който е достатъчно добре отдалечен от сърцето на Отаманската империя. Статия от 1912 година, публикувана в местния печат, разкрива как градът се готви трескаво да посрещне този светъл празник. С трескав и суетен шум врачани посрещат празника, улиците са препълнени с мъже и жени, бързащи да завършат покупките си. През тези дни животът е съсредоточен изцяло по улиците в близост до площада и улица "Търговска", както и при т.нар квартал ""Нова Америка", където е била подредена стоката. Усиленият темп на настроението не се чувствал толкова, всички бързали към изброените улици. По лицата се чете радост. Не по-малко е оживяването в квартал "Хармана", където били продавачите на козунаци и яйца. Козунак се е предлагал в изисканите врачански кафенета, където е могло да се поръча и виенско кафе. Когато Враца е освободена, населението се е поздравявало с "Христос воскресе", защото не са знаели как да реагират".

Друга великденска проява във Враца е гостуващата изложба "Великденски яйца от България - минало и настояще", която представя различни техники на боядисване и декориране на великденските яйца. Представена е в Регионалния исторически музей.

По случай Възкресение Христово Общината, съвместно с Видинска света митрополия, организират разнообразна празнична програма. Във всички храмове в града от 9 часа започва Света Василиева Литургия и Велик маслосвет, а за 10:30 часа е насрочена работилница за плъсти в музей "Кръстата казарма". Половин час по-късно, отново до музея, ще е изложбата на видински шевици, озаглавена "Сътворено от жена - да се види и знае". В 16 часа започва "Фабрика за цветни емоции" с Общинския съвет по наркотични вещества, а от 19 часа е празничният великденски концерт на Симфониетата. На 2 май от 11:30 пък започва празничен концерт на Градски духов оркестър - Видин и Ансамбъл за народни песни и танци "Дунав", а мястото на провеждане е откритата сцена в Крайдунавския парк.

На предстоящите големи великденски празници Храм Свети Дух в Монтана посреща вярващите с нови стенописи. Сцената от Слизането на Христос в Ада е завършена и може да бъде видяна високо отляво над църковния иконостас. Стилистиката на стенописа се доближава най-много до този в църквата Света София в Истанбул.