Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сезонните работници в действие- ще се съживи ли икономиката през лятото?

Снимка: Архив

През изминалата година под знака на пандемията, причинена от COVID-19, сезонните работници останаха една от най- засегнатите категории работещи. В сайтовете за търсене на работа почти изчезнаха подобни обяви. Забраните бяха категорични, а изискванията задължителни. Сезонната работа, по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е работа, която зависи от смяна на сезоните и е свързана с определено време на годината, посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонните условия. При тези условия необходимостта от работна ръка е значително по- голяма, отколкото при обикновени текущи работи. Надеждите за лято 2021- ва сякаш са по- големи от всякога и много от сезонните работници с нетърпение очакват да започнат работа по родното Черноморие или в чужбина. Ще помогне ли това на икономиката след кризата? За съжаление Северозападна България продължава да бъде трудна дестинация за намиране на работа за младите хора. Предвид този факт, много жители на региона търсят препитание в други населени места на страната или в чужбина. За някои от тях сезонната работа се е превърнала в начин на живот. Бисер Любенов от Видин работи като сервитьор в различни ресторанти вече почти 14 години. През зимата той работи в Банско, а през лятото- в Слънчев бряг. С него ни срещна Николай Хараламбов:


"Завършил съм средно образование, 2007 година досега съм по сезонните работи. Лятото на морето, зимата по планините. Имам и една зима в чужбина, като цяло ходих и в Ирландия, но предпочетох да си остана в България. Приятели и доста колеги са ми разказвали и реших и аз да пробвам и ми допадна. Сезонната работа си има предимствата, но има и своите недостатъци, както всяка една работа. Може би едно от предимствата е, че се сблъсквате с хора, които са отишли на почивка и повечето от тях са в добро настроение, докато в градовете не е същото и има доста по- напрегнати хора."- разказа Бисер Любенов.

Райна Ангелова от Мездра работи като главен готвач в заведение за хранене на студенти в столицата. От години през летния сезон тя работи и по морските ни курорти. Тази година, след отпадането на ограниченията тя отново ще се отправи към лятното предизвикателство, наречено "сезонна работа".

"Предизвикателствата са много- не изкарваш кой знае колко пари, но успяваш да ги спестиш, ако си спестовник. Подсигуряват ти квартира, храна, всичко. Другото е емоцията, плажа, въздуха, новите хора, новите приключения, всичко това те презарежда. Съчетаваш ги двете заедно. На мен примерно ми е удачно, защото аз излизам в отпуск цялото лято и ги съчетавам."

Георги Данаилов от Видин вече пет години работи като сезонен работник по родното Черноморие и във Великобритания. Той разказва кое го е накарало да избере сезонната работа преди години.

"Най- вече съм чувал позитивни отзиви от приятели относно плащането. Заплатите са в пъти по- високи, обаче това си има и друга страна, защото осигуровките рядко ги поемат. Много често се случва някой да каже, че ще те осигурява на 8 часа и да го изпълни. На морето много често се случва да нямаш почивен ден и да се работи 7 дни в седмицата."- каза Георги Данаилов, който тази година е избрал да остане в родния си Видин и да се откаже от предизвикателствата на сезонната работа.

Как ще повлияе върху цялостното състояние на икономиката започналото вече наемане на сезонни работници в различни отрасли през летния сезон? Това попитахме Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малкия и среден бизнес в България:

"Това са големите надежди на малкия бизнес да има раздвижване и да премине третата вълна, да се връщаме постепенно към някакви обороти, които са в рамките на 50- 60% от периода преди кризата. Има малко специфика в зависимост от вида на туристическите обекти- по- малките обекти като че ли по- добре се справят. Надяваме се да има един добър сезон, но това не е само надежда на хората от туристическия бизнес, а става въпрос за цяла индустрия."- обясни още Елеонора Негулова.

Какво казват здравните власти? Трябва ли да се ваксинират срещу коронавирус хората, които ще потърсят препитание като сезонни работници това лято или опасността е преминала- потърсихме д-р Венцислав Владински, директор на РЗИ Видин:

"Не само за сезонните, а по принцип за всякакъв вид работници. Специално за тях, които ще ходят да работят предполагам в туристическия бранш, просто е желателно да се ваксинират. Това може да се направи и тук в града. Не е задължително, тъй като все пак ваксинирането е по желание."- уточни д-р Владински.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Какви са приоритетите на Видин, Враца и Монтана тази година?

С рекордни проектобюджети се похвалиха местните власти на трите областни града в Северозапада . За какво приоритетно ще харчат през тази година общинските ръководства във Видин, Враца и Монтана?  Проектобюджетът на община Община Видин бе подложен на обществено обсъждане. Мотото на финансовата рамка тази година е "Инвестираме в бъдещето -..

публикувано на 29.04.25 в 11:25

Изкуственият интелект и предизвикателствата пред нас

Изкуственият интелект навлиза в живата ни, но какви са предизвикателствата, до които води- това тепърва предстои да разберем.  Българите го посрещат с повече тревога, отколкото с надежда, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра" .  18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм, около 42% обаче виждат повече поводи за притеснение,..

публикувано на 28.04.25 в 12:23
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10