Платформи в борбата с фалшивите новини и дезинформацията

Независима платформа за проверка на фактите стартира и в България. Инициативата, озаглавена Factcheck.bg, принадлежи на Асоциацията на европейските журналисти-България, а целта и е помощ към журналистите в усилията им да предоставят проверена и надежна информация. 

Платформата се ангажира с проверка на фактите, които са в основата на новини в медиите, изказвания и публикации в социалните мрежи, обясни Кристина Христова, която ръководи проекта.

Екипът на платформата избира твърденията, които проверява, според тяхната значимост и обхват. Проверката включва както доказателства, които изглежда, че подкрепят твърдението, така и такива, които го опровергават. Оценяват се доказателствата по едни и същи високи стандарти, които се прилагат към еквивалентни твърдения, независимо от това кой е източникът на тези твърдения.

Кристина Христова определя проблема с фалшивите новини като световна тенденция. Тя е и председател на Коалицията за медийна грамотност, която редовно организира тематични обучения. Такива предстоят във Враца и Монтана.

"Занимаваме се с този тип обучения, като имаме две основни насоки - едната е към училищата, където подготвяме учителите как да работят с учениците, важно е да бъдат добре подготвени за развиване медийната грамотност на учителите. Имаме такова обучение, предстои през юни и юли за учителите. Втората част е насочена към възрастните, тяхното обучение чрез местните читалища и библиотеки. Такива обучения предстоят през юни във Враца и Монтана чрез местните библиотеки. Работим с всички възрастови групи, няма време да се работи само с младите, защото първоначалната ни идея беше да е само с учениците. Осъзнахме, че нивото на медийна грамотност е изключително ниско, наложително беше да работим с всички групи. Дезинформацията е световна тенденция. Разбира се, има държави като Финландия, Дания, Естония, където е силно развито образованието, там фалшивите новини нямат власт. Все още няма уговорка с читалище или библиотека във Видин, но Северозападна България е приоритет за нас. Тя винаги е забравена. Освен това е беден икономически регион, нужна е медийна грамотност, за да има участие в обществените теми".

България е на едно от последните места в класацията на Индекса за медийна грамотност за 2021 година. Страната ни заема 30 място от 35 европейски държави. Изготвен от Инициативата за европейски политики на Институт "Отворено общество", индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.

Според анализаторите негативното позициониране на България е резултат от ниските нива на четивна грамотност показани в изследванията на PISA, лошите оценки за свободата на медиите в международните класации на Freedom House и на "Репортери без граници", както и на ниското доверие между хората. Страната ни постига относително по-добро представяне по индикаторите за дял на населението с висше образование и е-участието на гражданите в управлението.

Във Финландия, която за поредна година е на първо място в индекса за медийна грамотност, има програма за справяне с фалшивите новини, която започва още от детската градина. 

Образованието не може да реши всички проблеми, но може да помогне в повечето случаи, допълни още Христова и даде няколко основни съвети за различаване на фалшивата информация.

"Има голяма част журналисти, които са истински професионалисти. Има и такива, които не са. Критериите в много медии спаднаха, така че и критериите към журналистите спаднаха. Има разпространяване на дезинформация, има и български медии с такава насоченост, да служат на властта, да клеветят. Този феномен засяга най-вече държави, в които образователната система не е добре развита. Трябва да следим три неща: кой седи зад сайта, има ли реални контакти, има ли изразени две мнения и гледни точки по темата поне, едностранчива ли е информацията, цитирани ли са източници на информацията. Тези три въпроса поне минимално осигуряват защита срещу фалшивите новини".

Медийната грамотност е най-перспективният начин за борба с фалшивите новини, каза пред БНР д-р Преслав Наков, ръководител на проекта "Танбих".

"Той е разработен от Катарския институт по компютърни изследвания в сътрудничество с Масачузетския технологичен институт и преподаватели и студенти от Софийския университет. Има за цел да покаже на потребителите какво да четат, промотирайки медийна грамотност. Първоначално беше платформа, подобна на Google news, един агрегатор, показващ какво четат новините. Даваме информация за източника, дали може да му се вярва, какви са му пристрастията - леви, десни, центристки, дали има пристрастия по отделни теми като коронавирус, като глобално затопляне. Този агрегатор позволява да се ползва от хората. Ние профилираме медиите, за да дадем на потребителя важна информация. Друго нещо, което правим, е да търсим пропагандни техники в текстовете. Не просто да кажем това е фалшива новина, а да покажем с какви техники сме атакувани. Един вид филтриране на информация, кои са интересните твърдения, които да бъдат проверени. В класическата литература има седем пропагандни техники, а Wikipedia дава 65. Ние сме се фокусирали на около 20. Половината от тях апелират към емоции, към страх, към патриотизъм и т.н. Другата половина са логически противоречия - бяло/черно, или с нас/или против нас, или ориентиране към авторитети, т.е преиначаване на аргументи и събеседника, опростяване на сложни неща".

Преди седмица екипът на Фейсбук заяви, че започва вземането на по-строги мерки срещу потребители, споделящи дезинформация в социалната мрежа. Социалната медия ще ограничава разпространението на всички постове на потребител, който често споделя съдържание, определено като фалшиво от някой от партньорите на компанията, занимаващи се с проверка на факти. Освен това платформата ще добави начини да информира хората, ако те четат, гледат или слушат съдържание, определено като дезинформация от компания, проверяваща фактите.

Както медийната, така и политическата култура, е умение, което се възпитава в продължение на години. Каква е разликата между "фалшиви новини" и "дезинформация" разясни Преслав Наков, който призовава за разграничение между понятията.

"Терминът фалшиви новини не е точен. Редица организации говорят за дезинформация. Проблемът с този термин е, че няма точна дефиниция. За различни хора означава различни неща, включително че за дадени хора фалшива новина е такава, която не им харесва. Фалшивите новини отклоняват хората да се фокусират само върху това дали е вярно или не. Терминът дезинформация поставя нещата на мястото им, защото има два компонента. Единият е, че това е информация, която не е вярна, другият - трябва да има лош умисъл. Ако има нещо, което не е вярно, но няма лош умисъл, това е дезинформация. Същевременно може да има истинска информация с лош умисъл - това е малинформация. Големият проблем с фалшивите новини е не че не са верни, а че информацията е политическа оръжие. Новините станаха политическо оръжие. Ако аз кажа, че в Япония 2 % от населението е ваксинирано, а всъщност са 2.5 %, това не е фалшива новина, защото не съм имал лош умисъл. Фалшивата новина трябва да иска да ни заблуди умишлено. Когато имаме лош умисъл, тогава имаме фалшива новина, тогава най-точно имаме дезинформация, но какво е фалшива новина никой не знае наистина. Преди 4-5 години думата fake news беше обявена от речници за дума на годината, но други речници още не са я дефинирали, защото няма нужда. Това е понятие от векове. От една страна, фалшивата новина е оксиморон, защото е противоречие, новините трябва да бъдат верни по дефиниция. Ако не са верни, не са новини. Фалшивите новини тормозят обществото, опитват се да ни заблудят, по това си приличат със спама. Спамът сам по себе си не е направен по начин, за да се разпространява мълниеносно. Постижимо е с фалшивите новини да се постигне същото - да бъдат поставени под контрол, така че да не бъдат релевантни. В дадени държави е постигнато. Дезинформация винаги ще има. Явлението вече е поставено под контрол от Финландия, където победиха с петгодишна агресивна програма. Започнаха с широка програма още от училищата".

Да информира и предупреждава при проблеми със собствеността и обективността на българските интернет-медии, публикуващи новини за обществени събития и личности - това е основната цел на проект "Медийно око". Базата данни за българското медийно пространство представлява непрекъснато обновяващ се сайт-търсачка, създаден от Красимир Гаджоков, IT специалист, живеещ в Канада.