Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Диана Русинова, ЕЦТП: Пътната безопасност изисква постоянен мониторинг на инфраструктурата

Диана Русинова
Снимка: Ани Петрова


Какви трябва да бъдат приоритетите пред новия Парламент за подобряване на безопасността по пътищата и намаляването на пътнотранспортните произшествия, за да се опазват здравето и живота на гражданите? 

Нужна е методология за осъществяване на мониторинг на пътната инфраструктура и безопасността, посочи в "Посоките на делника" Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.

"При откриването на предходния Парламент нито една от избраните да представляват българския народ политически сили не извади като приоритет пътната безопасност и запазването на здравето и живота на хората. Не трябва да чуем обаче само, че е приоритет, а и конкретни, много спешни мерки. Смъртността се вдигна - към момента имаме 35 човека повече загинали, сравнено с миналата година. Парламентът и някой от събранието трябва да припознае темата за важна и да се ангажира с нея. Нужна е цялостна политика в сферата на пътната безопасност, а първата стъпка да бъде анализ и оценка на състоянието на текущата инфраструктура. Това не е правено никога, така че няма как да бъдем наясно какви мерки са нужни. Нормалният отговор на държавата в момента, когато стане тежък инцидент, е да се стартира акция. Това не дава резултат. При временното служебно правителство, както предупреждавах, пътната безопасност мина на заден план. Държавната агенция напълно мълчи, а министърът на регионалното развитие също".

От Центъра призовават и за повече експертиза при работата в насока подобряване на пътната безопасност.

"Нашият Европейски център не веднъж е подарявал инспекции, доклади и обследвания, правени за наша сметка, на АПИ, на Държавната агенция и на държавата, но резултат няма. Трябва да се отсее кой е експерт, кой говори общи приказки. Да се титулуваш като такъв не означава, че си такъв. Но експертизата не трябва да бъде пренебрегвана".

Статистиката сочи, че в последните няколко години България продължава да бъде на челно място в Европейския съюз по брой загинали при катастрофи. 

Пътната инфраструктура в България, намираща се в безобразно състояние, изисква постоянен мониторинг, категорична е Русинова.

"Най-вече искаме първоначален мониторинг - нещо, което дори в Европа не е правено, но първоначално да се заснеме инфраструктурата, така че да съберем база данни и да знаем кои са опасните места, да направим анализ на риска и да дадем финансова стойност на въпросите за коригиране на черните точки и опасни места. От друга страна, следва да има непрекъснат мониторинг, защото пътната обстановка се мени непрекъснато, трябва да бъдем подготвени, да имаме отговор на излизащите заплахи. Само така ще можем да взимаме превантивни мерки. Наш екип на предлага да заснемем със сателит дупките по пътищата, а идеята е да не стигаме до тях. Искаме да предупреждаваме, че има опасност да се появят такива".

Автоекспертът е част от екип, разработил иновативен метод за заснемане на текущото състояние на пътищата.

"Той съдържа използването на сателитни изображения за заснемането. В България няма собствени сателити, а всъщност има един, който е частен и е телекомуникационен. По-различното е, че един такъв продукт има добавена стойност за гражданите. Чрез ранното оповестяване на различни опасности можем адекватно да отговорим на предизвикателствата на пътя от гледна точка метеорология и инфраструктура. Ще знаем къде да насочим финансовия ресурс".

Европейският център за транспортни политики изчислява, че жертвите на пътя в България могат да намалеят с 25 %  посредством предложения метод.

Стратегиите са пожелания на лист хартия, ако политиците не поемат отговорност, обясни още Русинова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Работим ли повече от другите европейци?

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа),..

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45