Милен Радуканов: Горди сме от това, което постигна нашето дете

публикувано на 10.08.21 в 11:31

Милен Радуканов

Снимка: Георги Димитров

Интервю с Милен Радуканов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Част от златния български ансамбъл по художествена гимнастика, който спечели олимпийска титла от Олимпиадата в Токио, е Мадлен Радуканова, дъщеря на спортните специалисти от Видин Наташа и Милен Радуканови. Именно заради видинските корени на олимпийската шампионка, общинските съветници от БСП внесоха предложение тя да бъде удостоена със званието почетен гражданин на Видин.

Мадлен Радуканова вече ще бъде помнена като първата българска олимпийска шампионка в художествената гимнастика. Тя е племенничка на Златка и Мирослав Радуканови, които продължават да развиват леката атлетика в крайдунавския град. Нейната майка, Наташа, е бивша лекоатлетка, сега- инструктор в тенис клуб Малееви, а баща ѝ, Милен Радуканов, е бивш футболист, понастоящем треньор и най-гордият татко в цяла България:

- След такъв успех- горди сме, като родители, за това, което постигна нашето дете. Всички тези лишения и труд се възнаградиха и сме много горди и щастливи от този факт. Имаме две прекрасни деца.

Радио ВИДИН: Разбрахте ли, че Мадлен вече е предложена за почетен гражданин на Видин?

- Да, брат ми и зет ми ми изпратиха предложението, което е направено. Радвам се, че са се сетили за нея. Това е благодарност за труда, който е положила, за това, че представи България пред света.

Чухте ли се с Мадлен, какво Ви каза?

- Чухме се, беше много развълнувана, много щастлива, вече е спокойна, защото тя игра с уникални болки в крака, на обезболяващи инжекции и хапчета, но издържа и е удовлетворена. На върха на света се чувства, постоянно говори за златния медал. Трудно е да се опише.

Как такова крехко момиче издържа на цялото това напрежение?

- С много труд, много лишения. Тя тренира от 5-годишна. Заведохме я в залата и оттогава не е спирала да тренира. Къртовски труд, сълзи, пот, смях..., но заради това успя да стигне до това ниво. Радвам се, че сме успели с общи усилия с майка ѝ да я възпитаме и да ѝ дадем този път, който тя извървя.

Това ли е върхът в кариерата на всеки един спортист?

- Това е най-големият успех в спорта. Над златния олимпийски медал е само Господ.

Очаквахте ли този голям успех, предвид че съдийството в художествената гимнастика невинаги е обективно?

- Да, тайничко се надявахме, стискахме палци, защото през последните 5 години им отнеха и световна, и европейска титла. Често съдиите бяха некоректни меко казано, но Господ си знае работата, всичко се върна в най-правилния момент и спечелиха най-важния от най-важните медали.

Смятате ли, че успехите на българските спортисти в Токио ще бъдат вдъхновение за децата и ще има повече спортуващи?

- Искрено се надявам това да се случи. Повече деца да са вдъхновени от успехите, които постигат българските спортисти, повече деца да спортуват, държавата да обърне повече внимание на базите. За да може децата да ходят с удоволствие на тренировките, трябва да има хубави бази. И ние, като спортно семейство, имаме клуб във Видин и виждам колко е трудно. Залата по лека атлетика не е ремонтирана от десетки години. Наложително е да има основен ремонт и се надявам това да се случи, за да може повече деца да ходят и да тренират с удоволствие. Надявам се това да бъде един тласък и министерството на спорта, държавата, да обърнат специално внимание най-вече на базите.

Какво бихте пожелали на Мадлен и на останалите момичета от националния отбор?

- Най-вече да са здрави, да се забавляват, да направят силно Световно първенство, което им предстои, да спечелят и световната титла и да се радват на всичко това, което са постигнали.