Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо почти един милион българи не могат да си позволят лятна почивка?

Градският плаж във Видин
Снимка: Радио Видин

28% от европейците не могат да си позволят лятна почивка. Това сочи проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), в която членуват КНСБ и конфедерация на труда "Подкрепа". В България това са около един милион души и по този показател страната ни се нарежда на 8-мо място е ЕС. От Европейската конфедерация на профсъюзите посочват като цяло, че почивките са станали по- достъпни през последното десетилетие, но за голяма част от семействата с ниски доходи, те все още продължават да са лукс. Статистиката сочи, че от тези 28% от гражданите на ЕС, които не могат да си позволят едноседмична ваканция извън дома си, близо 60% са с доходи под прага на бедността. Могат ли да си позволят почивка това лято жителите на Северозапада? Страната ни попада в още една класация, в която заема неблагоприятна позиция. В Хърватия, Гърция и у нас ножицата между по- богатите и по- бедните хора е разтворена най- широко, когато става дума за достъп до лятна почивка. Това показват резултатите от изследване на Европейската конфедерация на профсъюзите, което анализира материалното положение на най-бедните европейци именно с оглед на това дали могат да си позволят лятна почивка или не. Повечето семейства с ниски доходи не могат да си позволят лятна почивка- до този извод стига изследването, според което поне 35 милиона души в държавите от ЕС нямат достатъчно пари, за да изкарат дори съвсем кратка лятна отпуска. Става дума, както за работещи, но зле платени европейци, така и за пенсионери, уточняват експертите на синдикалната организация, която защитава правата на 45 милиона синдикални членове в 38 европейски държави. Данните в проучването са получени от Евростат. Потърсихме за коментар Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа":

"Това изследване беше направено с оглед на битката, която води Европейската конфедерация на профсъюзите и нашите два големи синдиката на европейско ниво във връзка с искането ни в директивата за минималната работна заплата да бъдат заложени два наистина ключови критерии- тя не може да е по- ниска от 60% от медианната и да не по- ниска от 50% от средната работна заплата. Хората, които работят на ниски доходи не могат да си позволят дори и три дни почивка, защото в крайна сметка с минималната работна заплата е трудно да си платиш битовите сметки, но не и да отделиш средства за неочаквани разходи."

Много жители на други страни в ЕС се ползват от някои социални придобивки, касаещи летните отпуски. Рано ли е да се говори и у нас за подобни бонуси- това попитахме още Ваня Григорова от КТ "Подкрепа":

"Категорично не е рано. В миналото, което незнайно защо ние задраскахме във всичките му аспекти, в училище всички деца имаха възможност да ходят на почивка, независимо от това какви са доходите на родителите. И в днешната ситуация има възможност да се правят подобни корекции и това е напълно приложимо, стига държавата и политиците да имат желанието да го направят."- уточни Ваня Григорова.

Видинчани изказаха противоречиви мнения- някои от тях не могат да си позволят да отидат на почивка, предимно поради финансови причини, а други са ходили даже и по два пъти. Според статистиката най- лоша е ситуацията в Гърция, където близо 89 на сто от хората, живеещи в риск от бедност, не могат да си позволят почивка. На второ място е Румъния с 86,8 процента, за Хърватия- 84.7%, Кипър- 79.2% и Словакия- 76.1%. Страните, в които процентът на тези граждани е най- голям, са Италия, Германия и Франция. Разговаряхме с видинчанка, която е работила дълги години в Италия и докато е била там си е позволявала винаги през лятото да отиде на почивка:

"От долу, от Помпей, том съм ходила, в Батипаля, Салерно, Наполи, всичко съм обходила. Те са малко по- бедни от севера, аз на север бях във Верона. Тръгваме българи с кола в събота и неделя сме почивка и обхождаме. Видяла съм доста места и не мога да се оплача, но бих искала децата да могат да го направят."

Стажант- репортера на радио Видин Виктория Тодорова разговаря с Яна Стоева, която е студент в Германия и освен това и работи като графичен дизайнер:

"Задължително лятото имам една или две почивки. Почивката ми най- често е в България, като бюджета естествено варира. По принцип отделям около 1000 евро- понякога повече, понякога по- малко, в зависимост от това колко пари съм си спестила през годината. Българската почивка ми излиза по- изгодно, предвид на това че моята работна заплата получавам в евро. когато трябва да изхарчиш българската си заплата в България, наистина е малко по- сложно. Бих казала, че почивката наистина е скъпа за средностатистическия българин, предвид това, че съм ходила на почивка със семейството, а те всички работят в България."- сподели Яна Стоева.

Каква е реалната ситуация в бранша у нас? Разговаряхме с Ина Тонина, екскурзовод, родом от Чупрене, която е управител на туроператорска фирма.

"Моите впечатления са директни, в момента се намирам в Албена. Впечатленията ми са, че има доста българи, особено на Южното Черноморие. Съдейки по външния вид и местата на посещение, това са българи от средната класа. Трагедията при нас е, че една огромна част е под тази средна класа. По- скоро хората, които са с едно средно ниво на заплащане в момента са наистина по почивки ... COVID-19 пандемията повлия позитивно на българите още миналата година, когато нямаше възможност да се пътува, когато все още бяха уплашени хората и преоткриха България. Това беше позитивното. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще се съобразим ли с препоръките на МВФ за затягане на разходите?

Преди дни приключи мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас. Препоръките на експертите са свързани със затягане на разходите за бюджета за догодина поне с 1%. Това трябва да стане чрез овладяване на ръста на заплатите в държавния сектор. Да отпадне максималният осигурителен праг и таванът на пенсиите, за да бъдат стимулирани хората да..

публикувано на 01.10.25 в 10:45

Аргументът трябва да е сила, а не силата да е аргумент

Може ли българското общество да излекува синдрома "детско насилие". Диагноза и рецепта написаха повече от 150 представители на държавни институции и неправителствени организации, които участваха в Националната кръгла маса на тема: "Насилието между деца". Дискусията е част от кампанията за преодоляване на агресията между подрастващи, която стартира..

публикувано на 30.09.25 в 12:55

Какви реформи са необходими в пенсионната система

"Не залагайте на хазарт старините ни!" - под това мото се провежда кампанията за пенсионната система на Сдружение "Солидарна България". Председателят на сдружението Ваня Григорова, Любомир Христов- доктор по икономика и Петър Витанов- член на Европейския парламент в мандат 2019-2024 коментираха заявените намерения за законодателни реформи в..

публикувано на 29.09.25 в 14:47

Радио Видин звучи денонощно на площада в Габровница

Екипът на Радио Видин гостува в село Габровница, което се намира на 13 км от Монтана. То е най-голямото село в община  Монтана, 1080 са днес жителите му. 36 км е уличната мрежа.  Безработицата е преодоляна, младите хора работят в предприятия в Монтана, в строителството, в чистотата, други работят в чужбина. Всички инвестират в домовете си и..

публикувано на 26.09.25 в 12:00
Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов (вляво) и на ДПС Делян Пеевски (вдясно)

Според социолозите: ГЕРБ остава водещата политическа сила

След началото на новия политически сезон електоралните нагласи сочат нарастваща интрига за второто място, но и за местата след него. Ако изборите бяха през септември, ГЕРБ щеше да получи почти 27 % подкрепа, докато ПП-ДБ, Възраждане и ДПС-Ново начало се движат на едно равнище с над 13,5 %.  На политическата сцена прехвърчаха искри между Бойко..

публикувано на 25.09.25 в 10:00

Защо поскъпват стоките от малката потребителска кошница?

Според КНСБ, съществуват скандални различия между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), и крайните цени за потребителите. Разликата при някои продукти е 20-50-100%. Това заяви за БНР Виолета Иванова , заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. 30% е разликата при..

публикувано на 24.09.25 в 10:45

Преходът към еврото: съветите на експерти

Как през следващите месеци ще се справим с процеса на преминаване от българския лев към еврото? Отговор дадоха представители на различни държавни институции и неправителствения сектор по време на информационни срещи във Враца и Монтана . Целта на инициативата е експерти да отговорят на всички въпроси и притеснения на българите и бизнеса по места...

публикувано на 23.09.25 в 13:38