Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богопомазаното село Копиловци

Това казва кметът на населеното място Лалка Илиева, като се аргументира с прекрасната природа, многовековната история и възможностите за развитие днес.  

"Копиловци е едно китно балканско селце. Казвам това не само, защото селото си е наше, а и защото където и да съм пътувала из България, съм сравнявала- виждала съм доста уредени села, но и такива, които чакат нещо по-добро да се случи. Ние сме от богопомазаните селища. А и през последните години много неща се направиха. По времето на Дилян Димитров като общински кмет и местния- Георги Петров, бе направен центърът на селото. Започна сменяването и на водопроводната мрежа, а през 2011 година, когато аз станах кмет, довършихме водопроводната мрежа и изградихме канализационна система с пречиствателна станция. Това, което и в някои градове го няма, при нас е направено.

Направихме и две екопътеки, които минават през ливади, гори, скали и водопади. По тях се стига и до Копренските водопади. Тук идват хора откъде ли не. Миналото лято разговарях с едни хора, които казаха, че са научили за това място от Интернет и много им е харесало...

Тук много хора имат желание да се развие туризъм, но моето лично наблюдение е, че ние не сме толкова предприемчиви. Може би защото тук не сме на главния път и възможностите, както и ентусиазмът ни след време намаляват...

Има какво да се направи, разбира се и от страна на Общината. Този мандат спечели Нина Петкова. Тя е много добър човек, много работлив и разчитаме тя да подеме нещата и да помогне да доразвием туризма. Защото ние имаме базата- правена е от местните хора през 1967 година, след което е и ремонтирана. Сега е с по- съвременен вид, посещава се, защото пътят дотам е асфалтиран, единствено проблемът ни е, че нямаме хранително заведение, което да посреща туристите...

В селото имаме две предприятия, които работят- това е шивашки цех, 23 жени работят в него и цех за безалкохолни напитки или както ние му казваме - лимонаден цех. Там също работят около 20-тина човека. Това е основното ни препитание. А иначе хората са повечето в пенсионна възраст. Имаме хора с ниски пенсии, както е и в цяла България, но имаме и такива с добри пенсии, защото тук са били миньори предимно, също килимарството е било добре развито...   

Живеем добре тук, казват и повечето местни жители, които са доволни от направеното.

"Не знам колко хора живеят в селото, защото десетина години бях в чужбина. Повечето сме пенсионери, малко са работещите. Ей това училище беше пълно едно време. Сега не функционира вече. Деца няма. Имам внук, но и той е в Италия. Синът ми е там от 15 години... Килимарство сега няма. Питай някоя жена дали тъче днес. Майка ми навремето имаше стан, тъчеше... Какво да правим, стари хора сме вече. Сякаш сме граждани- нито работим, нито градина гледаме- нищо. Ей тук идваме, че ни носят ядене... Вие- младите не сте добре, оставете ни нас, ние вече сме си изпели песента... Сега вече с нищо не се занимаваме, взимаме само пенсия. Преди обаче сме били шивачки. И ние сме тъкали навремето, почти във всяка къща имаше стан. После отвориха шивашкия цех и ние отидохме там... Нямаме проблеми. Всичко е мирно и тихо. Нямаме кражби  и сме спокойни... Хубава природа имаме. Горе, на хижата, идват много хора. Събота и неделя е пълно. И аз на младини съм ходела на нея, но вече не. Празникът на хижата го правим в края на август... Ходехме и ние, ама заради тази болест, 3 години вече- не ... Добре живеем, имаме си хубава природа, аз съм безработна, вкъщи си работя. Общо взето е добре, ама да има увеселение. Трябва да има, за да се веселим. Ей събор дойде, а няма забава, да свири нещо... Как беше едно време музиката, всяка неделя имаше музика, сега всичко опустя. Няма хора... Тя държавата опустя, пък камо ли селата. Когато моят син беше ученик, в училището имаше 360 деца, а сега само едно дете и то учи в Дамяново... Друго не ни липсва. Доктор си имаме, ама е добре да е всеки ден тук, а не само понеделник и сряда... Тук ми харесва тишината, спокойствието и въздуха, шума на реката и гората. Аз съм отраснала в боровата гора. Къщата ми е точно под нея. И това ми харесва. Омръзнало ми е от трамваи, от метро, от шум. Преди живеех във Владо Тричков- то е извън София. Налагаше се да пътувам, за да работя и какво да кажа. В момента като сляза на Централна гара от влака, започва да ме боли глава. Веднага като се прибера вкъщи, главоболието ми минава. Значи- тишината наистина лекува..."   

Целите интервюта с кмета на Копиловци Лалка Илиева, председателя на местното читалище Иван Марков и мнения на хора за живота в селото- в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Долно Белотинци - с любов към младите и към футбола

Село Долно Белотинци е едно от 23 села в община Монтана. Намира се на 3 км от Монтана ,  този факт дава възможност хората от селото да съчетават живота на село с работата в града.  Селото е голямо и многолюдно.  Тук живеят много млади семейства, а техните деца учат в областния град Монтана. 116 са учениците, които всеки ден пътуват до..

публикувано на 03.05.24 в 12:05
Евелина Славкова

Евелина Славкова, "Тренд": Представянето в предизборната кампания ще е ключово за подредбата на партиите

Близо 10% е разликата между водещите политически сили според социологическите изследвания.  Въпреки политически наситения месец, който изпратихме, не се регистрира сериозна промяна в електоралните нагласи.  Какво ще предложи предизборната кампания?  Възможни ли са фундаментални промени в родната политика?  Седмица остава до официалния старт на..

публикувано на 02.05.24 в 10:05
Яница Петкова

Яница Петкова: Фундаменталната промяна идва от обществото, не от елита

Близо 10 % е разликата между водещите политически сили според социологическите изследвания.  Въпреки политически наситения месец, който изпратихме, не се регистрира сериозна промяна в електоралните нагласи.  Какво ще предложи предизборната кампания?  Възможни ли са фундаментални промени в родната политика?  Седмица остава до официалния..

публикувано на 02.05.24 в 10:00

Мит ли е днес българското трудолюбие?

Денят на труда и международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май. На тази дата много страни по света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света, това е и ден на международното работническо движение и на левите движения...

публикувано на 01.05.24 в 10:45

Възможни ли са изненади на предстоящите избори?

23 партии и 11 коалиции са подали документи за участие в предсрочния парламентарен вот и евроизборите, които ще се проведат на 9 юни, съобщиха от Централната избирателна комисия. Броят им е значително по-голям от този на предишните парламентарни избори - през април миналата година. Тогава участваха общо 21 формации - с 13 по-малко от сега. Освен..

публикувано на 30.04.24 в 12:01

Конкурс търси решения как да спасим градската природа

Днес над 55% от хората на планетата живеят в градове, превръщайки градската среда в основен хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване, бавното възстановяване и неуверените стъпки за приемане на устойчиви решения, природата в градовете все повече остава на..

публикувано на 29.04.24 в 16:59

Презастрояването в градовете и ролята на озеленяването

Населението на България основно е съсредоточено в градовете и това е тенденция от години. Градските територии особено силно се урбанизират, а това води до пренаселването им. Това, обаче, не върви ръка за ръка с устойчиво развитие на градовете. Презастроява се градската територия, но всички други комплекси на града изостават- обществено обслужване,..

публикувано на 29.04.24 в 16:37