Животът в село Толовица- от сряда до сряда и по време на празник

Селото има редовен автобус, но няма обхват на мобилните оператори

публикувано на 17.09.21 в 12:00

Село Толовица

Снимка: радио Видин

Фрагмент от ''Посоките на делника'' 17.09.2021

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Посоките на делника" екипът на радио Видин гостува в село Толовица, едно от селата в община Макреш.

Селото се намира в изключително живописна местност, разположено по течението на две малки реки - „Толовишка бара и Сватбица, които на километър и половина след селото се вливат в река Видбола. Теренът е силно пресечен, предпланински.

Според местната легенда първият жител на селото се е заселил при малкото изворче "Кленяка". Наречено е Толовица на името на съпругата на първия жител. Толовица е родното място на идейния водач, организатор и ръководител на Белоградчишкото въстание от 1850 година баш кнез чорбаджи Цоло Тодоров. Известните най-стари сведения за селото са от османски данъчен регистър от 1454 - 1455 г. В него селището е описано под името „Толовеш“ с 19 домакинства данъкоплатци.

В село Толовица живеят 30 души, малко са, но имат автобус всеки ден, защото автобусът вози служители и учители до селата Макреш и Раковица. Заради проблем с обхвата на мобилните оператори обаче, връзка с цивилизования свят няма. А такава връзка е необходима, защото тук живеят възрастни хора над 70 години, които искат да говорят с децата си и внуците си, някой път се налага да извикат лекар.

На километър от селото се намира "Рабишкото езеро", което всяка година привлича хора от разни краища на България и чужбина. В непосредствена близост до езерото се намира пещера "Магурата".

Заради обезлюдяването, селото е обрасло в трева и храсти. Природата осезателно настъпва и отнема облагородената територия. За почистването на основните улици от избуялата растителност хората тук чакат помощ от общинския център Макреш.

Посреща ни кметският наместник Виолета Стоянова, родена е в Толовица, тук живее, поддържа къщата си и посреща гости - децата и внуците си, които с радост се връщат:

"От четири години съм кметски наместник... Вече съм на години, ама по-млади почти няма. Работните места тук са малко - в кметството, на езерото и на помпената станция... В миналото селото е било 120 къщи със 700 човека, а сега сме 30-40 човека, къщи има, но няма хора в тях, има и свлачище и се пукат стени... Имаме читалище, започнахме млако по малко да правим ремонт на покрива, на тавана, защото селото ни е малко, не се отпускат много средства... За празници се събирахме, но сега много остаряхме... На 24 май ни беше съборът...Имаме и жива музика, играят децата.."

Местните хора обичат да се хващат на хорото и да се веселят, това се случва на техния събор, когато идват гости, близки и роднини. Тогава и селото се разхубавява, защото хората му вдъхват живот.

Село Толовица привлича със своите природни дадености, с прекрасното сладководно езеро Рабиша, с пещерата Магура, отдалечено е от шума на големия град, от магистрали и големи пътища, въздухът е изключително чист и полезен за здравето - казва кметският наместник:

"Селото е хубаво, тихо е, езерото е предимство. Децата затова идват, някои софиянци си идват съботите и неделите..."

Болката на Виолета Стоянова е, че къщата на Цоло Тодоров е исторически музей, който, за съжаление, е заключен за посетители. Последният ремонт е от 1898 година, но няма обзавеждане....

Цоло Тодоров е бил син на преселници от село Белимел, Монтанско, които бягат от преследванията на турци. Скоро след като се заселват в Толовица, турци убиват пред очите на семейството братчето му Павелчо. След няколко години Цоло отмъщава и забягва в Сърбия през балкана. Завръща се след много години, за да не бъде разпознат. Турците го поставят за събирач на данъци. В данъчните регистри за Видинския край Цоло е записан като най-богат земевладелец. Започва да организира недоволната рая към въстание. В Раковишкия манастир се пази като ценна реликва подписан с кръв документ-съзаклятие за вдигане на въстанието. В него името на Цоло е на първо място. След потушаването на въстанието е обезглавен от турците.

В село Толовица хората са възрастни, гледат си малки градинки, отглеждат дребни животни, но възрастта определено оказва влияние - обяснява Виолета Стоянова:

"Хората с нищо не се занимават, имаме само две магарета и един кон... Имаме къщи, но те са поизоставени, напукани, всеки търси, но да е ремонтирано, вижда им се скъпо да се почне ремонт... Една къща върви между 2-3 хил лв, но почти никой не продава, защото се надяват децата и внуците да се върнат... Малко хора останахме, нямам нито един човек по програмата така нещо да помогне, да поизчистим пътища, да поокосим.. От Макреш кметът ни праща хора за почистване... И сега се надяваме с храсторези да дойдат и да изчистим...Очакваме и от Енергото да дойдат да изчистят..."

И пътят до селото не е в добро състояние.

"За тази година са проектирали да запълнят дупките на пътя ни, надяваме се да го оправят... Хората ме търсят най-често като няма ток, телефон - обаждат се, старците не могат да се оправят с тези джиесеми... Стационарните телефони ги махнаха, а нямаме обхват ... Интернет нямаме... Сега ми се иска да завършим читалищната сграда и имаме един път отстрани да го насипем и да направим нещо като пътека до самия музей..."

В Толовица не идва лекар, защото хората си имат личен лекар във Видин... Когато ходят във Видин, си правят изследвания, взимат си лекарствата и пенсията, пазаруват. Повечето от тях са дали земята си под аренда и получават всяка година рента от декар земя, в продукция или в пари:

"Не знам колко струва декар земя, рентата е 40 лв на декар.... Хората, които си продадоха земята, съжаляват... Ама много хора си я продадоха... Имаме помпена станция до езерото и оттам с маркучи се взима вода и си поливаш в градината, ама сега взимаме вода от чешмата... Лошото е, че нищо не се построи покрай нас заради езерото... Сега децата ходят до езерото.. Ето сега моят внук с приятели стояха десетина дена на езерото.... Да са живи и здрави моите съселяни и да не изчезва селото!"

Сряда е денят, в който се случва всичко в село Толовица. В сряда идва хлябът, в сряда идва пощата и разнасят вестниците, в сряда идват и пенсиите. Само 8 души са се абонирали за вестници за пенсионери и за седмичници, в които има жълти новини - казва пощенската служителка Мариана:

" Хората се абонират за клюки, защото им е скучно, тук няма никакъв живот, никакви забавления. Селото е малко и е нерентабилно за каквито и да е проекти... Единственият проблем е това, че няма хора, а за да има хора, трябва работа, а работа няма. Значи работа трябва и след това ще има хора.."

Още за живота в Толовица може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!