Съвсем до скоро се смяташе, че Румен Радев с лекота ще спечели втори президентски мандат. Кандидатурите на ректора на СУ проф. Анастас Герджиков и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов обаче засилиха интригата в навечерието на предизборната кампания.
"Просто преди няколко дни нямаше равностоен кандидат, който да застане срещу Румен Радев, и от тази гледна точка победата му на практика изглеждаше сигурна. С влизането на проф. Анастас Герджиков и с кандидатурата на Лозан Панов в момента наблюдаваме една надпартийна личностна битка, която влиза в духа на мажоритарните избори, каквито са президентските. На второ четене, ако се задълбочим, ГЕРБ бяха наясно, че за да излязат срещу Румен Радев, ще им е изключително трудно и заради това търсиха начин, по който да могат да обединят повече хора около себе си, тъй като фигурата на проф. Анастас Герджиков е такава, че може да се хареса от хора, които не харесват ГЕРБ и в същото време не харесват и Румен Радев. Със сигурност битката ще е интересна. Но трябва да кажем, че Румен Радев влиза в самата надпревара с преимущество, което се дължи на няколко фактора: доверието към него, което и по наши данни продължава да е високо, а и създаде служебен кабинет, който беше успешен и това му донесе допълнителни позитиви", обясни политологът от агенция "Галъп интернешънъл" Светлин Тачев той съветва кандидатите за президент да внимават в предизборната си кампания:
"Да не направят грешка. Всяка грешка от тук до началото на изборите може да бъде фатална. Настоящият президент Румен Радев трябва най-много да внимава и да не подценява ситуацията, тъй като той е човекът, който има най-много да губи в тази ситуация. В процеса на кампания естествено започват освен традиционните битки между лидерите, но и една черна кампания, която може да доведе до изкривяване на нагласите на избирателите. Изглежда все по-вероятно да има балотаж, което ще пренареди картите на масата. Ще е много интересно да се види кой къде ще застане и кого ще подкрепи на втори тур."
Според Светлин Тачев и президентските, и парламентарните избори ще предложат интрига.
"Партиите се фокусират върху парламентарните избори. Това, че изборите са две в едно би разфокусирало техните битки. Вижда се, че партиите са минали в кампания за парламентарните избори и оставят надпартийни фигури и инициативни комитети в битката за президентските избори, именно за да не хабят излишна енергия в двете направления. В България винаги битката е била по-интересна, когато е между личности. По тази причина очаквам предстоящите избори да са по-интересни- не само президентските, но и парламентарните. Новата формация, която навлиза, е на двамата бивши служебни министри, които в момента са на гребена на нова вълна. Предстои да видим от нашите изследвания докъде ще стигнат- дали са моментна картина тези високи резултати за тях, защото българите винаги търсят нов спасител. Така беше и Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов, и Слави Трифонов. Сега- Кирил Петков и Асен Василев. Разликата със Слави Трифонов и "Има такъв народ" е, че те действаха по-негативно, казваха, че коалициите са мръсна дума, обратното- "Продължаваме промяната" в момента казват "трябва да действаме заедно, трябва да си подадем ръка, трябва да се обединяваме след изборите, за да можем да съставим кабинет". Интригата е на двете места и тя ще е личностна. Не смятам, че хората ще гледат предизборните програми, лозунги, послания, а- личностите."
Последното социологическо изследване на агенция "Галъп" показва, че ако изборите бяха сега, ГЕРБ щеше да получи най-голяма подкрепа, а на втора позиция е "Продължаваме промяната".
"Очертава се 6 или 7-партиен парламент. В момента "Изправи се БГ. Ние идваме" са на ръба с 4,1%, което ги поставя в неизгодна ситуация и възможност на изборите да се озоват от долната страна на бариерата. Най-интересното, което показа изследването е, че ГЕРБ са първи, но не защото растат, а защото "Има такъв народ" се срина до четвъртото място, а втори са "Продължаваме промяната" с 15,2%, което показва сериозен интерес към тях. Интересна ще е битката за второто и третото място."
Политологът очаква интересна предизборна кампания.
"Не смятам, че ще е вяла, както на предишните избори, защото сега имаме мажоритарни избори и нов политически субект, което със сигурност ще повиши интереса към изборите."
Повече по темата- в прикачения звуков файл.

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..
Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..
Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..
Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..