Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли нарушения при усвояването на европейски средства в Северозапада?

Снимка: Светослав Цветанов

Северозападна България продължава да е в дъното на всички класации. Налетите близо половин милиард лева европейско безвъзмездно финансиране от "Иновации и конкурентоспособност" в региона не са дали ефект. Жизнената среда не се е подобрила и той продължава да е най- бедният не само в България, но и в цяла Европа. Това става ясно от анализ на Министерството на икономиката за ефективността на оперативната програма за периода 2014-2020 г., в който Северозападна България бе обявена за приоритетен регион при усвояването на безвъзмездните евросредства. Анализът е установил нарушения в близо 100 проекта от Северозападна България и сега получателите на парите трябва да възстановят общо 24 млн. лв, каза преди дни служебният министър на икономиката Даниела Везиева. Усвоената сума от 930-те проекта от Северозападна България е 478 милиона. Защо регионът не се е възползвал от тези средства? Една трета от всички нарушения, установени по Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" за изминалия програмен период, са в Северозападна България. Регионът беше приоритетен в проектите за икономическо възстановяване в периода 2014-2020 година. Установените нарушения са на стойност 24 млн. лева. От 930 проекта, реализирани в Северозападния регион, са установени 94 нарушения, най- често при провеждането на обществените поръчки, съобщи на брифинг служебният министър на икономиката Даниела Везиева:

"Недопустими са практиките, които констатираме в анализа. Фирми, които регистрират, че работят софтуери в Северозападен район, а всъщност по трудовите договори работещите са на други места. Това е единият от аспектите, и другият е свързан с проекти за разработване и внедряване на иновации в предприятия, тоест закупуване и разработване на софтуери. Също голяма част от тях към момента не са вече факт в Северозападен район ... Косвените ефекти, които търсехме, приоритизирайки Северозападен район, всъщност не ги отчитаме. Нито се е подобрила жизнената среда в този район, нито е намаляла вътрешната миграция."- заяви Даниела Везиева и подчерта, че затова мерките по контрола ще бъдат затегнати. По установените нарушения вече работи прокуратурата, а една част от тези 24 милиона лева, вече са възстановени, а със случаите се е ангажирала и европейската прокуратура. 

Кои са основните грешки при провеждането на обществените поръчки и защо 1/10 част от тях в Северозапада са в нарушение? Разговаряме с Красимир Кирилов, председател на видинската търговско- промишлена палата.

"Когато говорим за нередности, винаги трябва да се гледат конкретните случаи. Ние също работим по такива европейски проекти, макар и да не е към Министерството на икономиката, но при сто нередности най- вероятно и съм сигурен, че има и такива, които добронамерено са си изпълнили нещата и такива, които съвсем съзнателно са извършили нарушения с цел да се облагодетелстват. Това е факт, който няма как да не го признаем ... Това което се видя от извадените цифри и материали, говори, че над 40% от фирмите са в IT сектора и че договорите, сключени с тези фирми не са в Северозапада. Ако фирмата е в Северозапада няма как тя да има трудови договори, сключени на друго място, според мен. Договорите трябва да са тук. Тук може би е имало до голяма степен и недоглеждане при оценката на тези проекти. Много е вероятно голяма част от тези проекти да са изпълнени, но всъщност няма как модернизирайки едно предприятие да се усети в целия Северозапад подобряване на жизнената среда."- обясни Красимир Кирилов.

Икономистът Радослав Георгиев от Видин също коментира установените нарушения в Северозападна България при реализацията на проектите за икономическо възстановяване в периода 2014-2020 година. Той направи и някои важни уточнения:

"Много е жалко, че Северозападът поема 1/3 от нарушенията по всички проекти, които са финансирани ... Големите нарушения са, че голяма част от фирмите, след като са приключили проектите си или може би в процеса на приключване са преместили седалищата си на други места и включително назначените хора то тях са на трудови договори, които са пак на други места, а не в Северозапада. Какво всъщност означава това? Това означава, че целта на тези допълнителни точки, които се дават за Северозапада, е точно такава- фирми от Северозапада да получат средства, с които да изградят капацитет, с който капацитет да успеят да бъдат конкурентноспособни на останалите фирми в страната. Само, че тук се получава едно заобикаляне на тази цел."- поясни Радослав Георгиев.

Видинчани са скептични, относно разходването на европейските средства в този регион на страната- показа анкета на радио Видин:

"Парите на са вложени там, където трябва, а са пуснати по някакво друго перо. Според мен са виновни фирмите и част от управата, защото тези фирми без управата не важат нищо ... Аз не и вярвам, управляващите лъжат естествено. Много се възползват от това сега да правят PR за изборите, ама аз не вярвам на никой вече. Защо в България, когато има злато, ние нямаме нищо? ... Има една конкретна политика към нашия регион от държавата през последните 30 години. Дали са доказани такива злоупотреби или не, може и да има такива неща, но това е характерно общо взето за цяла България, защото се знае, че тук масово се практикуват такива неща."- коментираха видинчани.

Кои са основните грешки при провеждането на обществените поръчки? Потърсихме Мариела Савкова, управител на Областния информационен център във Видин:

"Като цяло подкрепата за местния бизнес продължава да е недостатъчна. Това е видно и от броя сключени договори за безвъзмездна финансова помощ до 2018 година. Това са 47 броя договори, от които над половината са с външни фирми, които са разкрили дейност в областта. Тук не включвам и последните 107 договора, по които местният бизнес получи помощ във връзка с COVID-19 пандемията. На фона на обявените проблемни 930 договора в Северозападния регион, броя на бенефициентите от Видин не е голям, видно е и много се надяват, че местните фирми не присъстват в този непрестижен списък, защото ние нееднократно, всъщност множество формати на събития сме провели, в които сме обсъждали именно изискванията за устойчивост и другите цели на европейското финансиране. Относно установените нарушения, анализът показва, че отношение има европейската правна рамка и нейното прилагане в България, и в този смисъл са външни и вътрешни."- уточни Мариела Савкова, управител на ОИЦ Видин. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Правителството не може да бъде съборено

В кризисната за света ситуация политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение.  Опозицията се обедини с призиви за оставка на министъра на вътрешните работи, а част от нея подготвя и вот на недоверие. Част от обществото продължава да протестира срещу еврото.  На 16 януари мандатът започна с думите, че не очаква..

публикувано на 19.06.25 в 10:00

Готов ли е бизнесът за приемане на еврото?

Освен институциите, бизнесът също се подготвя за присъединяването на страната ни към еврозоната. Много компании вече адаптираха ценовата си политика и започнаха да показват цените на стоките си в двете валути, за да се осигури повече прозрачност около ефекта от въвеждането на еврото. Тази самоинициативност е ясен сигнал, че бизнесът сам е..

публикувано на 18.06.25 в 10:45

Балансирано хранене и спорт за здравословен живот

Едва 6% от българите определят начина си на живот като изцяло здравословен , сочи проучване на изследователски център "Тренд". Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна. Едва 15% спортуват редовно - ежедневно или няколко пъти в..

публикувано на 17.06.25 в 12:46

Платформа "Антиспекула" ще бори скока на цените с помощта на потребителите

Може ли да се спре поскъпването на живота и могат ли да бъдат контролирани цените в условия на пазарна икономика? Каква е реалната икономическа обстановка у нас преди приемането на еврото и как протече този процес в някои от останалите страни от Еврозоната. На тези и други въпроси отговаря Cтoян Πaнчeв , пpeдceдaтeл нa Бългapcĸoто либepтapиaнcĸo..

публикувано на 16.06.25 в 17:00

Ремонт на църковния храм искат жителите на село Бранковци

Бранковци е село в Северозападна България. То се намира в община Грамада. В миналото в землището му са съществували осем села. По време на социализма Бранковци е достигало до 2 хиляди души, днес  постоянно живеят 40.  В селото няма магазин. Докарват хляб три пъти в седмицата.  Автобус има веднъж седмично до Видин, но няма превоз до..

публикувано на 13.06.25 в 12:00
Страхил Делийски

Страхил Делийски: Демокрацията у нас е застрашена не от пропаганда, а от неспособността да функционира

Вот на недоверие към правителството подготвят от десницата с цел промяна в конкретни политики.  През следващия месец Продължаваме промяната ще избере основната тема на предстоящата парламентарна процедура, докато от Демократична България остават твърдо на позиция, че все още има достатъчно рискове, които могат да попречат на България да стане член..

публикувано на 12.06.25 в 10:00

Да учите или не – кой взима решението за висше образование?

Изборът на висше образование е едно от най-важните решения в живота на човека. То определя бъдещата ви професионална кариера. Много често не знаем или не сме напълно сигурни кой би бил най-правилният път. Всъщност висшето образование не е задължително за всеки. Има прекрасни професии, които могат да се придобият и без да се завърши висше учебно..

публикувано на 11.06.25 в 12:05