Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Първан Симеонов: С извинение, но COVID-19 се превърна в основен играч на политическия терен

Първан Симеонов
Снимка: Фейсбук - личен архив


В навечерието сме на 14 ноември, когато ще дадем гласа си за трети път тази година, а освен това - ще изберем и следващия президент.

Какви са изводите от предизборната кампания и зададени ли са вече следизборните посоки? Това попитахме Първан Симеонов, социолог от "Галъп интернешънъл".

"Първият извод е, че не бива да има три парламентарни избора на година, ако може, защото на третия път вече не е интересно. Затова кампания е вяла, освен че и партиите вече са свършили парите. Другият извод, който можем да направим, е че патосът трябва да се намали. Виждате, от цялото това крещене, което наблюдаваме от началото на протестите насам, та до ден днешен, затова стигнахме до този извод, че кампанията е вяла. От много крещене никой нищо не чува. Политиците трябва да спрат да си крещат, защото трябва обществото нещо да чува. Аз лично препоръчвам да извадим болестта COVID-19 от политиката. Не бива да се политизира това нещо, но се случи, доста се политизира".

Как намесването на пандемията в политиката ще повлияе на вота?

"Напълно възможно е да повлияе. Възможно е по-възрастните електорати да се уплашат от COVID-19, както е възможно някои от по-възрастните гласоподаватели да изпитат боязън от машинния вот. Това са фактите и от 11 юли, когато беше въведена машината, и от 4ти април, когато имаше сериозен COVID-19. Все пак надявам се всички вече виждат, въпреки ежедневното облъчване с истерия и COVID фундаментализъм, числата за ръстта се пречупиха засега. Разбира се, призовавам всички към ваксиниране, съвест и спазване на мерките. Това, че в медиите се прекалява с темата, не означава, че болестта не е сериозна. Това, което може да се очаква, е известна политизация от страна на дадени политически сили, които опонират на сегашния управленски статус. Ще се опитат да внушават още по-хаотична ситуация, за да свалят имиджа на своите опоненти, а и с надеждата по-малко хора да отидат да гласуват, защото тогава обикновено едни партии губят, а други печелят".

По-висока избирателна активност ли се очаква заради изборите 2 в 1?

збирането и на държавен глава е предпоставка за по-висока активност, защото това внася интерес към изборите. Ако продължим да се шегуваме, това спасява тези парламентарни избори, които вече не са интересни, случвайки се веднъж на три месеца, а пък президентските са веднъж на пет години, по-любопитни са. С горчива ирония го казвам, защото ако и този път политическите сили не съумеят да съставят правителство или не пожелаят, както струва ми се, че беше предния път, то аз не знам на каква активност биха се надявали на четвърти избори. Надявам се на нормална активност този път. Може да достигне по-предишните избори от април, когато гласуваха около 3 милиона и 400 хиляди души. Не бих се учудил да има пак толкова, защото това било означавало, че е изпълнено условието да няма балотаж. От днешна гледна точка се очаква нещо към 3 милиона и 200 хиляди, но може и да е по-ниско. След амплитудите от 4 април и 11 юли вече нищо не може да е изненада".

Изгубиха ли своето място в политическата битка дебатите, аргументите, отстъпвайки място на едно съревнование между компромати и нападки? 

"Стигна се дотук, защото всеки говори на себе си. Така е по-лесно. Живеем във време, когато социалните медии са основната медия. Техният принцип на тези медии са да дава привидно пълното разнообразие до света и всеобщ достъп до всичко, което можем да се сетим.Така си говорим с балон от наши хора, обграждаме се с хора, които ни харесват. Едно време наистина имаше дебати, сега няма, защото всеки има свои включвания във Фейсбук, говори само на своите хора, събира лайкове, няма пресичане на гледните точки. Всеки говори на себе си. Когато говориш на себе си, е лесно да кажеш каквото искаш. Можеш да обиждаш, викаш, псуваш, хвърляш кал. Това е много лесно, ако обектът не е близо до теб. Социалните медии дават идеалната възможност. Така ще живеем вече, това е новото нормално. В България трябва да намалим малко патоса. От този превисок патос не можахме да съставим правителство. Бива, бива патос, бива революция, но напънала се планината, та родила мишка. Затова за трети път сме на поправителен".

Ще окаже ли влияние върху разпределението на силите вчерашния случай с изтеклите фотоси от спалнята на един известен политик и ще се откажат ли хора да гласуват с оглед на последния казус с машините, които породиха съмнения, че ще служат за манипулация?

"Това вече не може да влияе на желанието на хората да гласуват. Гледали сме го всичко това. На желанието им да гласуват по-скоро може да окаже влияние, но не и на желанието за кого, това имам предвид. Не вярвам, че това може да окаже значение върху самия вот. Вече агитките са се стегнали, всеки вярва на своите хора, разказите са успоредни. Разковничето за тези избори са младите хора - колебаещи се, но търсещи позитивната програма. На 4 април беше вдигната млада вълна в желание за промяна, сега може да се случи същото в желание за съживяване на този протестен ред, който помръкна. Протестните партии по един или друг начин имаха неудачи, а непротестните партии събират известния ефект на махалото. Някъде в тази ситуация има някои политически сили, които могат да превключат между едните и другите. Трябва да се види къде са повечето сили - при системните формации или при новите. Това всичко е свързано с изборната активност, дали могат да се вдигат вълните от младите хора. Възможно е, както често се случва, младите просто да останат апатични".

Зададени ли са вече следизборните посоки?

"Този път може да се окаже още по-трудно да се състави правителство. Разделителните линии са поизтриха. Мандатът на народа не е толкова ясен. На 4 април горе-долу беше ясно кой печели, но кой може да състави правителство. На 11 юли беше още по-ясно. Сега не знам дали ще е толкова ясен мандатът. Както и да го гледаме, тези ясни потоци - кой за промяна и протест, кой опонент на всичко това, вече не са толкова ясни. Ако има причина да съм оптимист, тя е българският народ. Струва ми се, че той няма да изтрае този път да няма правителство".

Ще има ли балотаж на президентските избори?

"Вчера подчертах в друго участие, че се очертава такъв, но нищо повече, не можем да правим прогнози. Не го твърдя, по-скоро намеквам. Възможно е да има балотаж. Ако ме бяхте питали преди 14 дни, щях да кажа, че няма да има. От днешна гледна точка - по-скоро ще има. Ако не греша, всички президентски избори в България са се решавали с балотаж. Донякъде може да се окаже, че ситуацията с COVID прави балотаж. Просто едни хора няма да излязат да гласуват, това ще намали активността. Ситуацията със сертификатите може би пряко се намесва в президентската борба, а това се оказва решаващо за структурата на вота. Нямаме все още новите данни, скоро ще излязат в ефира на БНР. Може да се окаже, че COVID-19 е един от играчите на политическия терен. С извинение, защото говорим за много неприятна болест".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00