"Това, което правим, е един разговор за човечността. Тя не би могла да се измери като касова бележка, която като си купиш артикул, то ще бъде оказано с цена, с етикет. Изтъркули се и този календар в равни безумни щения кой за власт, кой за пари, кой се тръшка, че не е удоволетворен от себе си. Големият въпрос, който ще седи за тази година, а надявам се - и в следващите, е какво е онова, което ни ожесточава? Ако искаме да го измерим, да го затворим в конкретика, това не би било възможно. Но всеки сам за себе си би могъл да си отговори, че в стремежа си да си осигурим абсолютен комфорт, обградени с непукизъм и безхаберие, това само отваря и осигурява комфорт на традиционните мерзости, които така или иначе човешката същност притежава в себе си".
Изключителното ниско ниво на ваксинация. Какво показва с това България пред света?
"Няма по-голяма сила от подозрението. Тази обща мнителност, че някой ни преследва, че някой се интересува от дълбоко скритите данни от нашата клетка, от нашия мозък, това е характерно за българина. Не само защото историята ни е такава, българинът си е патил много. Неизбежно е да сме такива. Тези неща обаче сега се случват с по-голяма интензивност. Не можем единствено да се въртим в един омагьосан кръг, докато си казваме "кое си струва, кое ни е свещенното право". Световната медицина с това разполага, това предлага. Намират се хубавци, които мислят, че са мъдри, велики, посяват семето, което ни прави подозрителни. Като българи, като нация, нашата човешка същност, всичко това просто не позволява да дадем отговор на въпроса, защо сме най-ниско ваксинирани. Това има ли връзка с това, че сме с една много ниска производителност на труда, с една окаяност и бедност? Колкото и да казваме, че в исторически план сме били много велики, това не ни върши работа".
Има ли надежда, че 2022 ще бъде по-добра?
"Дали можем да бъдем оптимисти зависи от това колко критичен е човек към света и до каква степен е неговата наивност. Светът едва ли се интересува от верните отговори, иначе едва ли щеше да има тотални световни проблеми. Той продължава с шокираща арогантност да задава двулични въпроси с леката усмивка, с иронията... Истинският отговор и това дали ще се доверяваме зависи от това колко можем да разчитаме сигналите на нашата душа, доколко сме подготвени да седим в този делник с една устойчивост на мъдреците, които са разбирали, че не богатството прави истинския човек. Не съм против богатството, но тленните неща отминават, а след тях остават няколко изречения, от които ти става по-леко".
Винаги ли е била такава духовната визия на българина- недоверчива, противоречива, олицетворяваща прословутия образ на Бай Ганьо?
"Има жалони, които доказват, че българинът винаги е имал усет и желание да бъде духовен. Това го доказват онези, които са създавали университети, давали са огромни пари, за да има свобода, които все пак са си спомняли по някакъв начин и са възвеличавали нашата история. Един Славейков е пожелал да умре някъде далеч. Самият Вазов има текстове и споделяния, че иска да се махне от тази страна, но не го е правил. Имало е много други такива. Към днешна дата ми е все по-трудно да посочвам такива имена, защото духовният хоризонт на света се осветява от инфлуенсъри, съмнителни личности. В центъра на нашия прожектор, на духовния прожектор, на медийния прожектор, няма особено старание да бъдат показвани дълбочините на онези мислители от вътрешния свят... Има такива опити, вашето Радио е такъв пример, но в общ план, когато една минута национално време е заменено от шоута със съмнителни стойности... Просто никъде не виждам демонстрации на духовност, на това да живеем заедно, да се научим да се търпим, да отстояваме общ авторитет. Ако самият човек е смачкан, как като нация да имаме самочувствие? Ако ние отричаме всичко, ако се съмняваме във всичко, кой ще иска да говори или да има отношение с такива хора?"
Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната. Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..
Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..