За растенията храненето има значение

Кои са важните фактори за нормално развитие на растенията? 

М.К. За нормалното развитие на растенията и осигуряване на високи и устойчиви добиви е необходимо правилно съчетаване на различни жизнени фактори - светлина, топлина, вода, храна.Няма организъм, който да живее без храна. Част от хранителните елементи растенията черпят от природата - макроелементи - азот, фосфор, калий, сяра, магнезий и микроелементи -желязо, бор, мед, манган, молибден, цинк. Всеки от тях има специфично влияние върху растежа и развитието и влияе върху всеки орган (корен, стъбло, листа, цветове, плодове), което в крайна сметка определя добива и качеството на продукцията. Различните хранителни елементи обаче не могат да бъдат взаимозаменяеми.

М.К. Те са жизнено необходими. Това, че културата е по-чувствителна към някой хранителен елемент не означава, че останалите нямат своята роля. Например при рапицата - една от есенните култури, за които се полагат грижи още от ранна пролет: Манганът е необходим за фотосинтезата, увеличава устойчивостта на растенията към болести, спомага за формирането на голям брой семена и повишава съдържанието на масло в семената. Неговата липса често се съчетава с липсата на желязо и се проявява особено често при карбонатни черноземи. Магнезият е важен за рапицата през фазите цъфтеж и формиране на семената. Той е абсолютно необходим за протичане на процеса фотосинтеза и неговата липса задължително понижава добива и намалява съдържанието на масло. Всеки от хранителните елементи участва в жизнено важни процеси и трябва да бъде наличен за растенията, особено в добиво-определящите фази. Дори да осигурим на рапичните растения бор, ако им липсва някой от останалите елементи- неговата липса ще намали добива.

М.К. Почвата е жива среда, която е силно уязвима от редица фактори. Интензивното земеделие я използва по-скоро като субстрат за превръщането на определени минерални вещества в продукция. Съществуват редица условия, които водят до нарушено усвояване на хранителните елементи. Например повишена киселинност на почвата (ниско рН) затруднява усвояването на калий, магнезий, сяра и молибден, при студена почва е 
затруднено усвояването на азот, фосфор, сяра и цинк, а при висока почвена влажност - на калий, желязо и бор. И така е за още много фактори от околната среда.

Усвояването зависи и от взаимовръзката между отделните хранителни елементи. Има елементи, които се подпомагат в усвояването (например азот и молибден, калий и манган) и такива, които си пречат (фосфор и цинк, калций и манган).

Общоизвестно е, че с растениевъдната продукция от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества. Колкото по-високи са добивите, толкова по-голям е износът. За да се запази почвеното плодородие и особено за непрекъснатото му повишаване, торенето в условията на интензивно земеделие е задължително условие. 

Максимален стопански ефект от торенето може да се постигне само в случаите, когато то е извършено след почвен анализ и съобразяване със структурата на почвата, наклона на терена и локалните климатични фактори. 

Общите запаси на хранителни вещества в почвата имат голямо значение, но въпреки това решаващо значение за храненето на растенията имат усвояемите хранителни вещества - това са т.нар. деятелните запаси. Обикновено по-голямата част от общите запаси на хранителни елементи се намира във вид на трудноусвоими или неусвояеми за растенията съединения.

Затова и подхранването с азот на пшеницата е на няколко пъти през вегетацията, като се почне от предсеитбената подготовка. Това което може да направи земеделският производител при създадената ситуация с високи цени, е да състави за своето стопанство максимално добър и максимално възможен план за азотно торене - почвено и листно. 

Ако стопанството разполага с известно количество азотен тор, макар и не обичайното, то да се внесе на 2 или 3 пъти, за да може чрез разтегляне на времето за внасяне да се намали процента на загуби на азот- било от изпарение при карбамида, било от отмиване при нитратните форми. Доказано е, че растенията успяват да усвоят средно само около половината от внесения азот чрез стандартни азотни торове. Загубите от изпарение на амоняк и азотни окиси и от отмиване са сериозен проблем за земеделието. Загубите на азот от изпарение на амоняк са най-познати на земеделците, но те не са единствените. На пазара в България вече има торове с едностранна защита - само от изпарение на амоняк. Но това не е достатъчно, защото когато карбамидът влезе в почвата, до превръщането му в усвоим за растенията азот преминават още няколко етапа и полученият в резултат на тези трансформации нитратен азот също е обект на загуби. Известен факт е, че нитратният азот е най-подвижната форма на азота - най-лесно се усвоява от растенията, но и най-бързо се отмива и също така търпи загуби от изпарение парников газ. 

За недопускане на тези загуби, съвременната наука и практика разработиха и успешно прилагат урея с двоен инхибитор, който едновременно да повлияе на двата процеса- уреаза (NBPT) и нитрификация (DCD).

М.К. Реалните ползи за земеделците са, че могат да торят при температура до 20-25 градуса и няма да има изпарение на амоняк. Това прави периодът за торене много по-широк и дава възможности за гъвкави решения на полето. Постепенното отдаване на азот дава спокойствие при последващи продължителни или проливни валежи, че азотът няма да се отмие. Защитата на азота с инхибитори дава възможност за повърхностно торене на пролетниците, без загуби до култивирането. Най-важната полза е, че се освобождава азота постепенно в период до 60 дни и в съответствие с нарастващите нужди на растенията. Това осигурява много по-добро азотно хранене!

Доказано е също така, че химическото вещество на инхибитора DCD упражнява бактериостатичен ефект в почвата върху nitrosomonas, т.е. не убива бактерията, а задържа нейното развитие за определен период от време. Не влияе негативно на водните организми и почвения живот. 

И не на последно място - карбамидът с двоен инхибитор е добра грижа за природата. С използването му се намаляват значително вредните емисии на амоняк и азотни окиси в атмосферата, предотвратява се отмиването на азот и замърсяването на водоеми и подпочвени води.

Доказано е, че листното торене може да бъде десетки пъти по-ефективно от почвеното като източник на липсващ хранителен елемент, като скорост на усвояване или като възможност за корекция, но въпреки това не може изцяло да го замести. Листното торене трябва да се възприема като важно мероприятие в системата на хранене на културните растения и да се стремим да извлечем максимална полза от него. 

Да, с подходяща схема на листно торене може да се компенсира част от липсващото кореново хранене, с комплексни листни торове и правилно подбран момент за внасянето им може да се активира усвояването на наличните в почвата хранителни запаси - важно за тази година. Но за да бъде максимално полезно листното торене, има ти важни въпроса- с какъв състав на листния тор да се тори, за да има ефект върху добива, в кой момент от развитието на културите ще има най-добър резултат и от какви суровини трябва да е произведен листния тор, за да има полза от него. 

Правилният отговор на тези въпроси гарантира ефикасността, която търсят земеделските производители и за това ще стане дума в някои от следващите издания на предаването "Земята, която ни храни".