Проф. Андрей Захариев: Повишаване на доходите и държавна намеса за цените на тока ще успокоят инфлацията

"От втората половина на миналата година сме свидетели на ускорено нарастване на потребителските цени, а те пряко кореспондират с нарастването на необходимия доход за издръжка на семейството - с близо 10% от началото на годината. Важно е да се каже и че в последното тримесечие на миналата година се наблюдава споделяне на темпа на нарастване както при хранителните, така и при нехранителните стоки. Основната причина за драстичния скок е нарастването на цените на енергоносителите. Важен фактор за нарастване на цените на основните жизненоважни стоки и услуги има и ненавременната политика за компенсиране на бизнеса с оглед преодоляване на нарастването на цените на тока. Нарастването на цените на хранителните стоки достигна 9,8% на годишна база. Хлябът и зърнените храни нарастват с 11%, като само на хлебните изделия ръстът е с 15,9%, а на брашното с 16%. Млякото и млечните продукти нарастват с 10,5%, съществено нарастване се наблюдава при сирената и кашкавала- до 16%. Двуцифрено нарастване се наблюдава и в животинските и растителните мазнини- с 25%, като слънчогледовото олио е рекордьор с 36,5%. Яйцата поскъпват с 11%, зеленчуците с 20%, захарните изделия с 8,1%", обясни Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

"Инфлацията е явление, което съществува в световната история с възникването на парите като мярка на стойността, като посредник при размяната. Точно с това им качество- да бъдат посредник, те съдържат в себе си един малък дефект. Този дефект е, че имат непостоянство в мярката с течение на годините", обясни роденият във Видин проф. Андрей Захариев, декан на факултет "Финанси" в Стопанската академия "Димитър Ценов" в Свищов и добави:

"Връщайки лентата назад в годините, януари 1997 година ние преживяхме нещо, което се надяваме никога повече в нашата история и икономика да не се случва, а именно инфлацията в нейните така наречени хипер измерения- тогава, когато покупателната стойност на парите се губи с пъти и то буквално за дни. Към днешна дата, когато ние сме в една наистина консервативна система на ЕС, където и валутният борд играе ролята на "усмирителна риза" на всички тези процеси, които са свързани с инфлация, а и с девалвация на валута, защото при нас такова нещо абсолютно е невъзможно да се случи и няма как да се случи в условията на валутен борд, сякаш се появи една болест в икономиката, която паралелно с пандемията, доведе до допълнителна тревога. Тревога, свързана със спестяванията, тревога, свързана с бюджетите на домакинствата, които все пак имат своя лимитиран характер по отношение на това какво и кога може да се купи и нещото, което е най-тревожно за българина- прословутите сметки. Сметки за вода, сметки за ток... Именно за тяхното заплащане в момента се появи угрозата дали и доколко ще сме в състояние да ги плащаме с оглед на това, че не само в мейнстрийма на новините се появява информация за това негативно явление, наречено инфлация, не само в прогнозите на Министерството на финансите и на БНБ, но ние реално го наблюдаваме в цените на продукти и услуги, които просто плащайки ги, виждаме, че цените са нагоре и то в рамките на период от една година."

Радио ВИДИН: Само цените на енергоносителите ли са причина за това поскъпване?

- Самата инфлация, като явление, не трябва да бъде свързвана с един единствен продукт. Методиката за измерването на инфлацията е така конструирана, че имаме по силата на ангажименти в ЕС и устройство на българските статистически органи, измерване на т.нар. индекс на потребителските цени, който е за България, и един съпоставим за целия ЕС, подобен на първия, хармонизиран индекс на потребителските цени и нещото, което опира до нас, редовите потребители, индекс на цените на малката кошница, която съдържа 206 стоки и услуги, които са в три потребителски групи: хранителни стоки- 58, нехранителни стоки- 49 и услуги- 99. Парадоксът на тази малка кошница е, че тя е изключително уязвима на негативните ефекти, на ефект на доминото, на заразата с инфлация именно през цените на електроенергията, сравнително по-малко през цените на дизела, бензина и газта дотолкова, доколкото съответните промишлени производства и топлинната енергия са изцяло зависими от тях. Ето защо ние се сблъскваме с една непозната за спокойните макроикономически процеси за ЕС ситуация, когато въвеждането на иначе разумно аргументирани европейски регламенти за търговия с електроенергия, за вкарване на по-голяма конкуренция в името на пазара и добрите цени, се оказва точно обратното. Европейската комисия едва ли ще каже "ние сгрешихме", европейските бюрократи са далеч от признаването на грешки, но всички сме убедени, особено ние в България, които имаме буквално излишък на мощности, които да произвеждат електроенергия, които имаме 2000 MW, произвеждани от АЕЦ "Козлодуй" на една изключително ниска себестойност и парадоксът, при който промишлените предприятия и небитовите потребители внезапно видяха 2, 3 пъти по-високи сметки за електроенергия. Точно това създава тревога, зощото не са само големите промишлени предприятия, за които все пак се приема, че със своя мащаб вероятно имат и съответния мащаб на наличности по банковите си сметки, но говорим и за малкия и среден бизнес, говорим за фризьорски ателиета, пекарни, малки хотели, ресторанти- всичко понесе един тежък удар с внезапно увеличените цени на електроенергията и тези цени имат ефект върху всичко останало, защото, тръгвайки от услугите, минавайки през дребните производства, хранителните продукти- всичко това поставя на изпитание бюджета на регулярното домакинство, способността да си плащаме покупките, които досега сме правили година назад и без да се притесняваме, че ще се наложи да прибегнем до нашите спестявания, за да може да извършваме плащания за нормалните нужди, които има едно домакинство.

Какво би се случило, ако цените на електроенергията за небитовите потребители се възпроизведат и върху битовите сметки?

- Надявам се, че политиците и регулаторите, които се занимават с ценообразуването в сектор "Енергетика", ще намерят разумен компромис, защото ние наистина сме страна, в която "газим във вода", а ще бъдем жадни по отношение на достъпна електроенергия. Заради това си мисля, че допускането, отвързването на този пазарен феномен, тази пикова буря с цените на електроенергията, каквато се случи на небитовите потребители, в България не трябва и не може да бъде допуснато. Защото представяте ли си едно семейство възрастни хора, които имат от своите пенсии комулативни доходи общо около 800 лева, в момента плащат сметки за около 150-200 лева, при тези цени, които са в момента на небитовите, означава автоматично 500-600 лева, т.е. над половината от дохода на възрастните хора да отива за електроенергия. Тук имаме и един абсолютно свързан процес, говорейки за отопление, вижте цените на алтернативното гориво, което масово вече в България се използва- пелетите, дърва за огрев, въглищата, всичко отиде нагоре и то в пъти. Това създава тревога. Заради това е изключително важно да разчитаме макроикономическите процеси. Не случайно на 13 януари БНБ ревизира своите прогнози за инфлацията, които по-рано, към 28 септември, бяха на едни сравнително умерени нива с прогноза за 2022 година за инфлация от едва 1,5%. В момента, януари месец, БНБ определи прогнозата си за 2022 година от 7,5%. Т.е. цели 6% нарастване- това никак не е малко. При това, за енергийните продукти имаме прогноза за успокояване, тъй като се счита, че пикът е достигнат, но именно ефектът на доминото се счита, че ще доведе до увеличение на цените на хранителните продукти с цели 14,1% при прогноза от септември за едва 2,2%. Това е нещото, което нас, домакинствата, масовите потребители, ни притеснява и трябва да доведе до съответни мерки на национално ниво в подкрепа.

Какви биха могли да са тези мерки? Какво може да предприеме българското правителство?

- Тъй като инфлацията е създадена именно поради пикови стойности на един основен компонент, генериращ инфлация, а именно цените на енергията, сама по себе си вече причини щетите. Това е като цунами, където първата вълна вече нанесе своите щети, сега вече идват следващите вълни, които полека-лека ще затихват около епицентъра на това земетресение с цените, наречено инфлация, породена от цените на енергията, петролни продукти, електроенергия. И тук именно е ролята на нашето правителство, подготвяйки бюджета за 2022 година. В момента Министерството на финансите е подложено на натиск и от много сектори, които са свързани с местно самоуправление, с отглеждането на нашите деца в детските градини, училищата, които също плащат този свръх скъп ток, т.е. имаме вътрешно преразпределение на лимитираните бюджетни преводи към отделните бюджетни звена именно в посока да се платят скъпите сметки, заради това правителството трябва да направи една синхронизирана корекция в преводите и в числата, които определят издръжката на тези основни функции и дейности в оперирането на държавата и да позволи с планиране, а защо не и с едно централизиране при търговията с електроенергия именно за такъв тип потребители, да се постигне едно туширане, едно успокояване. Естествено тук трябва да кажем, че има и политика по доходите. България все още си остава последна в ЕС по ниво на доходите на глава на населението и по номиналния измерител, и по т.нар. брутен вътрешен продукт на глава от населението чрез паритет на покупателната способност. Някак тази инфлация към днешна дата е и добре дошла, защото ние полека-лека ще намалим разрива между брутния продукт като номинален такъв и брутен продукт по паритет на покупателна способност, защото е истина, че в България все още множество стоки и услуги са сравнително по-евтини, измерени през валутния борд и фиксирания обменен курс на лева към еврото спрямо тези в основните икономики на ЕС. С оптимизъм трябва да решим това уравнение. В България по ред причини и в централната банка, и в Министерството на финансите има качествени професионалисти, които са със своите възможности да направят верните сметки и да предложат верните решения. Да, ще има трудности както в бюджетната сфера, така и в домакинствата, така и в бизнесите, но в крайна сметка препятствията са заради това- за да ги решаваме и за да ни правят по-силни.

Правилната посока повишаване на доходите ли е?

- Повишаване на доходите и държавно решение на уравнението с много неизвестни как и по какъв начин да успокоим и да вкараме в предвидими рамки тази пазарна стихия, която в момента вилнее, свързана с търговията на електроенергия за небитови потребители, така че да имаме една предвидимост. Защото смисълът на бюджетирането на държавния бюджет през призмата на всички тези, които са свързани с него, е да има предвидимост, да има средносрочност, която да позволява всички тези, които оперират с бюджетни разчети, да имат увереност, че основната мерна единица за правенето на бюджет, а именно българският лев, е и ще бъде в предвидими граници по отношение на своята покупателна способност.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.