Във Вировско се надяват младите да се завърнат

Името си е получило заради многото извори и поточета, които в низините образуват вирове и вирчета.

Вѝровско е основано още преди XIV в. с днешното си име. Първото училище е открито през 1850 г., а през 1890 година е завършена църквата "Свети Георги". Изографисана е от дебърския майстор Велко Илиев. Край селото са открити и останки на тракийско селище и светилище. През 1979 г. археолози  откриват в местността "Турска поляна" сребърно монетно съкровище.

Днес в селото живеят 240 жители, които имат право на глас. Гордеят се с Вировската духова музика, прославила селото в цяла България, казва кметският наместник Нанко Тодоров:

"Вировската музика е известна в цяла България, имаме и кът в читалището ни за вировската музика. Завършваме и паметник за нея. Селото ни е много красиво, в полите на Стара планина, заградено с 4 язовира. поддържаме си селцето, около 150 къщи са обитаеми, 240 жители са. Имаме и детска градина в селото, нова, модерна. Имаме 2 площада, с паметници, с беседки, парк с голяма зеленина, дървета, млади фиданки сме разсадили. Имаме една от най-хубавите  църкви в района, стара е, но е реставрирана." 

В селото дълги години е работел интернат за деца, който е осигурявал работа на местните хора. За съжаление той е закрит.

"Имахме пансион, училище, но за съжаление, беше ликвидиран. това помогна за намаляването на младите хора. Имахме 30 работни места в интерната и пансиона.. Сега остана само детската градина. 70% от населението са пенсионери... Дълги години съм бил ветеринарен специалист, но вече няма животни... Най-наболелият въпрос е да се направи нещо от държавата за създаване на раб места. Да се създадат някакви цехчета, ние имаме база, сграден фонд. Да върнем младите хора и да ги задържим. На държавно ниво да бъде решено да се ремонтират сгради и да се направят няколко малки цехове и да се инвестира в селото ни."

В селото живеят млади семейства, има 30 деца, които ходят на училище и 15 , които ходят в детската градина, която за радост на местните хора, е запазена. Проблем на хората е липсата на обхват, а това е много важно в ерата на комуникациите. Проблем е и липсата на работа за младите, обяснява кметският наместник:

 "Мобилната ни връзка  е много затруднена, но ни е обещано, че ще се оправи...надяваме се, че този въпрос ще се реши. Програмите не работят, имаше, но  от нова година насам няма. Само една младежка програма с един човек към кметството. Очакваме нови програми... Младите хора разчитат на тези програми, те са единственият им приход  и единствената им надежда."

Висок е процентът на възрастните хора, които са в пенсионна възраст, доскоро за част от тях са се грижили лични асистенти, по социалните програми, но програмата е спряна:

"Имахме 2 години подред програма европейска заради ковид пандемията, имаше назначен човек, който обслужваше възрастните хора, пазаруваше им, но в момента тази програма е спряна, имаме хора, подготвени, които вършеха тази дейност. мисля, че тази програма не трябва  да бъде спирана... Сега аз и един младеж вършим тази дейност, но това е много трудно, Аз съм сам, нямам секретар и само 1 работник в селото. "

Във Вировско са доволни от здравните грижи, които се полагат за населението, но инфраструктурата не е в добро състояние, обяснява Нанко Тодоров:

"Имаме лекуващ лекар, който веднъж в седмицата идва. доволни сме, ходи по къщите, не е оставил нито един човек без медицинска помощ. Автобус имаме всеки ден, и хората пътуват и сутрин, и обед и следобед... Имаме редовен превоз... Има нужда селото от път, пътят ни е в окаяно състояние. Започна ремонт, но есента спря. Трудно се пътува по него. Дано да бъде направен основен ремонт, чупят се коли, има дупки, да се надяваме, че и това ще стане."

Има много собственици на къщи, които не са местни, закупили са ги преди години и постоянно ги облагородяват. Днес този процес за връщане към българското село се засилва, вероятно поради пандемията, но в селото има и много чужденци , заселилили се по отдавна, казва кметският наместник:

 
"Има закупени много къщи, даже англичани, палестинка, руснак, и продължават хората от две години насам да закупуват къщи в село. Даже в по-близките села се купуват повече. Те ги взимат за отдих, като вили, за да могат през почивните дни да дойдат на почивка. Много ни е спокойно селото, за 30-40 минути се стига от Враца до село..."

Като плюс във Вировско отчитат доброто състояние на ВИК - мрежата, това, че водата не е проблем, което е и едно от условията за добър живот във всяко малко населено място. 

"Електричество, вода, имаме, за вода не закъсваме, отвсякъде сме заградени от водни източници. Имаме ток, но ел. мрежа е много остаряла, много изоставиха ремонтите и обновяването на ел. захранването, да се почисти растителността покрай жиците е необходимо..."

Обработваемата земя е приблизително около 20 хил. дка, по-голяма част от нея е арендувана, засява се с основни зърнени култури. Землището на селото е на 23 364 дка площ- ниви, лозя, ливади, пасища и гори. 

Голяма част от населението е имунизирано, затова и болните от коронавирус са били малко, обяснява Нанко Тодоров и допълва, че грижата за хората е най-важният му ангажимент:

"Най-важното за един кметски наместник е да живее на територията на селото, трябва да бъде 24 ч на разположение на хората...Трябва  да съм тук, няма кой да ме смени. Не се оплаквам, доволен съм от работата, доволен съм от хората в селото."

Гордост за Вировско е и читалището, което в днешните трудни времена успява да съхрани фолклорните традиции и обичаи, както и да ги популяризира, да събира на празници хората- местните и онези, които са напуснали родния край и с радост се връщат към корените си на събори, тържества и празници, казва Дарина Иванова, секретар-библиотекар в НЧ "Просвета 1927":  

"Читалището ни е много красиво, развиваме богата дейност. Правим много фестивали, надпявания... Вировската ни музика не сме я спирали тази традиция, но има само двама наследници, другите починаха... На 14 февруари ще отбележим Трифон Зарезан, зарязваме на площада, имаме една асма, Имаме самодейна група за народни песни... През лятото работим с децата... От 6 години извън бюджета на читалището ни се отпускат общински средства и така успяваме да ходим на повече фестивали..."

Трайно свързана с читалището е и Павлина Атанасова, бивш председател и ръководител на групата за народни песни, която отдава целия си живот на читалищната самодейност и обществен живот в село Вировско:

"Отдавала съм цялото си сърце на читалището...  За мен читалището е като втори дом. Няма празник да не сме правили и фестивал, на който да не сме участвали, но бяхме голяма група... Ние се гордеем с нашата Вировска музика... Ако младите хора се върнат, селото няма да се загуби."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.