"Идиотът в мен" - запознай се с останалите, които живеят в теб

Ако вярваме на неизвестните гении на социалните мрежи, трудно се живее, когато в теб съжителстват истерик, флегматик, алкохолик, злодей и някакъв неизвестен тъпак, който непрекъснато повтаря "Веднъж се живее!". Всички тези образи, плюс един идиот в добавка, сякаш живеят у един клошар – главният герой на романа "Идиотът в мен" на Радослав Младенов.

Гого Клатев е един добронамерен клошар по професия и по душа, защото да си клошар всъщност не е толкова зле. Животът му на бездомник обаче отива по дяволите заради един нацепен кокоши кокал и нещата бързо излизат от контрол, втурвайки се в безумни обрати и ситуации, колкото пародийни, толкова и близки до реалността. Всъщност, ако се огледаме, не е ли пародията отдавна част от живота ни?...

Написан на ежедневния ни език, романът се чете бързо и лесно, чак пристрастяващо, защото безумните на пръв поглед образи в него, откровенията – някъде на ръба между депресивното и комичното – и не на последно място каскадьорското темпо на историята, която повлича и главният герой Гого Клатев, и читателя, са идеалното съчетание от условия за максимално удоволствие. Безобидният и странно интелигентен по леко налудничав начин Гого се задавя на улицата с един глупав кокал, и това преобръща живота му. Без да прави абсолютно никакво усилие, а донякъде и без да гори от желание, се оказва в болница, събужда се в трезора на важна партийна банка, арестуван е, освобождаван е, само за да го приберат отново в неподвластна на желанията му поредица от нелепи събития. А той иска просто да си бъде клошар! Само че съдбата има други планове за него и шантавата поредица от хора, с които го среща случайността. Например да го качи на върха на държавата и абсурда (то пък все едно има разлика между двете!), ако се налага – дори насила, но и преди това да го прекара през травматологията, моргата, ареста, една гумаджийница, банка, партийни неволи, редакция на вестник и свои и чужди неудачи.

"Идиотът в мен" е юбилеен роман на Радослав Младенов, с който той отбелязва, както сам казва, двайстата година от началото на творческата си лудост. В него с по приятелски груба ирония, пиперлив език и майсторско чувство за хумор се прави една подробна дисекция на родното общество и на абсурдността, която често пъти съпътства ежедневието ни, та дори сме спрели да я забелязваме като че ли, а идеята на автора е повече от семпла и на пръв поглед лесна за следване – "Осмей първо себе си, и чак тогава – останалия свят!" На втори поглед установяваш, че да се надсмееш над себе си май е много сложна задача, на която не всеки е способен, особено пък по такъв майсторски начин. Иска се особен вид душевност и талант, подобен на този на Гого Клатев, който не вярва, че някой се интересува от мисловните заключения на пропаднала личност като него.

Кой всъщност е Радослав Младенов? Роден през 1956 г. в София, той е автор на романи, разкази и пиеси, една от които – "Разкош от мизерия" години наред се играе на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев". Освен това обаче е и "човек от системата". Талантът си за писане открива, докато все още работи в МВР, само за да се превърне в един от най-добрите писатели криминалисти у нас. Сам казва, че има над тридесет години в контраразузнаването, но винаги мечтаел да пише. Започва с един разказ, в който за пръв път оживяват героите му Кънчо и Пантерата Стойнев, за да стигне до десет книги за двайсет години, а за обект на историите си използва хората и случките, с които го сблъсква работата му и собственият му опит. Целта му е да покаже, че в МВР работят и такива хора – талантливи, интелигентни, адекватни към ситуацията, с чувство за хумор и (само)ирония. Част от заглавията му са "Готино е да си тъп", "Каръкът в мен", "Триумфът на лудите глави", "Власт, мераци и малка дупка от куршум", "Шаш и паника" и други.

Негови текстове могат да бъдат открити и под псевдонима Антъни Флеч.