Радио ВИДИН: Бележим прогрес с над 20 места, но пък основните проблеми си остават.
"От една страна, да, има напредък - 21 места. От друга страна, 91 от 180 държави и територии все пак е във втората половината на класацията. Основните проблеми остават, защото в последната година не е станало по-лесно да си журналист в България, да се занимаваш с медии професионално, да информираш. Предизвикателствата остават. Класацията отбелязва някои от основните проблеми пред медиите: честите заплахи срещу журналисти, срещат се дела, които се водят специално за да ограничат журналистите да си вършат работата, остава познатият политически и икономиески натиск. Много трудно в България по принцип е да се занимава човек с журналистика, особено извън София. В малките населени места всички се познават, там е много трудно да си независим журналист, да публикуваш материали, които засягат местната власт и хора, които имат голямо влияние. Това, което можем да кажем, е че има стъпка, дължаща се основно на усещането, че се случва промяна. Тази стъпка, разбира се, не е достатъчна. Трябва да се борим за по-добра медийна среда".
Радио ВИДИН: Какви стъпки са необходими, за да може медийната свобода да проправи своя път на родна почва?
"Не бива да ни успокоява, че винаги може по-зле. Действително ситуацията в света като цяло не е розова. С война в Европа, с война близо до нас, предизвикателствата нарастват: тези с дезинформацията, а такава се опитва да влияе на общественото мнение, опитва се да руши устоите на гражданското общество. Знаем и в Русия каква цензура се налага, как последните независими медии бяха принудени да затворят. Знаем и за убитите журналисти в Украйна, а такива имаше през миналата година в Европейския съюз. Гърция е такъв пример. Колкото до стъпките, нужни в България: разнопосочни са, в няколко направления трябва да се действа едновременно. Относно сигурността на журналистите ние от АЕЖ имаме няколко предложения, направили сме ги като участник в работни групи на правителството. Трябва да има съдействие с МВР и с Прокуратурата, да има обучени представители на МВР във всяко районно управление, които да знаят как да общуват с представители на медиите и да отговарят за сигурността на медиите, да има специални мерки, които се взимат за журналистите по време на масови мероприятия като протести. Трябва сътрудничество с органите на реда. С магистратите трябва да се работи по отношение на т.нар слаби дела, насочени срещу гражданското участие, срещу журналистите. Друг набор от мерки, който трябва да се вземе, е промяна на законодателството по отношение на медийната регулация, по отношение на медийната собственост, т.е прозрачността, трябват и мерки срещу дезинформацията. Трябва да се действа внимателно, защото всички мерки, ако не са добре преценени, могат да преминат в цензура. Друг съществен проблем, който няма лесно решение, е по какъв начин може да се осигури стабилност и устойчивост на професионалната журналистика. В момента не е финансово изгодно да се занимава с журналистика. Много наши колеги преминават в други области, сменят си професиите".
Радио ВИДИН: От 38 място стартираме през 2002 година. Смъкваме над 85 позиции за 20 години. През 2007 година сме на 51 място. От тогава започва постоянен спад надолу, съвпадащ с регистрирането на "Нова българска медийна група" на Ирена Кръстева.
"Тази класация трябва да се приеме условно. Тя измерва усещането на журналистите и експертите, които попълват въпросника на Репортери без граница за усещането за свобода на словото и за състоянието на медийната свобода. Трудно е да се измери обективно, затова се измерва усещането. Усещането в България е, че страната не е там, където би трябвало да бъде. Медийната среда не е на мястото, на което би трябвало да бъде. Нещата не са такива, каквито трябва да са в една европейска страна. Уви, това усещане се потвърждава. Ние не разчитаме само на тази класация, има и други, които измерват по различни критерии и с различна методология състоянието на медийната среда и свободата на словото в България. Тези резултати се потвърждават и от нашите наблюдения. Веднъж на 2 години ние от АЕЖ правим наше проучване- анкета, отворена за всички български журналисти, която може да се попълни от всеки, там да разкаже какви са проблемите за него, пред неговата медия. Тази анкета е отворена от 3 май".
Радио ВИДИН: Човешката трагедия в Украйна не ни обедини, напротив - стана поредната разделителна линия за обществото. Казвам това, защото виждаме отражение и сред журналистическата гилдия. Виждаме, поне лично според мен, спекулиране с термини като плурализъм, като другата гледна точка. Струва ми се, че не всеки път се употребяват правилно. Това руско влияние в България как се отразява на журналистиката?
"Дезинфомацията, не само за България, като даже е отбелязано в доклада на Репортери без граница, че в света медийният свят е белязан от силна поляризация. Дезинформацията, която е свързана и с войната, допринася за всичко това, за силното разделение. Преди да започне физическата война, знаем, имаше силна пропагандна война, белязана от дезинформация. Българското общество не прави изключение, но това, което е специфично за него, че е подложено на много целенасочена и масова дезинформация. Видя се още по време на пандемията, когато липсваше качества информация, която да дойде от държавата, нямаше качествена комуникационна кампания. Тук политиците са големи длъжници, защото по техни си популистки причини си позволяват да се заиграват с дезинформацията, за да не загубят избиратели - валидират гледна точка, която не почива на истината. При войната е същото: виждаме пропаганда, за неутралитет се представят позиции, които подкрепят агресора, т.е позицията "ние сме за неутралитет" е в полза на агресора. Водещи телевизии и радиа канят хора, които разпространяват доказани и вече опровергани дезинформации. Това не спря различни медии да дават гласност на т.нар друга гледна точка, която повтаряше пропагандните дезинформационни тези".
Разделението в българското общество "за" и "против" еврото достига своя пик. Утре се очаква да бъде публикуван докладът за готовността на България за членство в еврозоната. За същото време в София е насрочен протест срещу приемането на единната европейска валута. Президентът Румен Радев заяви, че протестите, социологическите данни и..
2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Отбелязва се за първи път през 1884 година едновременно във Враца и в Пловдив, по инициатива на учителя Георги Бенев. Официално се отбелязва от 1901 година. За пръв път на 2 юни 1948 година денят се почита с едноминутно мълчание в цялата страна, с подаден сигнал..
Рубриката "Добро утро, кмете!" но отвежда в село Крива бара - едно от онези български села, където животът тече бавно и спокойно. Владимир Владов е кмет от 2019 година, в момента тече неговият втори мандат. "Към момента постоянно живущи сме над 800... Крива бара от цялата община е най-много младо население и то си личи. Имаме..
ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България за присъединяване към еврозоната от 1 януари догодина, като така тя ще стане 21-ият неин член, съобщава "Политико". По данни на няколко официални източника, се очаква Европейската комисия и Европейската централна банка най-сетне да дадат благословията си в доклада, който ще бъде публикуван на 4 юни -..
Според Асоциацията на индустриалния капитал, икономиката ни има потенциал за растеж, чрез насърчаване на заетостта. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов и председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев се обединиха около идеята за отключване на потенциала на..
И през миналата година продължава тенденцията Северозападът да се обезлюдява . По последни данни на НСИ в област Видин вече живеят малко над 70 000 души, спадът на населението за една година е 1231 човека, което е най-голямото намаление като процент в страната. Област Враца е загубила за година 1617 жители и към декември 2024 година е 146 000 души,..
Отбелязахме 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. "В библията пише "Началото бе словото" и словото на роден език е нещо, което не всеки народ има. А ние като българи би следвало да сме изключително горди с това, че това е празник, който е наш. Празник, в който е..