Остават ли народните занаяти символ на трудолюбието?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През годините българските традиционни занаяти са успели да създадат предмети и произведения, чиято стойност и днес е устойчива на силата на времето. За направата на различните изделия родните занаятчии са използвали местни суровини и материали, а здравината и качеството на сътвореното от неуморните ръце на майсторите не спира да радва и удивлява. Създадените творби се отличават с висока художествена и културна стойност, а всяка една творба е своеобразна плетеница от различни художествени концепции с голямо значение за формирането на естетически критерии на поколения българи. Тайните на много занаяти са се предавали от баща на син, от майстор на калфа и така са достигнали до наши дни. Остават ли и днес народните занаяти символ на трудолюбието и има ли интерес към тях в Северозапада? По българските земи са разпространени много и разнообразни занаяти и домашни дейности, намиращи се в тясна връзка с начина на живот на хората през годините. Всяка материална творба, обаче се отличава със своя уникалност. За съжаление днес във Видинско много от занаятите почти са изчезнали, а приемствеността от младите поколение е незначителна- това обясни Митко Младенов, председател РЗК Видин:

"Хората забравиха занаятите и се втурнаха в динамиката да си изкарат насъщния, за да могат да съществуват. Като цяло има занаяти, крепят се на последни издихания, забравени от Господ и от всички институции, опитваме се да правим нещо, но за съжаление до никъде не стигаме ... Около 50% от занаятите не могат да бъдат заменени от съвременните технологии, защото ръчният труд си е ръчен труд- даваш сърце и душа на самия предмет. Дали ще е сувенир или нещо за бита- няма значение. Едно е да направиш едно хаванче ръчно и да го гравираш, друго е да го извъртят на струг- нещата са различни ... Над 700 са членовете на Регионалната занаятчийска камара във Видин, но като активни са около 37-38. хората нямат пари да си плащат членския внос. За мен държава няма, тя ни е мащеха- не само в този аспект а и като цяло нищо ново не е родено."- каза Митко Младенов.

Стилиян Каменов е председател на РЗК Монтана. Неговият занаят е хлебарство и ситничарство. Какво се случва днес с този занаят?

"Тези занаяти в повечето случаи стават промишлени и ръчното месене на хляб почти отсъства от пазара. Тук там се среща някъде в специализирани фурни- в Монтана има две такива. Там се меси хляб по традиционни рецепти с хващане на мая, квас, но повечето са промишлени. През годините занаятчиите и традиционната направа на хляб много трудно оцеляват. В момента също много трудно оцеляват, защото енергийната криза ги засяга най- вече тях. Големите производители диктуват цената и всичко се покачва, а цената не може да се определи свободно."- коментира Стилиян Каменов.

Има ли занаяти, които съвременните технологии няма как да изместят- това попитахме още Стилиян Каменов, председател на РЗК Монтана:

"Има такива шивашки ателиета, които се занимават и мога да кажа с гордост, че ние даваме такива свидетелства на хора, които искат да се занимават. Това са ателиета за кройка, за поправка, но има и още един занаят, който има приемственост в Монтана- това е т. нар "бозаджийство". При нас то е развито добре и се предава от поколение на поколение. Много години те са на пазара и няма мърдане."

Куман Жеков е майстор грънчар от Враца, който изработва сграфито, антична и битова керамика. Той е основател на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти. Потърсихме го на празника на занаятчиите:

"В началото на демокрацията ситуацията с българските занаяти стана много зле, абдикираха много държавни институции. Те се отказаха да помагат и да съхраняват старите занаяти. Най- хубавото е, че хората почнаха да се връщат към старите занаяти. Те почнаха да търсят автентичното, почнаха да търсят това, което се изработва ръчно, не машинно, не серийно и това е най- хубавото."- уточни Куман Жеков.

На празника на българските занаятчии попитахме видинчани актуални ли са днес занаятите и остават ли символ на трудолюбието?

"В нашия край аз лично не виждам да се съхраняват тези занаяти, докато по южна България, по Трънския край, Троян и нататък ми се струва, че е по- добре ... Дъщеря ми се занимава с ръчно изработени сувенири, но мисля, че като цяло занаятите не са много актуални. Всичко е за да може да се внесат пари в държавата, а за теб, ако остане. Не са актуални занаятите, защото няма хора, няма производство в този град. Това е град- призрак."- коментираха видинчани.