Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Резултатите от външното оценяване - червена лампа за образованието у нас

Снимка: Радио ВИДИН

"Учи, за да не работиш" е фразата, която някога родителите казваха на децата си, за да ги насърчат да ходят редовно на училище и да си пишат домашните. Днес положението е обърнато има много хора, които са учили и не работят, защото няма къде. В същото време често чуваме ученици и студенти да се оплакват защо трябва да учат нещо, което никога няма да им потрябва в живота. Малко след излизането на резултатите от националното външно оценяване темата за образованието у нас е по-актуална от обикновено. За резултатите на учениците и за образованието в училище говорим с Раяна Михайлова, преподавател по Български език и литература във Видинската математическа гимназия, която смята, че за всеки лош резултат от изпит трябва да има обяснение:

"За резултатите от Националното външно оценяване за 7-ми и за 10-ти клас, като цяло за всеки един изпит, ако трябва да бъда честна, винаги трябва да има оправдание. Винаги трябва и винаги има. Неминуемо онлайн обучението оказа влияние не само в образователната система, но децата станаха сякаш по-лениви по отношение на ученето."- казва Михайлова.

Тя коментира също, че интересът за четене на децата намалява. И това е един от големите образователни проблеми днес.

"Това е единодушно мнение на всички колеги. Интернет пространството ни осейва с изключително много информация. и то много лесно достъпна. Децата се подвеждат, смятат, че преписването от интернет е по-лесно, не до там продуктивно, но по-лесно, по-лежерно гледат на ситуацията. Няма го този читателски интерес. Ако направим едно социално проучване, колко ученици са си изкарали карти за библиотеката, то резултатът би бил погромен. Търсят информация в интернет, залети са от различни източници, търсят по-скоро развлекателна литература, а не се чете дълбокомислена литература-тя е скучна за тях. Трябва да има екшън, което пък в училище не се учи." - твърди още преподавателят.

Лошите резултати от оценяването са проблем в образователната верига. Това е мнението на проф. Тодор Галунов, преподавател във Великотърновския университет. Според него в днешно време  съществува парадокс на знанието - в модерното общество да си знаещ не е една безспорна ценност:

"В момента, за разлика от предишните режими, т.е. от преди 30 години, българинът има широк достъп до образование, възможност да се учи, възможност за получаване на бакалавърска, магистърска, докторска степен. Доста по-разширен е демократизмът. Но от друга гледна точка, документът, дипломата, сякаш стана по-важен от самото знание. И на мен ми се струва, че точно в тези външни оценявания се появява дефектът на дефицита на знание. В момента ние обучаваме различни поколения, обучаваме децата на тези хора, които бяха млади в началото на българските промени и в целия този български преход, сякаш самото знание го изместиха от библиотеката към това, което се трупа в социалните мрежи. По тази причина ми се струва, че може би привидно децата четат повече като информация в широкото поле на интернет, но те трудно извличат тези знания, тези натрупвания, които да речем имаха предишните поколения. Според мен трябва да се върне култът към знанието, а не култът към документа, въпреки че за всяка работна позиция естествено искат някакъв документ." 

Професорът отваря друга тема, която е на дневен ред в образованието, а това е реализацията на младите кадри. Според него частният сектор предлага такава възможност дори без завършено образование, но не бива и да се неглижира работата именно в този сектор, защото дори и там се изискват нужните знания и умения:

"Образно казано, когато една партия или коалиция получат контрол върху властта, повечето етажи на държавната администрация и свързаните с нея позиции назначават лица, които не е задължително да бъдат компетентни, това са лица, които са партийно верни. До голяма степен високите позиции на ниво "държава", на ниво "управление", минават през определена партийна реализация, а тази партийна реализация не винаги е в синхрон с компетентността." 

Според политологът и преподавател много млади хора не искат да влизат в политиката, не искат и да продължават образованието си в България. По думите му за периода, в който страната ни е в Европейския съюз, до голяма степен българите започват да ценят образованието в чужбина. 

Пример за това е Радина Кирилова от Видин, която описва себе си като гражданин на света. Именно затова избира да продължи образованието си в Холандия. Тя твърди, че решението ѝ не е породено спонтанно, а напротив. Обмисля бъдещето си още преди няколко години, като една от алтернативите ѝ за развитие е обучение в Американския университет в Благоевград. До скоро бъдещата студентка се колебае, но в крайна сметка решава да следва журналистика в Ротердам:

"Исках просто да усетя различна култура. Американският университет се намираше в България, не искам да звучи негативно, защото аз обичам България и знам, че ще се върна в България. Просто съм млада и винаги съм се чувствала като гражданин на света. Винаги съм била патриот, но никога не съм харесвала псевдо-патриотите... Истинската причина да избера Холандия не е толкова образованието, колкото е животът."

Виктория Симеонова учи и завършва обучението си във Видин. Тя твърди, че човек най-добре се развива у дома:

"Избрах да уча тук, защото смятам, че по-хубаво от родното място и родния дом няма. Дори и да учи човек в чужбина, от примерите, които поне имам пред себе си, винаги хората се връщат. Може образованието в чужбина да е малко по-качествено и реализацията да е по-голяма, отколкото тук, но ако човек иска, има начин и би могъл и тук да се справи." 

В живота си всеки трябва сам да реши дали има нужда от образование и ако да, какво да е то. Както и къде да учи. Добре е обаче решенията да се вземат на база на лични стремежи, интереси и житейска ситуация. Защото целта на образованието е не да ограничава, а да стимулира търсенето на знания. Не само в класната стая или университета, ами и в света наоколо.



*Цялата тема може да чуете в звуковия файл

По публикацията работи: Виктория Топалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40

Северозападна България с трайно присъствие на туристическата карта

Седемнадесет проекта са одобрени за финансиране в конкурса "Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав" на Фондация "Америка за България". Финансирането на всички тях е за 1 312 000 лева. Средствата ще подкрепят развитието на туристически продукти и услуги в регионите с цел да удължат престоя на посетителите. Над 150..

публикувано на 15.04.24 в 15:38
Цветан Ценков, кмет на община Видин

Цветан Ценков: С булевард "Панония" се случва това, което се случва и в държавата (видео)

До края на април се очаква да завърши ремонтът на първото платно на бул. "Панония" във Видин . Следващата седмица Народното събрание трябва да гласува окончателно останалите 3,5 млн. лева за завършването на проекта. Това обясни в "Посоките на делника" кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков в отговор на въпроса "Какво се случва с бул...

публикувано на 12.04.24 в 13:03
Марая Цветкова

Марая Цветкова: Превърнахме демокрацията ни в елитарно хоби за глупаци

Кабинетът "Главчев" положи клетва и встъпи официално в длъжност, с което 103-тото правителство в историята на България е факт.  Президентът Румен Радев насрочи за 9 юни националните и европейските парламентарни избори.  Кои са причините, поради които отново ще се отправим към урните?  Може ли предизборната кампания да предложи решения, а не битовизми..

публикувано на 11.04.24 в 10:00

Проф. Светослав Малинов: При обща кампания евроизборите няма да бъдат видени и чути

Провеждането на избори 2 в 1 има както позитиви, така и негативи, коментира политологът и два мандата евродепутат проф. Светослав Малинов. Според него, от една страна може да се прогнозира, че сливането на двата вота ще доведе до рекордна за нашата страна активност на евроизбори, същевременно е възможно кампанията за евровота да бъде погълната..

публикувано на 10.04.24 в 15:21
Диана Ефтимова

Диана Ефтимова: За предизвикателствата пред изборите 2 в 1

На 9 юни ще гласуваме за евродепутати и предсрочно за български парламент. Предизвикателствата пред вота 2 в 1 коментира Диана Ефтимова, председател на Управителния съвет на Институт за развитие на публичната среда.  "Предизвикателствата ще бъдат по няколко линии. На първо място по отношение на машинното гласуване това, което..

публикувано на 10.04.24 в 13:11

Как аналоговите учители да преподават адекватно на дигиталните деца

Битува мнението, че сегашните ученици - представителите на Поколението Z, не са ученолюбиви , показват посредствени резултати по основните предмети и като цяло не обичат да четат. Дали е така или просто не са разбрани от по-възрастните поколения? Как учителите, които са представители на поколенията на книгите, вестниците, въобще на предимно..

публикувано на 09.04.24 в 14:13