Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За монтанското село Буковец - с болка и тъга

19
Снимка: Радио Видин

Отправяме се към монтанското село Буковец. Отстои на около 13 км от общинския център Брусарци, на 76 км от Видин и на 45 км от Монтана. Намира се в падина и по склоновете на съседните хълмове, скътано сред зеленина около река Нечинска бара. По протежението на реката тук е образувано красиво дефиле- от едната му страна е разположено селото, а от другата - вековна гора.

Буковец, подобно на околните населени места в района, също има много старо минало. Свидетелство за това е монетно съкровище от около 1000 римски републикански денари, намерено край селото през 1936 г.

Днес селото обаче като че ли е заспало - животът тук е замрял, по улиците няма жива душа. Пусто е и пред кметството в центъра му, където на видно място са поставени трите флага- националният, на общината и на ЕС- нещо, което тук изглежда почти комично, защото пилоните и знамената са доста овехтели.

Типична картина от малко населено място в Северозапада. Типични за региона са и проблемите на жителите на Буковец. С тях разговаря Кирил Кирилов:



"Няма хора, няма работа. Транспорт има само сутрин и вечер, и не е удобен за хората. Аз съм от Видин и пътувам дотук 6 часа. 3 часа чакам на Брусарци. Това е подигравка. Все едно пътувам до Лондон. Влаковете не са редовни, а и локомотивите често аварират... Много е зле, Северозападна България умира. Тук е глад и мизерия. Селото ни е много красиво, но управата ни не е много стабилна. Казвам се Борислав Младенов и не се притеснявам да твърдя, че тук е голяма мизерия... 
Най-пропадналото село в община Брусарци е Буковец. Аз пътувам и виждам как е в Крива бара, Сталийска махала, Василовци. Там се обръща по-голямо внимание. Тук е пропаднало всичко. Жалко, че природата ни е толкова красива... Аз съм си местен, тук си ми е сърцето, тук са ме отгледали баба, дядо, майка, татко. И ме боли като виждам докъде стигна това село... Да се похваля с нещо ли? Как да се похваля? Може би с това, че тук по центъра поне има хора, защото нагоре в покрайнините на селото вече няма никого. Заминаха по градовете, а децата избягаха в чужбина. Тук съм сама, пенсионерка съм. Справям се горе-долу. Сега имаше някаква авария и тук оправяха нещо по ВиК мрежата. Лошото е, че като изкопаят, така и оставят всичко. В цялото село е така. А са длъжни да оставят всичко така, както си е било. Ето, тази купчина земя тук е пред моята врата. Много е грозно. Няма оправия... Лекар има, идва само в понеделник. Зъболекар няма, аптека също. Ако искаш да си купиш лекарство, трябва да платиш на някой 20-30 лева да идеш до Брусарци. Имаме един автобус, но трябва да идеш сутринта и да го чакаш до вечерта, за да се прибереш. Цял ден трябва да седиш в Брусарци, а ние сме възрастни... Всичко ни липсва, но най-много, хора. Останали сме 50-60 човека и движим по инерция. Справяме се както можем, като възрастни хора... Единственото дете в селото е на кръчмарката. Момиченце, май е трети клас. Сега от София дойде и едно семейство със 7- 8 деца. То с толкова много, кой ще ги вземе на квартира. Вчера идва лекар в селото- тук всичко се напълни с хора. Иначе няма жива душа... Едно време, когато бях млад, в селото имаше 2000 човека. Сега сме останали около 60. Ние, дето сме се върнали след пенсия от града, сме около 30 човека. Ако не сме ние, тук няма да има хора. Синът ми е в Габрово- далеч. Сега се надявам да дойдат да ме видят... Липсата на работа изгони децата ни. Единият ми внук е в Кипър, другият - в Англия. Синът ми пък- в Италия. А ние сме тук на доизживяване. В селото няма обхват на нито един мобилен оператор. Чак горе в края на пътя има. Как се свързвам с децата ли? Ами излизам, ходя по поляната, докато не се свържем. Ей там, в онази къща, беше братовчедът ми. Умря сам. По-нагоре имаше един Рангел, мъчил се човекът да се обади по телефона- няма обхват. И той умря ей така. Един друг приятел също се мъчил да звъни и на мен, и на брат си, но не могъл да се свърже. Това ни е най-големият проблем, защото сме възрастни, болни и сами. Не можеш и на комшията да се обадиш за помощ... Липсва ни транспорт, липсва ни достъпност до другите населени места, липсват ни и телефонните услуги. Колко пъти за тези телефони сме се разправяли. Казват- няма клетка. А кога ще я има тази клетка? Аз работя в читалището и интернет нямаме, защото никой не иска да ни свърже. Казват ни, че сме неспособни да го платим. Все щяхме да намерим начин да го платим този интернет, но на тези фирми май не им пука много-много за малките населени места. А тук също живеят хора...", оплакват се жители на Буковец.

Че проблеми тук има, не отрича и кметският наместник на селото, Камелия Виденова:

"Около 60 човека останаха в селото. Много са малко. Имам имоти, в които години наред никой не идва и са запустели. Преди години не беше така. В селото имаше училище, но вече се разпадна. Аз съм прекарала детството си тук и имам много хубави спомени. Но преди хората бяха по-различни - помагаха си един на друг. Имаше големи събори и много хора. Но и сега не е толкова лошо. Миналата година имахме един млад човек, който беше тежко болен и много хора се отзоваха и събрахме пари за лечението му... В селото имаме магазин, имаме и безплатен транспорт до Брусарци сутрин и вечер. Имаме и лекарка, която идва всеки понеделник. По мое настояване носи и лекарствата, така че хората не търсят аптека... Кражби има. Дори наскоро имаше една кражба на желязо, но хванаха крадеца. Местен човек... Преди години наричаха Буковец селото на козарите, защото имаше много кози. Сега вече ги няма. В цялото село дали са останали 10-15 кози. То ги няма вече и хората, които ги гледаха. Иначе тук природата ни е много хубава- и за туризъм, и за риболов, и за паша. Но хората ги няма, а останалите ги е обзела апатия..."


Целите интервюта с жители на Буковец и кметския наместник Камелия Виденова - в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Фейсбук група от Северозапада споделя бизнес идеи

Всеки успешен бизнес започва с идея, която впоследствие трябва да превърнем в реалност и да направим основа за устойчив бизнес. Първата и най-важна стъпка е ясно да дефинираме бизнес идеята си, да оценим нейния потенциал и след това да я приложим на практика. Една от най-добрите стратегии за растеж в бизнеса, както и в живота, е консистентността..

публикувано на 26.02.25 в 10:45
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Външната политика на Тръмп може да извади ЕС от летаргията

"Трудно е да се прогнозира какво ни очаква във вътрешен и външнополитически план, защото ситуацията се променя изключително бързо. Геополитическата ситуация започва да взима радикален завой, политическото противопоставяне се изменя изключително бързо ." Това каза в "Посоките на делника" Светлин Тачев от Социологическа агенция "Мяра". Той е с..

публикувано на 25.02.25 в 13:17

Защо расте броят на работещите пенсионери

Служебно преизчислените пенсии от 1 април 2024 г. са 350 718, почти с 15 000 повече в сравнение с 2023 година по данни на НОИ. На преизчисляване подлежат пенсиите, свързани с трудовата дейност на лицата. Това са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука или..

публикувано на 24.02.25 в 14:31

Правителството с опит да гарантира адекватни минимални работни заплати

Въвеждането на европейската директива за адекватни минимални работни заплати ще стане факт, увериха от социалното министерство. В момента се разработват промени в Кодекса на труда, включващи новата формула, по която ще се определя минималното възнаграждение. Намерението е в нормативния акт да запишат критериите, въз основа на които ще се определя..

публикувано на 24.02.25 в 12:18

Кметът на Ковачица: С малките неща започваме и вървим напред, за да има живец в селото

Екипът на Радио ВИДИН на ломското село Ковачица.  Град Лом е на 12 км от селото, а река Дунав е на 4 км. Въпреки това местните хора се гордеят с реката и винаги казват, че живеят на Дунава.  Откъде идва името на селото? Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района се заселили бежанци от..

публикувано на 21.02.25 в 12:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Изключителният пример на видинските архипастири задължава към добри дела

С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните -  насока...

публикувано на 20.02.25 в 10:00

Готвят нов бойкот на хранителните вериги - ще има ли резултат?

За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че..

публикувано на 19.02.25 в 10:45