Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Умеем ли да избираме лидерите си?

Снимка: Радио Видин

През годините на прехода страната ни премина през редица изпитания, на които бяхме подложени- вътрешни и външни. Обществото се раздираше от противоречия и въпреки това, трябваше да следваме избрания от нас път. Защо, обаче толкова трудно се получаваше това? Сякаш прекалено недоверчиви, българите никога не успяха да повярват докрай на своите управляващи. До скоро, думата "лидер" сякаш се свързваше само с политиката, но лидери има навсякъде около нас- във фирмата, пред блока, във футболния отбор, дори и в детската градина. Ако не чувстваме и осъзнаваме, че сме лидери от самото ни раждане, дори и без сериозни постижения в кариерата и живота, никога няма да постигнем големи успехи. Не вярваме ли достатъчно в себе си, това спира и нашето развитие. Предизвикателството на лидерството е да бъдем силни, но не и груби. Да сме учтиви, но не и слаби. Да сме самоуверени, но не и грубияни- да се замисляме дълбоко, но да не мързелуваме. Да бъдем скромни, но не и стеснителни- да сме горди, но не и арогантни. Предвид всичките тези условности- умеем ли да избираме лидерите си?

Формирането и развитието на всяка личност и на всяка човешка общност са резултат от процесите на междуличностно общуване. Комуникацията е условие, необходимост и решаващ фактор за реализацията на съвместната дейност на хората. Благодарение на нея се извършва обмен на идеи, чувства, нагласи, оценки и пр. между участниците в процеса на общуване. Без да взаимодействат помежду си, хората не биха могли да оцелеят дори и чисто биологически. В тази връзка лидерът създава около себе си усещането за спокойствие, сигурност, радост, ентусиазъм и желание за покоряване на нови върхове. Нуждае ли се на всяка цена една общност от хора от лидер, за да просперира и да върви напред? Това попитахме психолога от Видин Катя Райчева:

"Трябва да има някой, който да обединява всичките идеи. Когато имаме един екип от хора, които са с различни специалности и различни интереси, възгледи, за да направят нещо заедно, трябва да има някой, който да ги обедини. Като народопсихология, българите сме малко единаци и може би историята ни е накарала да се научим да оцеляваме индивидуално. Затова ни е трудно да се доверим и на лидер ... За да се развива една общност, трябва да се работи в екип. Не е възможно само един човек да направи нещо велико- вече го правят екипи от хора."- коментира психологът Катя Райчева

Умеем ли, ние българите да избираме лидерите си- това попитахме видинчани:

"Не можем да си изберем просто правилния човек, който да ни води и това е. Много сме доверчиви и не можем да оценим правилно хората- затова не си избираме подходящите лидери. Така се излъгахме и в царя и много пъти се лъжем, защото вярваме и искаме, много искаме България да върви напред и да бъдем добре като другите европейски държави, но за съжаление народът вижда по джоба си, че не вървим на добре и затова се обезвери и не отива да гласува."- коментираха видинчани.

Според една дефиниция, която дава на думата "лидер" Робин Шарма- бестселър автор с докторска степен по право и статут на водещ експерт и съветник в областта на мотивацията, лидерството и развитието на личността, лидерът е човек, който кара другите да се чувстват ценни, разбрани, подкрепени и насърчени. Лидерът е автентична личност, в чието присъствие и другите, естествено и свободно, проявяват себе си. Лидерът е спойката, която прави частите едно цяло. Лидерът е магнит, едно харизматично поле, което поглъща в себе си всичко. Лидерът създава около себе си усещането за спокойствие, сигурност, радост, ентусиазъм и желание за покоряване на нови върхове. Лидерът е пример и вдъхновение. Такива ли са нашите лидери- това попитахме социалния антрополог Харалан Александров.

"Ние нямахме опит с автентично лидерство преди началото на прехода, тъй като решенията за управлението не бяха взимани в България. Ние имахме тоталитарна партия, която контролираше всички аспекти на политическия живот и чийто решения бяха субординирани с Кремъл, тоест българското управление функционираше в режим на колониална администрация. В този смисъл обществото ни наистина нямаше опит с автентично лидерство и се налагаше да се учим отначало. Разбира се минахме през всички грешки, но въпросът е дали по- скоро сме научили нещо. Впечатленията са, че повтаряме една и съща грешка и тя е, че не толкова не се доверяваме, а се свръх доверяваме и да инвестираме в лидерството и в кандидат лидерството- нереалистични очаквания, фантазии, мечти, които разбира се ни обричат на хронично разочарование."

Променя ли се образът на лидера през годините и какви са съвременните лидери- това попитахме още социалния антрополог Харалан Александров.

"В условията на много тежък конфликт се изисква понякога да се суспендират добрите практики на демокрацията. Това е точно така и в организациите и в мениджмънта. В никакъв случай не означава, че не е възможно едно добро демократично лидерство да преведе едно общество през много тежки кризи и има много примери за това в историята, при които хора, които са вярвали дълбоко в демокрацията, са се справяли по- добре отколкото тоталитарни лидери. Има ги обаче и обратните случаи, че тъкмо хора с диктаторски стил и нагласа в определени общества са успявали да влязат в ролята на трансформационни лидери и да изведат обществото си от много дълбока криза."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45