Криминално четиво за почивните дни

И поставя трудни въпроси. Например за границите на почтеността и кога един добър човек трябва да застане на страната на "лошите". Кога един полицай се превръща в престъпник, а престъпникът – в оръжие на правосъдието? Не онова – законовото, а човешкото и божието. Кога един свещеник признава, че да си добър човек понякога изисква да нарушиш правилата и каноните? Да заемеш правилната страна може би включва да скриеш от полицията руски мафиот.

Бисер Караджов е ярка звезда на политическия тепих, дясната ръка на първия в държавата – министър-председателя Стателов. А както всеки би предположил, до тази позиция не се стига с чисти ръце и неопетнена съвест. От друга страна бизнесменът Ясен Диков тепърва има да се учи как се играе тази игра, както и кой пише правилата ѝ. И е влюбен в бившата жена на Караджов. И все още вярва, че можеш да правиш политика без да се опръскаш с кал. А някъде в Осоговската планина, в едно село покрай Черната скала, шепа хора са повярвали на предизборните обещания, че ще се строи митница.

Всъщност защо пък не? Караджов освен амбициозен политик, е още по-амбициозен бизнесмен, макар двете неща да са леко несъвместими от гледна точка на принципите за почтеност. Само че ние няма да се взираме в тях твърде много, нали? Не е нито здравословно, нито добре за бизнеса. В резултат на куп "приемливи" нарушения, се очаква всеки по йерархията да е на плюс по един или друг начин, даже оцеляващите в забутаното село Айлия. Някои – с дребни рушвети, други – с по десет милиона и апетитни терени покрай бъдещата митница. Всеки си има цена!

Когато мислиш на едро обаче, твърде често пропускаш дребните неща. Онези дребни камъчета, които преобръщат натоварената кола. Например един инатлив селски кмет. Или озверял от абстиненция наркоман. Или селския идиот, който се мисли за Микеланджело… Или манастирския ратай и жена му, които просто искат да бъдат оставени намира, за да не се налага да убиват, докато спасяват брака си. Цяла шепа дребни камъчета! Дребни, ама…

Радослав Младенов тридесет години е част от системата на МВР и от службите за разузнаване. Роден през 1956 г. в София, той прописва сякаш на шега, само за да се превърне в един от най-четените български автори на криминални романи. Автор, който знае какво е отвътре и умее да го разкаже точно, без да забравя и за миг чувството си за хумор. Нищо, че хуморът на моменти е черен и горчив като евтино кафе или остър и резлив като преварена сливовица. Нищо, че от време на време някой някъде в неговите романи умира или му се иска, докато кара тежък махмурлук, друг потъва в проблемите като пробита лодка, трети е пребит за назидание, четвърти се налага да заклева децата си да се разкарат от тая държава при първа възможност. Най-ценното в книгите му обаче е тънкият момент, че макар и написани уж леко, те остават в съзнанието ти и те карат да се съмняваш и да си задаваш въпроси дълго след като си ги прочел. Или просто оставаш с усещането, че току-що си прогледнал.