Закъсня ли противодействието на пътния травматизъм? Изчерпан ли е моделът на контрол, който акцентира върху глобите повече, отколкото на административните превантивните мерки? Защо в България не се управлява риска от пътно-транспортни произшествия?
Разговаряхме с Диана Русинова от Европейския център за транспортни политикиРадио ВИДИН: Как оценяванте мерките, предложени от МВР? Този разговор го водим буквално всяка година. Очевидно резултатите обаче липсват.
"Аз лично привествам идеята за линейния контрол, защото той назад във времето се е доказал като доста добра мярка. Каквато и мярка да предприемем е по-добре от никаква. До момента се говореше, че ще предприемем, че ще направим, но нищо не се правеше. Самият факт, че в момента се изкарват почти всички налични сили и ресурси на полицията в крайна сметка е някаква възможност за подобряването на ситуацията с пътната безопасност. Да не забравяме, че освен контролът на скоростта, има и много други неща, които трябва да се контролират, например общественият превоз на пътници и товари. Там изоставаме изключително много по този параметър и показател. Това е специализиран контрол, който не се осъществява от Пътна полиция и те дори нямат компетенции да извършват този вид контрол. Мерките, които МВР препоръча, до някаква степен ще дадат резултат по отношение на пияните, дрогираните, на тези, нарушаващи системно правилата. Имаме тежък проблем с другата категория транспорт. Самите катастрофи и с румънския, и със сръбския автобус, и в Сливен с двата буса, всичките тези неща показват, че не е достатъчно само полицията да се активизира и някак не е честно да прехвърляме цялата отговорност само към тях и да очакваме, че те могат да свършат всичко".
Радио ВИДИН: Съгласен съм, че няма взаимодействие между институциите.
"Няма координация. Органът, който е натоварен да я извършва тази координация и контрола на тези единни действия, да изработи тези единни действия, това е Държавната агенция по безопасност на движение по пътищата. Ние виждаме, че в момента министърът на вътрешните работи е много активен по темата, привестваме това нещо. Държавната агенция в момента е пряка дирекция към него като вицепремиер, но в крайна сметка продължаваме да виждаме системни пропуски, за които непрекъснато сигнализираме и казваме. Казваме, че всяка година трябва да има готвени анализи на тежките пътно-транспортни произшествия с млади водачи, които до 2 години са взели книжка, и с обществения превоз на пътници и товари. Тези анализи до 1 май трябва да се качат на Държавната агенция и другите институции, само че тези анализи от 2019 година никога не са изготвяни. Нямаме верни данни на входа, нямаме верни входни данни, как очакваме верни препоръки? Тези анализи накрая трябва да дават именно мерки и препоръки. В един момент сега казваме, че предприемаме мерки, но знаем ли къде е проблемът, за да предприемем мерки? Кой е виновен? Този, който не си е свършил работата. Това е директорът на ИА "Автомобилна администрация", който беше до момента - Рановски, това е настоящият директор, това е Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата. В крайна сметка ние нямаме единна политика, пътната безопасност е оставена на самотек и понеже по традиция на нас ни е най-удобно да прехвърлим цялата отговорност на МВР -това правим".
Радио ВИДИН: Защо така се неглижира пътната безопасност? Тук не говорим за политика и за идеология. Тя засяга всеки.
"Аз като политически неангажирано лице мога да ви кажа, че пътната безопасност е една тема, която наистина тотално е неглижирана, цари пълно безхаберие - от институциите до политиците, никой не е ангажиран, никой не иска да се ангажира. От една страна, никой не разбира добре темата, от друга страна, за съжаление, пълно е с всякакви хора, които дават съвети. Ще там пример: доста бях учудена как разни експерти, които уж държат на името си, изведнъж излизат и говорят, че асфалтът в зоната на инцидента, който стана със сръбския автобус, бил много лош. Ама те дори не са били там, как са разбрали? Дори не са посетили мястото. Изведнъж излизат и говорят, че асфалтът бил виновен. Кое точно? Дайте пример. Ето такива хора, които говорят наизуст, няма как да продължваме по този начин. Трябва да си държите на името и да говорите с факти. Другото, което е, цари спор дали можело да се прави обществен превоз на деца през нощта: не, не може. Така пише в закона".
Радио ВИДИН: Оставам с впечатление, че експертите от вашия бранш се обединяват около становището, че в България не се управлява риска от ПТП-та и това е големият проблем.
"Това с управлението на риска е мантра, която някои колеги са я прочели в някой западен журнал и не спират да я повтарят. На нас ни трябва единна политика, не управление на риска. Единна политика и част от нея е управлението на риска. Трябва ни ясна посока, която в следващите 10 години да се следва. Да кажем, че приоритети в пътната безопасност са ни първо, второ, трето, четвърто, че мерките са това, това и това, че индикаторите са други, и по този начин да вървим напред. Сега цари пълен хаос. Днес правим акция, утре МВР ще се опитват да направят нещо, понеже цялото общество е настръхнало срещу тях, в следващия ден ще правим трето... Лашкаме се от едно на друго на трето. Имаме четири приоритета, които са ни заложени от ЕС. Това са подобряването и създаването на безопасна инфраструктура, на второ място борбата с пияните и дрогираните, на трето място по-добрата медицинска помощ, т.е по-бързото достигане до зона на инцидент, и не на последно място - там доста изоставаме също, но съвременните автомобили със съвременните системи. Ние нищо не правим по нито един от тези критерии. Ето пример със сръбския автобус. Казват, че ако била шумяща маркировката, каквото е изискването, най-вероятно водачът щял да чуе, че излиза към лентата за принудително спиране и щял да вземе мерки. Да, разсеял се е, но ние не можем да го убием заради това. Случва се. Щом е сгрешил, безопасната инфраструктура предполага точно това - че трябва да направим нещо, когато сгреши, за да остане жив и да не се извършват такива инциденти.
Радио ВИДИН: От Европейския център за транспортни политики разработихте иновативен метод за заснемане на текущото състояние на пътищата. Какво се случва с него?
"В България стигнахме доникъде. Две години по-късно продължаваме да сме все по-зле с пътните инциденти. Този проект много успешно го реализираме в Пенсилвания, но не сме готови да обявим официални резултати, тъй като в момента правим тестове на системата. На този етап нямам намерение да я реализирам в България като патентоносител. Има други държави, които са по-заинтересовани от пътната си безопасност, отколкото нашата мила родина. За съжаление, това че не е реализиран не е драма, проблемът е, че нищо друго не сме направили, с което да подобрим пътната безопасност и многото жертви го показват категорично".

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..
Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..
Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..
Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..