Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Да си пленник в Афганистан- разказва журналистът Георги Милков

Снимка: Личен архив


На 15 август се навърши една година от връщането на талибаните на власт в Афганистан. На тази дата през 2021 година животът на афганистанците се преобърна на 180 градуса. Силите на САЩ и НАТО се изтеглиха след 20-годишна военна намеса в страната, президентът Ашраф Гани избяга, а талибаните се възползваха от объркването на правителствените сили и поеха контрола над Афганистан, налагайки нов ред.
 


По това време в страната работеха и българи в различни сфери на живота- в хуманитарни мисии, военни наблюдатели, различни специалисти-всички те неочаквано бяха поставен в неприятна ситуация, след като напускането на Афганистан стана почти невъзможно.


Въпреки че по това време не е в Афганистан, страната е оставила дълбока диря в живота на родения във Видин известен журналист, издател и пътешественик Георги Милков. Днес той се връща в спомените си назад с една история, която звучи повече като от филм, отколкото като истина.

Събитията за които разказва са от времето, когато е изпратен като военен кореспондент в Афганистан.


"Давам си сметка, толкова години по-късно, че аз отидох в тази страна абсолютно неподготвен. Не знам дали за Афганистан човек може да бъде изцяло подготвен, по-скоро - не, но тогава това решение бе продиктувано от форсмажорни обстоятелства- знаем какво се случи на 11 септември и започналата след това война срещу талибаните, които укриваха тогава главния, според американците, виновник за тази трагедия- Осама бин Ладен, ръководител на Ал-Кайда.

Войната започна изненадващо и аз изненадващо трябваше да замина, за да отразявам тази война. Тогава на терен още нямаше чужди войски. Българският контингент дойде много по-късно...
Тръгнахме уж подготвени, но на терен се оказа точно обратното. Конкретен пример- смятахме, че можем да си зареждаме сателитния телефон на ток, а то се оказа, че там електричество няма. Т.е., не си бяхме взели слънчеви батерии, както това бяха направили едни по-стари и опитни военни кореспонденти, знаейки какъв терен ги очаква в Афганистан...


Тогава това за нас беше по-скоро един младежки устрем да влезем на територията на Афганистан, да се придвижим напред с армията на Северния съюз и да влезем в Кабул с нея. Ситуацията на терен обаче се оказа съвсем различна и интензивността на военните действия не бе такава, каквато ние си представяхме.

Ние влязохме в Афганистан през Таджикистан, минахме река Пяндж с един сал някъде на 15 срещу 16 октомври на 2001 година през нощта и оттам започнахме придвижването си на юг. Крайната ни цел беше да стигнем фронтовата линия, която беше край Кабул. Разликата между сега и тогава е, че тогава северната част на страната не бе в ръцете на талибаните. Така стигнахме до Баграм, който беше в ръцете на Северния алианс. Това беше и мястото, където по-късно американците направиха основната си военна база в Афганистан, но по онова време там се намираше старото военно летище...


Ние се придвижвахме в една територия, където в едно село подкрепяха талибаните, в другото пък подкрепяха Северния съюз и това беше и основната трудност- да се ориентираме къде и в какво положение се намираме, в зависимост от това на чия страна са местните.

Не успяхме да стигнем до Кабул, а само до предградията му, защото се оказа, че военните действия не продължаваха толкова интензивно, колкото на нас ни се искаше. Тази война се водеше по друга логика, а не по тази, която ние си представяхме. В един момент се оказа, че сме изчерпили всичките си налични финансови средства, а батериите на сателитните ни телефони бяха приключили. Тогава започнахме да търсим начин да се приберем в България, защото войната очевидно щеше да продължи по-дълго, отколкото ние си представяхме. Така попаднахме на едно място, където ситуацията на терен се бе променила и попаднахме на бандити, които видяха в нас възможност да спечелят бързи пари, макар че ние вече нямахме такива.

Така се озовахме затворени в мазето на една къща и трябваше да намерим пари, за да се откупим. Тези хора разбира се не спечелиха, защото от българи пари не могат да вземат... Междувременно нашето правителство се задейства, а това стана след като аз успях да се обадя в София с последната резка от последната батерия на сателитния ми телефон. Дори разговора приключи преждевременно и аз до последно не бях сигурен дали са разбрали къде точно и в каква ситуация се намираме. За нас единственото нещо, което можехме да правим, бе да седим в това мазе и да чакаме спасение.

Слава Богу, бяха чули и разбрали... Бяха алармирани МВнР, службите за сигурност и дори президента. Бе създаден кризисен щаб в МВнР и в цялата тази ситуация бе привлечен предишният посланик на Афганистан у нас и чрез неговия брат, който командваше разузнаването на Северния алианс. Той от своя страна беше изпратил група въоръжени хора, които влязоха в къщата и ни освободиха.  

Общо взето, ние тогава не знаехме тези хора добри ли са или лоши, ще ни екзекутират ли или ще ни спасяват, но когато дойде един човек и на руски каза: Момчета, не се притеснявайте, ние сме приятели на вашето правителство, аз се почувствах изключително горд, че някъде, в някакъв афганистански тишлак моето правителство има приятели. Това определено повдигна националното ми самочувствие...

В мазето бяхме с още двама български колеги, имаше също руснаци, французи, поляци, германец и индиец. Тогава нещата не изглеждаха много весело, макар че ние се опитвахме да не падаме духом. Следващите събития обаче бяха по-голям повод за притеснения, понеже евакуацията ни от това място се оказа доста проблематична. Времето беше лошо, ние трябваше да излетим с един хеликоптер, който не можа да излети и едва не се разбихме... Така се оказа, че по-късните събития бяха по-рисковани отколкото нашия плен..."

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл   


БНР подкасти:

Вижте още

Самороден талант от Белоградчик се изявява в световното кино

22-годишният  Николай Николов от Белоградчик е самороден талант, който пробива в киноиндустрията както в български, така и в чуждестранни продукции. Той е един от малкото български актьори, които на тази възраст вече се радва на роли в киното извън България.  Първата му роля е във филма "The Invasion of Red-Coke City" . Има епизодична роля в..

публикувано на 06.02.23 в 17:00

Деян Каменов - Дидо: Ходете навреме на зъболекар

Ходете на зъболекар, мийте зъбите си и не пушете. Този съвет даде в "Час при зъболекаря" музикантът и основател на групата DeeStoned Деян Каменов - Дидо . Той си спомни за първия път, когато е посетил зъболекарския кабинет, и разказа: "Първия път, когато бях на зъболекар, сериозно, който помня, имах едно зъбче, което беше тръгнало да израства..

публикувано на 06.02.23 в 16:09

Превозвачи определят нови цени заради отстъпките за учащи и пенсионери

Картите за градски и междуселищен транспорт в цялата страна поевтинияха от 1 февруари тази година. Увеличават се отстъпките за пенсионерите от 20 на 40 процента, а за учениците - от 20 на 70 на сто. Деца до 10-годишна възраст ще се возят безплатно. Мярката е част от механизъм, с който се цели да се финансира общественият транспорт и да се..

публикувано на 06.02.23 в 15:54

Организации отправиха призив срещу насилието над жени

Българска платформа към Европейско женско лоби в последния ден на 48-то Народно събрание (НС) отправи отворено писмо до политически партии и коалиции и персонално до депутати. Поводът е убийството на 62-годишна жена във Враца, а писмото е адресирано до всички, които на 27 януари не приеха предложението за Закон за изменение и допълнение на..

публикувано на 06.02.23 в 15:34

Анна, Александър и Кристиян са сред предпочитаните имена във Видин

В последните години българската именна система доста се модернизира и много бъдещи майки и бащи предпочитат да кръстят детето си с някое известно чудждестранно име, отколкото с традиционно българско. Не е тайна и това, че от години се наблюдава сблъсък между родители, опитващи се да съхранят националните традиции и тези, които се придържат..

публикувано на 06.02.23 в 13:31
Георги Чайковски

Враца почита паметта на Георги Чайковски с изложба

Художествена галерия "Иван Фунев"-Враца открива и зложба по случай 100 години от рождението на Георги Чайковски.  Художникът и културен деец е роден на 5 февруари 1923 година в Мездра. Завършва художествената академия в София със специалност "Живопис".  Юбилейната изложба ще бъде открита днес, 6 февруари, от 17:30 часа и ще остане в галерията..

публикувано на 06.02.23 в 12:52

В „Музикална зона“ днес: Френски шансони, френски фасони…

  От града на изкуствата, от страната на любовта и виното, където модата и практиката да оставаш млад и очарователен, са издигнати в култ, идва днешната „Музикална зона“. А като се каже „Франция“, си представяме много неща. Едно обаче е сигурно: сещаме се за французойките ;) Те ще са обект на слухово и зрително възприятие в днешната „Музикална зона“,..

публикувано на 06.02.23 в 09:55