Избиратели от Видинско не вярват на политиците

Кандидатите за народни избраници представиха програмите си и тръгнаха за срещи с избирателите. Има ли обаче  избирателят доверие на политиците и вярва ли на предизборни обещания? В началото на предизборната кампания проверихме какви са нагласите на хората от село Арчар и град Брегово преди поредния парламентарен вот - за изборите, обещанията и решенията на проблемите.

"Всеки като стане на това места, той преди да стане обещава- това ще правим, онова ще правим. Минава гласуването- никой не идва да ни види. Няма пари, няма дърва, не може да платим тока... Много народ няма да гласува. За мен е така. На 6 месеца почнаха у България да правят избори. Всеки граби, слага в джоба и не го интересува за бедния народ. Има някои не са милионери, а са милиардери станали. Е как ще има държава у тая България?... Ние сме на една пенсия трима човека... За бедния народ никой не мисли, за бедния народ. Погледни - има инвалидни хора, има болни хора, има безработни хора, които изнемогват... Как може с 20 евро да изкарва месеца... Видинския край е ужас от беднотия, от каквото се сетиш... Очакванията ни са да е още по-зле. Мизерията си продължава, бедният си остава още по-беден. Аз, вие, той, ние сме си виновни за съдбата. На изборите за 20 лева - човекът дава и ти гласуваш за него. Защо? Защото те държат народа беден, с цел да го манипулират... Нищо не очакваме. Това са само хора, които си разиграват конете и ние сме балъците. Те всичко правят само за тях си. Може ли за една година четири избора? Тогава кой мисли за тоя народ, четири избора по 20 милиона, какво става? Ние да не сме неграмотни. Та не може ли да се направи едно правителство, каквото и ще да е и да има... ", споделят жители на село Арчар.

Хора от селото търсят спасение от безпаричието в чужбина - хващат се на сезонна работа, най-често са берачи на ягоди. Казват, че там - навън, е по- добре от тук. Други разчитат на билките, според сезона берат каквото има. Притеснени са как ще се отопляват, защото дървата са скъпи, а идва зима. Не вярват, че животът им ще стане по-добър след изборите.

"Тук хората няма къде да работят. Ето, очакваме да почнем тука работа на разкопките, ако има и това е. И работиш цял ден за 30 лева. Какво може да прогресираш с тия пари, не може... Какви очаквания да имам - да се подобри малко Арчар... Мисля, че по-зле ще бъде. А като гласуваме нищо не правим тука. Нищо, само парите взимат. Като гласуваме да правят улиците, да правят всичко... Всичко поскъпва и просто няма как да се живее тук. Работа няма, трябва хората да отиват по чужбина, за да издържат тук. Има и хора, които няма какво да ядат... Още по-зле ще стане. Няма да има промени. От лошо по-лошо идва. Защото държавата ни е  пропаднала.... Нямаме никакви надежди. Въпросът е, страната стана много зле. Не знаем накъде отиваме. Оставаме си домовете, ходим да слугуваме на испанците, на германците, на англичаните. Къде е нашето правителство... Как ще съм доволна от тия избори. Всеки ден избори. Вместо избори да направя нещо друго. Ето, ние гладуваме тука, мизеруваме на една малка пенсия. Защото са гладни всичките, за пари. Като се наяде тоя влиза друг, като се наяде другия влиза друг и така. И никога няма да се оправим...", споделиха местните хора.

"То ни омръзна вече тая работа, само избори... Няма и правителство да има. Да си видяла някой от младите да се изкаже там, а? Те са за парлама там, вместо да оправят, те се се карат. Защото за власт, борба, кокала. Няма да има коалиция, няма и правителство да има... Тоя не иска с тоя, оня не иска с оня и така няма да стане нищо... След изборите ще има други избори пак, само що харчат парите на народа... Дай го тука един от парламента да прекара месец с 400 лева. А оня колко ръце има, колко усти има, за да се храни с 3 400 лева. Да го назначим на работа, а ние да стоим безработни... Докога ще правим, бе момиче, избори ние? Цяла вечност? И все едни същи хора и все едно и също лъжат. Обещават докато вземат изборите, излагат програми и не свършват и си заминават. То е безсмислено и да се гласува..."

Какво се случва в политическия живот на държавата следят и хората от пограничния град Брегово. Други от жителите, в трудоспособна възраст, седят на кафе пред един от магазините, вместо да са на работа. Казват, че няма къде, защото в Брегово няма работа. От новите депутати не очакват нищо:

"Те не работят за народа. Работят за собственото си добро. Колко години демокрация и какво направиха за българския народ? Ние нямаме доверие в парламента и в депутатите. Пак избори ще има. Тоя не иска с оня, тоя не иска с тоя, всеки иска сам. Просто не вярвам, обезверени сме... Няма оправия в България, няма. Няма и да има. Нямаме работа. Аз съм на 47 години, тя е на 50 без една. Да открият работни места, не знам, да направят нещо. Безработицата е най- големият проблем. Да видите тука колко народ седи така по пейките и се чудят какво да правят. И си взимат един хляб, ако имат стотинки и се прибира вкъщи да си чукне две яйца там, ако има някоя кокошка, ако не - ще яде хляб... Откакто е демокрацията всяко правителство е гледало те да бъдат добре. И градовете там, покрай тях. София като е добре, всички са добре... Все същото ще дойде. В Сърбия ходя на работа, тука няма къде. Все същото ще си бъде винаги..."

"Не мога до момента да уловя някакви много оригинални подходи и стратегии на политическите партии. Единственото, което можем да различим до момента е целта им да активират колкото се може повече от твърдите си поддръжници. Това в някакъв смисъл е сериозен проблем, защото твърдите поддръжници могат да бъдат активирани след един момент само с много твърди послания, с много крайни послания. Това, което на мен ми липсва дотук, надявам се, че ще се промени, но в интерес на истината се съмнявам, е да видим, че партиите започват да убеждават избирателите, че те знаят и могат да изведат страната от кризата, в която тя се намира. Последните проучвания показват, че въпросът, който най-много вълнува гражданите това е въпросът с инфлацията и падащото икономическо ниво."

Според изборния експерт всяка една партия се опитва да спечели за сметка на другата. Изборите не изглежда да предложат развръзка на политическата криза:

"За момента изглежда, че един бъдещ парламент няма да може да състави мнозинство, което пък от своя страна да подкрепи кабинет. Но, както виждате, на последните избори винаги има някаква малка изненада, която прави ситуацията малко по- различна от това, което ние очакваме. Така че не изключвам да има елемент в резултатите, който все пак да принуди политическите партии да направят компромис и да създадат кабинет."

Машинното гласуване не е кардинално решение за купения вот, каза още Даниел Стефанов и обясни защо:

"Вижте, машините не са кардинално решение за купения вот. Вероятно, ние не знаем със сигурност, вероятно на последните два избора, когато машините станаха основен метод за гласуване, купеният вот е намалял, но трябва да се има предвид, че мрежите за купуване на гласове и за контролиране на гласове са доста бързо адаптивни и дори в някакъв момент машинното гласуване да е представлявало пречка пред купувача на гласове, ако има търсене и предлагане на гласове, машинният вот не може да ги спре за дълъг период от време. Подозирам, че тези мрежи за купуване и продаване на гласове ще се адаптират към машинния вот."

Все още е твърде рано да кажем, че спиралата от избори ще продължи. Изборите,  не могат да създадат управляващо мнозинство. Това е задача на политическите партии. Все по-малко хора гласуват, което е сериозен израз на политическата криза у нас.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.