Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каменоделството- основен поминък във Върбешница

Каменоделството се налага като най-масово практикуван занаят във Върбешница в края на ХІХ в., който дава поминък на много мъже и променя облика на селото. Заслуга за разкриване и разработване на „бялото злато”, както е наричан варовикът, имат четирима италиански майстори-каменоделци.

След Освобождението започнало прокарване на железопътна линия през Искърския пролом от София до Роман. За строежа на тунелите и мостовете българското правителство сключило договор с италиански майстори-каменоделци, които след приключване на работата останали в България. Някои от тях се настанили в Мездренския край. По това време (1893 г.) милионерът Тодор Балабанов започнал строеж на спиртна фабрика в Мездра и се нуждаел от камък. Наетите от него италиански каменоделци знаели, че във върбешкото землище има подходящ бял камък. Били го забелязали, когато ловували в местностите около Върбешница.

Предприемчивите италианци закупили имота на Христо Ненов, наели работници, около 40 местни жители и разработили първата каменна кариера.

Франческо Красини бил ръководител на групата (роден в Санта Брожино до гр. Верона). В селото си харесал красивата върбешка мома Станка Илиева и останал тук за цял живот. Всички го наричали Барабата  - „ръководител” и с това прозвище бил наричан неговият род по-късно - Барабовци.

Поли Луизи  бил от същото село в Италия. Оженил се за врачанка и останал във Враца. Франченско Санкета бил от гр. Виченца в Алпите. И той се задомил във Върбешница и станал родоначалник на рода Санкетевите.

Антонио Чедолини бил от Клаузето. Той залюбил красивата Мария и също останал в селото - сложил началото на рода Тоновци.         

Един от първите големи майстори, изявил се не само в изработването на битова и строителна продукция, е Вуто Николов. Заедно с другите майстори-каменоделци той участвал в изработването на паметниците на загиналите във войните на селата Горно Пещене, Девене, Лесура, Галатин и др. Интересна е съдбата на Георги Чедолини. Останал отрано сирак, като повече върбешчани и той започнал да се препитава с чук и шило в ръка. Овладял тънкостите на занаята и се насочил и към предприемаческа дейност. Изнасял големи блокове върбешки камък за Румъния, а от там внася сол. Договорил върбешките каменоделци да облицоват Българската народна банка, Министерството на вътрешните работи, каменната декорация на Митрополията в град Враца и др. 

Безспорно най-добрият майстор бил Найден Тодоров. Той започнал да работи каменоделие още ненавършил 13 години при италианските майстори. Самоукият каменоделец можел да работи всякакви фигури без макет. Станал самостоятелен майстор на своя кариера в Дедов дол, в която работели 40 каменоделци. Той не се задоволявал само с направата на паметници и стъпала, а се насочил и към художествената скулптура. Негова изработка е паметникът на загиналите във войните и капителите на читалище „Развитие” във Враца.

По-значими паметници, изработени от върбешки  каменоделци: капитан Петко Войвода във Варна, фигурите на руски воини и български опълченци на връх Шипка, конницата на хан Аспарух в гр. Исперих, Хвърковатата чета на Бенковски в гр. Панагюрище, паметникът на генерал Скобелев в гр. Плевен, паметникът на Яворов в Поморие, релефите на мемориала на Альоша в Пловдив, релефите на Ботевата чета във Враца.

Сега на територията на селото има няколко кариери и няколко фирми, които имат за основна дейност изработката на каменна продукция. Те са истинските продължители на този прекрасен занаят.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Торлашките къщи вдъхновиха приказки за малки читатели

Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..

публикувано на 30.07.25 в 15:10

Лозята в сезона на градушките- грижа и превенция

Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..

публикувано на 30.07.25 в 14:40

Да избереш живота на село - когато земята е дом

Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..

публикувано на 30.07.25 в 14:09

„Кармина Бурана“ ще огласи сцената край крепостта в Белоградчик

Броени дни остават до началото на десетото издание на фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Сцената вече е изградена в подножието на крепостта "Калето" и е една от най-големите в България. За публиката са осигурени 720 седящи места. Фестивалът ще бъде открит на 1 август, петък, със спектакъла на Държава опера Русе "Зоро" - мюзикъл с..

публикувано на 30.07.25 в 14:00

Книга представя български художници, творящи настроение

Първата българска книга за арт наив изкуството за последните почти 40 години ще бъде представена официално в Белоградчик. "Съвременни български наивисти" съдържа портрети на 20 творци и 10 доайени на наивистичното изкуство у нас. Съставител е Даниела Осиковска, която преди 6 години заедно със своя съпруг арх. Георги Георгиев създава именно в..

публикувано на 30.07.25 в 13:00

Александрина Попова: Жената, която пътува, за да разказва истории

Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..

публикувано на 29.07.25 в 17:40

Планинско катерене - новото предизвикателство за видинчанина, който изкачва върхове

Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа  преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..

публикувано на 29.07.25 в 15:10