Кристиян Шкварек: Кризата изисква по-сериозна кампания

Кристиян Шкварек в ''Посоките на делника'' 15 септември 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от предизборните кампании през миналата година? Какъв е залогът пред играчите на политическата сцена?

Две седмици след началото на обратното броене до 2 ноември основните теми, послания и приоритети пред кандидатите за новия парламент дискутирахме с Кристиян Шкварек, историк и анализатор, председател на Младежкия консервативен клуб.

Радио ВИДИН: Две седмици след започването на предизборната кампания, с оглед на това, че ние сме перманентна политическа криза от години, това което виждаме от партиите, достатъчно ли е като заявка за прогрес в следващите месеци?

"Напротив, това, което виждаме като заявка, е категоричен отказ да се състави някакъв вид коалиционно правителство, което евентуално би могло да ни изкара от политическата криза. Продължава заявката, категоричната заявка, че са дошли или да заменят сегашните, или да изчегъртат по-предишните, което не би трябвало да ни заблуждава, че коалиционната възможност е абсолютно отвъд всякакви рамки на възможното. Случвало се е в миналото доста пъти - партии да се нападат, да се псуват открито, преди да направят коалиция, имаме доста такива примери. Аз не изключвам нищо, но заявката категорично е, че няма да бъде съставено коалиционно правителство, ще отидем отново на избори февруари или март".

Радио ВИДИН: Категорично в нашия политически живот липсва дебатът като формат, качествените диспути между големите лидери. В тези изминали седмици аз не видях такива конструктивни разговори и дискусии. Тази кампания общо взето е всичко, което сме виждали вече.

"Нека си го кажем честно - тази кампания е доста вяла. Тук-таме има дебати по някои от националните медии, но като цяло кампанията поне на мен ми се струва вяла. Партиите отделиха голямо време и внимание върху това да си направят PR на гърба на трагедията на хората в наводнените села, не всички партии, но някои партии отидоха там. После се случи това с кралицата. Вече сме в средата на кампанията, а още като че ли се усеща, че тя не е почнала. Тепърва чакаме да навлезем в нейната кулминация, в която може би ще има дебати. Нека си кажем открито - има партии, които искат дебат, има и такива, които бягат от дебат. Имаше отправени така открити, бяха хвърлени ръкавици за дебат, между партийни говорители. За момента не са вдигнати, не са отговорени".

Радио ВИДИН: Сегашната кампания е доста по-различна от миналогодишните обаче. Темите са други, доста по-важни - икономическата криза, тежката зима. Аз не чувам програми за решение на ежедневните проблеми.

"Категорично точно така е. Ситуацията, контекстът е коренно по-различен. Намираме се в много тежка ситуация - икономически, социално, политически. Най-вече от гледна точка на това, че инфлацията изяжда спестяванията, цените скачат главоломно. Стандартът на живот на всички, особено на по-бедните хора, на пенсионерите, намалява. Това нещо е по-различно от изминалите години и кампании. От друга страна, кампанията е толкова вяла. Това е една дихотомия, едно такова противоречие, което аз не разбирам. Би трябвало в ситуацията, в която се намираме, която е доста по-тежка, да имаме по-тежка кампания, по-сериозна кампания, по-разгорощена кампания, в която да се обсъжда защо се стигна дотук, как ще излезем оттук, а вместо това - сега кампанията е по-вяла, отколкото когато всичко горе-долу беше наред миналото лято. Това противоречие аз не мога да си го обясня".

Радио ВИДИН: Много ме смущава, че никоя от партиите не предлага решение на проблемите, които се натрупват един след друг. Такива проблеми не се решават от днес за утре.

"Тези решения, понякога в по-сериозните държави, отнемат много сериозно време, защото трябва да се завъртат едни големи държавни колела - политически, административни, икономически лобита. В България нещата са по-несериозни, защото самата ни структура е малко по-несериозна - и държавническата, и политическата, и икономическата".

Радио ВИДИН: Преди няколко дни една от изявените русофобски партии стартира предизборен митинг с изпълнение на една емблематична руска песен.

"Калинка мая пуснаха, но няма конспирация там. Това е просто безхаберие, просто грешка. Въпросната партия вече направи такава поредица от смешни PR грешки в тази кампания, че за мен това е просто поредната и не показва нищо, освен тяхното безхаберие. След това си изтриха цялата фейсбук страница на конкретната силистренска организация, за да спрат това нещо".

Радио ВИДИН: Да се върнем година и нещо назад, когато имахме по-остра и силна коронакриза. Тогава на преден план излязоха гражданските квоти, появи се нова вълна от кандидати за депутати. Част от тях се озоваха в парламента. Новите лица в политиката свършиха ли нещо обещаващо.

"Не. Мисля точно обратното. Всичките т.нар звезди, които изведнъж отнякъде се появиха, дойдоха с една огромна заявка, че са извън системата, че са готини и различни. Някои от тях са рапъри, други са онлайн инфлуенсъри, все хора, за които хората се надяваха, че ще отидат в парламента и ще направят фурор, ще обяснят на смотаните предишни политици как седят нещата. Имаше страшни очаквания, а какво се случи? Влязоха в парламента и се оказаха по-ниски от тревата. Всеки път, в който влезе някакъв такъв в парламента, той е по-нисък от тревата. Тези за мен са разочарование, остават си звезди от гражданската квота".

Радио ВИДИН: Къде всъщност бъркаме, какво точно ни пречи? Тези избори по-скоро ще затвърдят политическата криза. Къде е проблемът на системата?

"Бъркаме като общество в това, че продължаваме да живеем едно объркано деведесетарско време на прехода, в което няма никакъв политически разделен ясен идеологически сегмент. Всеки гласува за този, който му харесва, за някакъв лидер, за деведесетарска мантра какво е ляво, дясно, прозападно, произточно, не са изчислени мислите в политиката в България. Тук левите не казват, че са леви, десните не казват, че са десни. Всичко е страшно объркано от тази гледна точка. Трябва да се начертае по-скоро някаква ясна дефиниция какво е политическото. Политическото е избор между определена икономическа политика - лява или дясна, определена социална политика - консеративна или либерална, определена идея дали да има повече или по-малко държава... тези неща трябва да начертаят политическия вектор и партиите да се наредят по тях. А не да създаваме партии-еднодневки, защото някой е харесал поредния изскочил популист".

Радио ВИДИН: Един от проблемите е това месианство. Ние винаги чакаме някой да дойде. Реално имаме ли достатъчно силна политическа класа?

"Силна имаме, просто тя не е качествена".

Радио ВИДИН: Очакваш ли активността да падне още?

"Не мога да кажа, не съм наясно до каква степен хората ще бъдат мобилизирани от кризата, в която навлязохме. Това може да е нож с две остриета що се касае активността. Има теория, при която хората казват "да си гледат работата, разсипаха държавата, няма да ходя да им гласувам", но също така могат да отидат масово да гласуват именно заради кризата. Много е условно, малко хора могат да кажат в коя насока ще тръгне този нож с две остриета".

Радио ВИДИН: Не те питам като анализатор, а като гражданин по-скоро: кои теми да се чуват повече в предизборната кампания, решения за кои проблеми да се дискутират?

"Аз го казах вече: нищо не е по-важно в момента от инфлацията и цените. Това е една от малкото теми, които обхващат всеки човек в обществото - от най-долу до най-горе, от най-бедните до най-богатите. Ако си богат човек, инфлацията ще ти изяде 22 % от спестяванията. Това е колосална сума. Ако си беден, цените и тяхното покачване ще направят така, че да усетиш 1/3 удар по джоба си. Всички - богати, бедни, от града, от селото, млади, стари, в активна възраст, всички, всички се влияят от инфлацията и цените. Само и единствено това трябва да се говори в кампанията, а те ни занимават с глупости".

Радио ВИДИН: Преди няколко дни бившият финансов министър, който "замрази" минималната заплата преди няколко месеца, каза че ако дойдат отново на власт, ще я направи 900 лева. Тук има един такъв тънък момент, в който е видно как липсва идеология. За мен това е фарс.

"Подготвят се за власт. Така ще покачат още повече инфлацията. Заплатите могат да станат и 2000 лева, но въпросът е, какво можеш да си купиш с тях. Естествено, че това е популизъм. Естествено, че като дойдат на власт - не го правят. Всички правии правят това".

Радио ВИДИН: Преди време разговарях с анализатор, който смята, че партиите нямат програми, защото чрез тях се ангажират с обещания, но ако не ги изпълнят - избирателят може да им потърси отговорност.

"Аз не съм много сигурен, че хората изобщо четат предизборните кампании. Имаше един човек в България, който ги четеше - това беше покойният Георги Коритаров".

Радио ВИДИН: Аз имам чувството, че нашите кампании обикновено минават под знака на селяндурски нападки и компромати.

"Това е естествено, това е неизбежно. Няма демокрация, в която да не е така. В Америка Хилъри и Тръмп - спомнете си в какви разговори и отношения бяха. Единият обижда другия и обратното. Това е неизбежно в избирателната демокрация. Хората, които си мислят, че може да има такова изключително високо ниво на дебати, хората да правят рационален политически и идеологически избор... са просто хора, които са били в дълбоката либерална просвещенска наивност, която докара тази ера, ерата на демокрацията. Демокрацията никога няма да бъде нещо по-различно от запалянковския бой между две фракции, взели максимално голяма част от хората с най-ниско възможно IQ".

Радио ВИДИН: Темата за Газпром вълнува ли обикновения българин, как той гледа на нея?

"Повечето хора не я схващат, но усещат инстинктивно, че сме сгафили, че сме си направили проблем, който не са си докарали други държави в Европа като поляците и германците, дори самите украинци, които си вкарват от Газпром. А когато към това нещо добавиш фактора посредници и накрая човекът си каже "решихме да не плащаме, спряхме газа, но купуваме през румънските посредници на Газпром на по-висока цена". Усещамето на масовия човек е, че е прецакан жестоко".

Радио ВИДИН: Някои от водещите партии днес мога да кажа, че не достигат масово до провинциалния човек, ако мога така да се изразя. Нямат изградени структури по места, нямат присъствието. Идеите им сякаш остават предимно в столицата. Това са т.нар жълтопаветни партии.

"В страната има партии, които са вкоренени и такива, които се опитват да пуснат корени, но като че ли го правят като растение върху цимент, защото това са партии, които са от жълтите павета. Истината е, че са от жълтите павета. Не дори по генезис, защото някои от тях може да са водени от хора от Разград и Хасково. Като казвам, че са от жълтите павета имам предвид, че са мисловно, идеологически, философски и като отношение. Когато ти си от жълтите павета, ти си човек, който, както каза д-р Михайлов в едно интервю преди дни, имаш една единствена насока и това е напред към Европа и към Запада, разграждане на българската държава в максимална степен, отхвърляне на всичко, което може да дойде локално, отхвърляне на всичко, което може да дойде от недрата на българския народ. Това значи да си от жълтите павета. Когато отидеш с такова отношение някъде из страната и се опиташ да пуснеш корени, тези корени просто не покълват".

Радио ВИДИН: А защо е невъзможно десницата, макар да не съм съгласен, че тези партии наистина са от този спектър, да се обединят?

"Те се обединиха три десни партии уж от жълтопаветните през 2017 година, когато направиха коалиция. В момента се появи втора дясна партия от жълтите павета, която управляваше в последните месеци. Защо тези двете коалиции не се обединиха? Това е вътрешнопартиен проблем и въпрос, там винаги изниква един разговор за това кой ще бъде начело на листите, кой ще влезе".

Радио ВИДИН: Последният парламент в каква посока тласна държавата? Повече позитиви или повече негативи? Тръгнахме напред или влязохме в криза, чиито край няма да видим скоро.

"Много може да се говори и спори за неща, които са направени и такива, които не са направени. Аз знам, че хората из страната го усещат така: преди една година колко беше инфлацията, колко е сега. В момента е около 20 %. Цените на основните хранителни продукти се качиха 50-60-70 %. Покупателната способност падна. Какво се случва с газа и енергетиката? За пръв път можем да не напълним газохранилищата за зимата. Всички тези неща имат фундаментален ефект върху държавата, особено ако имате бизнес или производство. Ако тези неща ги е нямало преди една година и ако те ударно са нахълтали в България по начина, по който не се случи в редица европейски държави, значи това, което ни е управлявало през последната година е било лошо. Това е най-елементарният, най-простият, най-директният поглед, а той в крайна сметка винаги е най-обективен".

Споделете

Заявката е, че няма да има коалиционно правителство

Кристиян Шкварек: Кризата изисква по-сериозна кампания

Оценката на хората е категорична, че последното управление беше лошо

БНР подкасти:

Как да се преодолеят регионалните различия

Село Разград възстановява читалищните традиции

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

За БНР

Радио Видин