Добре дошли в Големо Бабино

Тук наистина няма никаква работа, коментира основният проблем на селото и кметът на Големо Бабино,Тихомир Трифонов:

"В селото има около 25-30 млади хора, но те работят в Криводол, Враца или Монтана. 3-4 години дори може да се каже, че нямахме и по заетостта нито един работник. За първи път сега имаме двама, които да се грижат за гробищния парк, за площада, да цепят дърва, да помагат на старите хора...

По селата нямаше изобщо програми. Не можехме и да кандидатстваме, защото общината имаше задължения и ЕС не ни разрешава като лошо ръководство. Сега за първи път имаме 42 човека. Това наистина е омагьосан кръг, но не го решаваме ние, нито кметът на общината. Законът е категоричен - има ли задължения общината, не може да кандидатства по европейските програми за средства.
 
В селото с постоянен адрес са 196 човека и около 35 с настоящ адрес. Това са хора, които живеят във Враца и в Монтана и тук пребивават временно. Общо сме около 230 човека. Доста от тях са възрастни, от тях има и много с нисък праг на пенсията. Имаме услугата "Топъл обяд", около 2 години вече я ползваме. Около 70% от населението е над 70 години. Проблемът за възрастните хора е снабдяването с лекарства. Аптеката е в Криводол, а вече от 7 години нямаме никакъв  транспорт, който да ги закара до общинския център. Аз ги карам, имам собствен бус. Всяка седмица ги събирам и ги карам да си вземат лекарствата или да напазаруват. Вече имаме и уговорка с аптеката, всеки вторник да идва на място и да дава лекарствата. Тя работи и със Здравната каса. Лекар идва във вторник и в петък. Имаме много добре оборудван лекарски кабинет.  

Аз съм вече трети мандат кмет. Читалището го закриха преди аз още да поема тази длъжност. Няма щат за длъжността. Иначе имаме библиотека, имаше едни баби, които ходеха на фолклорни надпявания из цялата страна, но те вече са доста възрастни. От 12-13 баби, останаха 2-3...

 
Доволен съм, че вече имам работници, които да ми помагат за реда в селото. Мога да се похваля с чистотата в селото. Вече втори камион имаме за извозване на боклука. Имаме и график - камионът идва през 10 дни. Направихме и осветление на по-малките улици. В селото няма нито една улица, която да не е асфалтирана или бетонирана...

Ако мога да получа от някъде средства, първо бих сменил цялото улично осветление, защото е в безобразно състояние - лампите са различни, стълбовете бих подменил. С Енергото имаме проект за това, че са от 70 години и някои от тях са наклонени, други са паднали, има и скъсани жици... Тротоари също трябва да направим и още 1-2 улици да преасфалтираме, гробищният парк е в безобразно състояние и трябва да сложим ред и там. Искам да сложим осветление, някоя пейка да поставим...

Сами обаче малко неща можем да направим. Трябва да има държавна политика за възстановяване на Северозападна България. Още от времето на прехода тук нищо не се инвестира. Нямам представа защо е така, но на всички избори това се обещава, а нищо не се прави. Общините с тези ограничени бюджети няма как да се справят с инфраструктурата. Политиците в София трябва да обърнат внимание на Северозапада, а не да ни търсят само по време на изборите. Наслушали сме се на обещания. Както е тръгнало, след 10 години трите области ще бъдат в една..."

Целите интервюта и подробности по темата- в звуковия файл