Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Навлизането на чуждиците в българския език - неизбежно ли е?



Чуждиците навлизат все повече в речта ни. Основно те идват от английския език, свързани са предимно с технологиите и социалните мрежи и често нямат съответствия на български. Можем да дадем много примери с новите думи, които са вече част от нашия език през последните години. Навлизането на чуждиците в българския език не е новост и няма как да си го приписваме като наша заслуга или че сме съвременници на някакво уникално явление, защото откакто езикът ни съществува, това са естествени процеси, които протичат в него, каза Милена Георгиева, преподавател по български език:

"Има един клас думи, които са наши, домашни или поне така изследователите твърдят, но голям брой думи след това навлизат в езика ни. Специалистите и не само специалистите, но и учениците би трябвало да знаят, че чуждите думи, биват "заемки" и "чуждици". Като със заемките, това са думи, с които се назовават понятия или явления, за които няма българско съответствие, докато чуждиците са думи, понякога и изрази, които имат български съответствия, но по ред причини или в определен период от време, или много дълъг период от време, се налагат чуждите еквиваленти. 


По думите на Милена Георгиева причините чуждите думи да навлизат в българския език можем да ги търсим в няколко посоки:


"Ай ти технологиите са част от живота ни, някак не можем да си представим, че може да мине и час, и ден без тях. От друга страна глобализацията на света, а от тук и общуването, съвременните средства за общуване. Появява се така нареченият от специалистите "форумен" език, т.е. език, на който общуват в различни форуми хората, конкретно и учениците. 


Чуждите думи често се предпочитат защото са по-кратки, използват се за така наречената икономия на езикова енергия.

"Но до тук говорих само със знака "плюс" за чуждиците, които са в българския език. Не трябва да забравяме, че много често те са и белег за не много висока езикова култура, за желание за претенциозност, маниерност на изказа, който в очите и в ушите на грамотните, на специалистите, изглежда леко нелепо."

Според Милена Георгиева едно от най-важните неща е да съобразяваме речника си със ситуацията, в която се намираме и според събеседниците, с които общуваме. Защото човек е толкова богат, колкото може да се изразява. И колкото повече думи може да намери, за да се изрази в дадена ситуация, толкова повече разгръща това богатство. 

Преподавателят по български език не намира появата на чуждиците в българския език нито като положително, нито като отрицателно явление.

"Както знаем, истината е някъде там по средата или отровата е в дозата. Факт е, че съществува това явление, не съм го измислила аз. Ако се обърнем назад във времето и всички, които сме учили история на българския език, знаем за периоди, в които е имало яростни, стигащи до крайности движения, т. нар. "пуризъм", за чистота на езика. Стига се дори до такива смехотворни предложения, като вместо поща - "сновалка" и христоматийното, вместо кибрит - "драсни-пални клечица"."

Според Милена Георгиева не може да се каже, че по този начин езикът се "замърсява" или обогатява.

"Трябва да признаем едно - неизбежно е. Това няма как да се заобиколи. Закони и наредби дори и да бъдат създадени, те не влияят върху живата употреба, т. е. на терен какво се случва и как говорят младите хора. Този проблем, както казах, е тревожил светли умове - мислители и просветители много, много преди нас. "

Езикът е като жив организъм, който взима думите, които са му необходими. А когато отпадне тази необходимост, той ги забравя и те по естествен път изчезват от нашата лексика, допълва Милена Георгиева. Според нея няма опасност чуждиците да изместят българските думи. 

Днес все по-често обаче казваме, че дадено нещо "стартира", а не "започва" или ние "инициираме" - вместо да "започнем" нещо. Ако нямаме кредитна или дебитна карта, се налага да плащаме в "кеш", вместо в "брой". Все по-често питаме: "Окей ли си?", вместо: "Добре ли си?". Търсим определена "локация", а не "място". Сега всички "реализираме", а не "осъществяваме". Посвещаваме "мастър клас", вместо "курс" или "кръжок". Заменяме все повече българските с чужди думи: "ивент" - "събитие", "представяне" с "презентация", "показване" с "привю", "представление" с "шоу", "проект" с "дизайн", "идея" с "концепция", "съдържание" с "контент", "желание" с "мотивация". 

Живеем в свят, в който всекидневно сме заливани от думи като "автентичен", "лайфстайл", "респект" и вече не им обръщаме толкова внимание. За да се запази един език жив обаче, особено когато е толкова стар, колкото българския, трябва да си припомняме по-често корените му.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ученици от Видин проведоха практиката си в Швеция

Съвсем наскоро у чениците от ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" Видин се върнаха от Швеция, където проведоха триседмичната си практика. 17 ученици и трима учители бяха настанени в град Малмьо. Всички ученици са в специалност " Компютърна техника и технологии".  Симеон Герасимов е ученик в 10 В клас, споделя за своите впечатления в северната..

публикувано на 22.07.25 в 15:10

Родители избраха "Учител на годината" в Грамада

Родители от Грамада обявиха за  "Учител на годината" Красимир Петков. Той преподава в СУ "Христо Ботев",  целодневна организация на учебния ден и провежда занималня в сборна група деца от 1 до 4 клас:  "Директорката пусна анонимна анкета и родителите избраха точно мен. Може би, защото съм от Грамада и съм местен. Вече четвърта година..

публикувано на 22.07.25 в 14:05

Щастие по три: Какво е да си майка на тризнаци?

Родителството винаги е предизвикателство, но когато радостта дойде в троен размер, животът се променя още по-драстично. За да разберем дали това е така,  ще надникнем в живота на едно семейство от Северозапада, в което всичко се случва тройно - от усмивките до трудностите.   Борислава Циброва от Козлодуй  е млада майка на три..

публикувано на 22.07.25 в 13:20

Работилници по театър и рисуване- част от фестивала "Дунавски вълни"

Концерти, театрални и рисувателни работилници, хоротеки и представления са включени в програмата на  фестивала на изкуствата "Дунавски вълни“. Фестивалът ще продължи до 26 юли.   Тази година локациите са различни "Баба Вида", Библиопощата, Културен център "Жул Паскин"  и жп гарата. В парк  "Владикина бахча" а ктрисата Ирина Флорова ще..

публикувано на 22.07.25 в 13:10

Засадиха нови дръвчета пред търговския център във Видин

  С модерна визия е пространството пред търговския център във Видин. Обновяването на зелената площ в градинката започна преди година, а н аскоро бе подменен тротоарът, боядисана оградата, на мястото на старите дървета бяха засадени 17 мини дръвчета- декоративни кълбовидни шестили.  Промените предизвикаха много отзиви - и положителни, и..

публикувано на 22.07.25 в 12:25

Има ли скрито съкровище край Черепишкия манастир?

Много са преданията и легендите, свързани с историята на Черепишкия манастир - едно от най-посещаваните от туристи и поклонници места в община Мездра.  Според една от легендите има голяма, пълна със злато пещера в скалния масив срещу манастира. Входът ѝ бил под водите на река Искър и затова в нея можело да се влезе само чрез гмуркане. Преди много..

публикувано на 22.07.25 в 08:42

Николай Николов: Няма по-важно нещо от здравето

Здравето е най-важното нещо и хората трябва да се грижат за него. Това каза в "Час при зъболекаря" младият актьор Николай Николов от Белоградчик и обясни, че денталното здраве също не трябва да се пренебрегва, а напротив - на зъболекар трябва да се ходи през няколко месеца. 25-годишният талант сподели и за някои от първите си посещения в..

публикувано на 21.07.25 в 18:04