Навлизането на чуждиците в българския език - неизбежно ли е?

публикувано на 01.12.22 в 16:00

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Репортаж на Соня Валериева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Чуждиците навлизат все повече в речта ни. Основно те идват от английския език, свързани са предимно с технологиите и социалните мрежи и често нямат съответствия на български. Можем да дадем много примери с новите думи, които са вече част от нашия език през последните години. Навлизането на чуждиците в българския език не е новост и няма как да си го приписваме като наша заслуга или че сме съвременници на някакво уникално явление, защото откакто езикът ни съществува, това са естествени процеси, които протичат в него, каза Милена Георгиева, преподавател по български език:

"Има един клас думи, които са наши, домашни или поне така изследователите твърдят, но голям брой думи след това навлизат в езика ни. Специалистите и не само специалистите, но и учениците би трябвало да знаят, че чуждите думи, биват "заемки" и "чуждици". Като със заемките, това са думи, с които се назовават понятия или явления, за които няма българско съответствие, докато чуждиците са думи, понякога и изрази, които имат български съответствия, но по ред причини или в определен период от време, или много дълъг период от време, се налагат чуждите еквиваленти.

По думите на Милена Георгиева причините чуждите думи да навлизат в българския език можем да ги търсим в няколко посоки:

"Ай ти технологиите са част от живота ни, някак не можем да си представим, че може да мине и час, и ден без тях. От друга страна глобализацията на света, а от тук и общуването, съвременните средства за общуване. Появява се така нареченият от специалистите "форумен" език, т.е. език, на който общуват в различни форуми хората, конкретно и учениците.

Чуждите думи често се предпочитат защото са по-кратки, използват се за така наречената икономия на езикова енергия.

"Но до тук говорих само със знака "плюс" за чуждиците, които са в българския език. Не трябва да забравяме, че много често те са и белег за не много висока езикова култура, за желание за претенциозност, маниерност на изказа, който в очите и в ушите на грамотните, на специалистите, изглежда леко нелепо."

Според Милена Георгиева едно от най-важните неща е да съобразяваме речника си със ситуацията, в която се намираме и според събеседниците, с които общуваме. Защото човек е толкова богат, колкото може да се изразява. И колкото повече думи може да намери, за да се изрази в дадена ситуация, толкова повече разгръща това богатство.

Преподавателят по български език не намира появата на чуждиците в българския език нито като положително, нито като отрицателно явление.

"Както знаем, истината е някъде там по средата или отровата е в дозата. Факт е, че съществува това явление, не съм го измислила аз. Ако се обърнем назад във времето и всички, които сме учили история на българския език, знаем за периоди, в които е имало яростни, стигащи до крайности движения, т. нар. "пуризъм", за чистота на езика. Стига се дори до такива смехотворни предложения, като вместо поща - "сновалка" и христоматийното, вместо кибрит - "драсни-пални клечица"."

Според Милена Георгиева не може да се каже, че по този начин езикът се "замърсява" или обогатява.

"Трябва да признаем едно - неизбежно е. Това няма как да се заобиколи. Закони и наредби дори и да бъдат създадени, те не влияят върху живата употреба, т. е. на терен какво се случва и как говорят младите хора. Този проблем, както казах, е тревожил светли умове - мислители и просветители много, много преди нас. "

Езикът е като жив организъм, който взима думите, които са му необходими. А когато отпадне тази необходимост, той ги забравя и те по естествен път изчезват от нашата лексика, допълва Милена Георгиева. Според нея няма опасност чуждиците да изместят българските думи.

Днес все по-често обаче казваме, че дадено нещо "стартира", а не "започва" или ние "инициираме" - вместо да "започнем" нещо. Ако нямаме кредитна или дебитна карта, се налага да плащаме в "кеш", вместо в "брой". Все по-често питаме: "Окей ли си?", вместо: "Добре ли си?". Търсим определена "локация", а не "място". Сега всички "реализираме", а не "осъществяваме". Посвещаваме "мастър клас", вместо "курс" или "кръжок". Заменяме все повече българските с чужди думи: "ивент" - "събитие", "представяне" с "презентация", "показване" с "привю", "представление" с "шоу", "проект" с "дизайн", "идея" с "концепция", "съдържание" с "контент", "желание" с "мотивация".

Живеем в свят, в който всекидневно сме заливани от думи като "автентичен", "лайфстайл", "респект" и вече не им обръщаме толкова внимание. За да се запази един език жив обаче, особено когато е толкова стар, колкото българския, трябва да си припомняме по-често корените му.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Навлизането на чуждиците в българския език - неизбежно ли е?

В "Музикална зона" на 20 февруари 2025 слушаме албума Burning for Buddy: A Tribute to the Music of Buddy Rich 1994

Комедията "И верният отговор е..." поставя важните въпроси с усмивка

"Български митове и легенди" представят с късометражни филми във Видин

Гербът на Видин на 89 години

Видинският отбор по английска реч и дебати се отличи на състезание

Зрелостници от Видин представят "Лентата на спомените"

"Поезията на 90-те оживява" в библиотеката в Монтана

За БНР

Радио Видин