Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Навлизането на чуждиците в българския език - неизбежно ли е?



Чуждиците навлизат все повече в речта ни. Основно те идват от английския език, свързани са предимно с технологиите и социалните мрежи и често нямат съответствия на български. Можем да дадем много примери с новите думи, които са вече част от нашия език през последните години. Навлизането на чуждиците в българския език не е новост и няма как да си го приписваме като наша заслуга или че сме съвременници на някакво уникално явление, защото откакто езикът ни съществува, това са естествени процеси, които протичат в него, каза Милена Георгиева, преподавател по български език:

"Има един клас думи, които са наши, домашни или поне така изследователите твърдят, но голям брой думи след това навлизат в езика ни. Специалистите и не само специалистите, но и учениците би трябвало да знаят, че чуждите думи, биват "заемки" и "чуждици". Като със заемките, това са думи, с които се назовават понятия или явления, за които няма българско съответствие, докато чуждиците са думи, понякога и изрази, които имат български съответствия, но по ред причини или в определен период от време, или много дълъг период от време, се налагат чуждите еквиваленти. 


По думите на Милена Георгиева причините чуждите думи да навлизат в българския език можем да ги търсим в няколко посоки:


"Ай ти технологиите са част от живота ни, някак не можем да си представим, че може да мине и час, и ден без тях. От друга страна глобализацията на света, а от тук и общуването, съвременните средства за общуване. Появява се така нареченият от специалистите "форумен" език, т.е. език, на който общуват в различни форуми хората, конкретно и учениците. 


Чуждите думи често се предпочитат защото са по-кратки, използват се за така наречената икономия на езикова енергия.

"Но до тук говорих само със знака "плюс" за чуждиците, които са в българския език. Не трябва да забравяме, че много често те са и белег за не много висока езикова култура, за желание за претенциозност, маниерност на изказа, който в очите и в ушите на грамотните, на специалистите, изглежда леко нелепо."

Според Милена Георгиева едно от най-важните неща е да съобразяваме речника си със ситуацията, в която се намираме и според събеседниците, с които общуваме. Защото човек е толкова богат, колкото може да се изразява. И колкото повече думи може да намери, за да се изрази в дадена ситуация, толкова повече разгръща това богатство. 

Преподавателят по български език не намира появата на чуждиците в българския език нито като положително, нито като отрицателно явление.

"Както знаем, истината е някъде там по средата или отровата е в дозата. Факт е, че съществува това явление, не съм го измислила аз. Ако се обърнем назад във времето и всички, които сме учили история на българския език, знаем за периоди, в които е имало яростни, стигащи до крайности движения, т. нар. "пуризъм", за чистота на езика. Стига се дори до такива смехотворни предложения, като вместо поща - "сновалка" и христоматийното, вместо кибрит - "драсни-пални клечица"."

Според Милена Георгиева не може да се каже, че по този начин езикът се "замърсява" или обогатява.

"Трябва да признаем едно - неизбежно е. Това няма как да се заобиколи. Закони и наредби дори и да бъдат създадени, те не влияят върху живата употреба, т. е. на терен какво се случва и как говорят младите хора. Този проблем, както казах, е тревожил светли умове - мислители и просветители много, много преди нас. "

Езикът е като жив организъм, който взима думите, които са му необходими. А когато отпадне тази необходимост, той ги забравя и те по естествен път изчезват от нашата лексика, допълва Милена Георгиева. Според нея няма опасност чуждиците да изместят българските думи. 

Днес все по-често обаче казваме, че дадено нещо "стартира", а не "започва" или ние "инициираме" - вместо да "започнем" нещо. Ако нямаме кредитна или дебитна карта, се налага да плащаме в "кеш", вместо в "брой". Все по-често питаме: "Окей ли си?", вместо: "Добре ли си?". Търсим определена "локация", а не "място". Сега всички "реализираме", а не "осъществяваме". Посвещаваме "мастър клас", вместо "курс" или "кръжок". Заменяме все повече българските с чужди думи: "ивент" - "събитие", "представяне" с "презентация", "показване" с "привю", "представление" с "шоу", "проект" с "дизайн", "идея" с "концепция", "съдържание" с "контент", "желание" с "мотивация". 

Живеем в свят, в който всекидневно сме заливани от думи като "автентичен", "лайфстайл", "респект" и вече не им обръщаме толкова внимание. За да се запази един език жив обаче, особено когато е толкова стар, колкото българския, трябва да си припомняме по-често корените му.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Чува ли се "Шепотът под вратата"

Безмилостният адвокат Уолъс Прайс си мисли, че има всичко – пари, кариера, успех, страхът на хората. Той е дистанциран, студен, по-загрижен за печалбите на компанията, отколкото за служителите си. Няма приятели, нито съвест. Има само един провален брак зад гърба си, за който предпочита да хвърля вината върху бившата си жена. Вярва, че нищо не..

публикувано на 19.09.25 в 17:05
Владислав Минков

Живот по релсите: Среща с машиниста Владислав Минков

В навечерието на професионалния празник на локомотивните машинисти  решихме да погледнем отблизо към тази професия, която сякаш винаги остава малко в сянка, а всъщност е изпълнена с отговорност, дисциплина и истинска отдаденост. Както всяка работа, и тази има своите особености - своите предизвикателства и трудности, но и своите хубави страни...

публикувано на 19.09.25 в 16:30

"Спасението на мъжете" - чушкопекът

В сезона на печените чушки, чушкопекът си остава най-великото изобретение в бита на българина през ХХ век. Още през 2010 година той детронира останалите придобивки на цивилизацията „от раз” и взе златния медал в класация на зрителите на БНТ за „Българските събития на ХХ век” - категория „Революция в бита”. Защо точно чушкопекът? Нали казват,..

публикувано на 19.09.25 в 16:10

Фондация "Благотворител" обяви конкурс за стипендианти

В България има хиляди деца, които растат без родителски грижи. Въпреки трудностите, те мечтаят, учат и постигат успехи, казват от фондация „Благотворител“.   Вече 21 години осигуряват стипендии за ученици с висок успех от 8-и до 12-и клас, лишени от родителска грижа и студенти в първи курс. Конкурсът по програмата "Постигам по-висок успех" е..

публикувано на 19.09.25 в 15:30

Актьорът Теодор Софрониев и трите му кучета

Актьорът от врачанския театър Теодор Софрониев гледа 3 кучета у дома. Младият мъж е голям почитател на домашните любимци и сега наваксва дефицити от миналото, когато родителите му не му позволявали да има домашен любимец. Теодор е от Монтана, но има роднини в белоградчишкото село Фалковец и от малък е привързан към природата...

публикувано на 19.09.25 в 15:10

Откриха кампания за събиране на текстилни отпадъци във Видин

Кампания за събиране на текстилни отпадъци започна във Видин. Инициативата е на общината и се провежда съвместно с габровска фирма за рециклиране на текстил. В рамките на тридневната кампания от 19 до 21 септември, желаещите могат да предадат ненужни дрехи, обувки, чанти, аксесоари, плюшени играчки и домакински текстил. Пунктът се намира в двора на..

публикувано на 19.09.25 в 12:07

В Чупрене ще се проведе традиционният ловен събор

Чупрене ще бъде домакин на осмия Северозападен ловен събор. Той ще се проведе на 20 и 21 септември. В програмата са включени игри и състезания, кулинарно шоу, приготвяне на кулинарни шедьоври.  "Какво ни накара да го направим навремето? Това е страстта към хобито лов, също така към нашите помощници в лова- ловните кучета. С течение на..

публикувано на 18.09.25 в 16:47