Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Имат ли бъдеще занаятите

Снимка: БГНЕС

За труда на майсторите и могат ли да се издържат само от това, което правят говорим в Деня на майстора, който се отбелязва днес, 12 декември, когато църквата почита паметта на свети Спиридон. В България светецът се тачи като закрилник на занаятчиите. Прието е на този ден майсторите да направят равносметка на свършеното от тях през годината. 

Стоян Иванов беше председател на Регионалната занаятчийска камара във Видин два мандата. В града е познат като майстор часовникар. За да може да си покрива разходите на частната фирма и да работи "на светло", продава и часовници.

"Преди да стана майстор, работех 17 години като инженер в завода за помпи. Винаги се шегувам, че 17 години бях инженер, правех много по-значими проекти, ама никой не ме познаваше. Откакто станах майстор, целият град ме знае", с шега започва разговорът ни със Стоян Иванов.

Технологиите постоянно се развиват, правят се все по-сложни устройства и машини, а с подобряване на благосъстоянието на населението, някои хора успяват да си купят доста скъпа техника с уникални механизми, за които трудно се намират ремонтни схеми. Затова и майсторът постоянно учи и надгражда своите умения, за да може да поправи всеки часовник.

"Традиционните занаяти не може да се каже, че си отиват, но те намаляват. Винаги ще има хора, които ще владеят занаята или част от занаята, но въпросът е, дали този човек ще може, практикувайки този занаят, да се издържа. Засега лично на мен ми помага и търговията... Занаятите, с които хората могат да се издържат в момента, това е главно дърворезбата, ръчно правени изделия от дърво...", допълни Стоян Иванов.

С промените в Закона за занаятите, признатите занаяти са останали много по-малко. Затова и Камарата във Видин е останала почти без членове и членски внос, без възможности да помагаме на хората и те се отдръпнаха, допълни Стоян Иванов. 

Организацията на занаятчиите в Монтана е действаща. Тя обслужва област Монтана и засега област Враца, тъй като Камарата в града под Околчица не се регистрира при повторната регистрация. Това обясни Стилиян Каменов, председател на регионалната организация в Монтана. 

"Камарата, макар и слабо, след последните промени от 2011 година в Закона за занаятите, функционира. Издаваме майсторски свидетелства, макар че те се броят на пръсти за годината, повечето са калфенски свидетелства и това се обуславя от намаляването на броя на занаятите- от 124 на 62 занаята, от които повечето са народно-художествени занаяти", каза Стилиян Каменов.

Производството на накити от неблагородни метали е масово явление, хората намират препитание и в дървообработването. Хлебопекарството, какъвто е занаятът на Стилиян Каменов, бавно замира:

"При 33 фурни в община Монтана са останали само две. Което говори за трудността на работата... Браншът е изправен пред оцеляване... Например, обущарството- в Монтана са останали двама обущари и няма нови. Няма никакви стимули за развитие на тези занаяти от страна на държавата. Община Монтана намали патентния данък на много занаяти, но изглежда и това не помага да се възродят дадени занаяти."

Снимка: Мартин Милчов, личен архивМартин Милчов е завършил Художествената академия, със специалност "Дърворезба". Започва да се занимава с реставрация на мебели и така продължава 25 години вече. Това означава ли, че има хляб в тази професия?

"Хляб, да, има хляб, но за сносен живот може да се каже прилично. Това е по- скоро, как да кажа, не знам сега може да има неща, които са и с колекционерска стойност, но има хора, които предпочитат да се обзавеждат в духа на античното, със старинни мебели. Трудно е, да, реставрацията е доста трудоемка дейност", казва Мартин Милчов.

Той живее в община Лом, но не разчита за препитание на хората от региона. 

"Твърде малко са хората тук, които търсят хора с подобен род дейност, които могат да извършват такива услуги. Работя с една софийска фирма, която се занимава с антиквариат."

С изкуство трудно се успява, смята Мартин Милчов. Продължава да се занимава с дърворезба и реставрация, защото обича това, което прави. 

Все по-малко са и стъкларите. Във Видин Васил и зет му Илиян се занимават със стъкларски услуги. И този занаят си отива с масовото навлизане на новата дограма. Казват, че им се случва да ги търсят клиенти и от други градове на страната.

"Всичко правим. Няма много желаещи да се учат, а и не ги търсим ние, защото ние семейно сме тук. Делим тук нещо, внасяме си осигуровки, за повече хора няма работа. Това, където го има- тамън, трети човек е излишен. Стъкларството по принцип умира. Стъклари малко има. Нас са ни викали чак в Шумен, след София, Благоевград... Младите хора искат пари, не работа...", казват Васил и Илиян. 

С ремонт на мобилни телефони се занимава Христо Петров. И неговата професия е занаят, казва че няма помощници, защото днешните млади търсят високи заплати.

"Реално съм започнал на друго място и съм се учил буквално година и половина, иначе съм завършил "Хладилна техника", но няма нищо общо с това. Хляб в този занаят има. Телефони има толкова много, има доста работа, това не е проблем. Проблемът е, че няма кой да работи. Никой не иска тук да дойде, във Видин, да работи. Аз съм учил хора и те си тръгват. Трябва да пращам телефони в София да има кой да ми помага, иначе тук, във Видин, никой не иска да работи. Искат големи заплати. В София за тази работа взимат поне 3000 лева", каза Христо Петров.

Услугите по цял свят са високо платени, винаги се търси квалифицирана работна. Ако си добър в занаята, винаги може да си намериш работа, допълни видинчанинът Христо Петров.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06