"Традиционно през последните пет години ние мерим нагласите на българите за тяхната оценка за края на годината и очакванията им за следващата. Това, което прави впечатление е, че песимистичните нагласи и очаквания и за следващата година са вече в продължение на три години и до голяма степен това се дължи на пандемията от COVID-19. Разбира се, през последната година пандемията я изпратихме, но пък през 2022 година бяхме свидетели на други проблеми, които ни сполетяха, които ни карат да имаме пак ниска оценка за годината. Това са най- вече войната в Украйна, инфлационният процес и разбира се, политическата криза, която е продължение от 2021 година. На фона на всичките тези събития ми се струва, че данните стоят логично."
В изследването прави впечатление възрастовата граница, като по-младите оценяват 2022 г. чувствително по- добре за себе си в личен план, отколкото по- възрастните. Може ли да се говори все още за носталгия по миналото, попитахме още Димитър Ганев:
"Това е само част от обяснението, а иначе винаги, когато питате за песимистичните нагласи, винаги най-младите са най-оптимистично настроени, а възрастните са най-песимистични. Най-вече това е свързано с изчерпващата се житейска перспектива и здравните проблеми. Нивото на пенсиите не предполага кой знае колко висок стандарт в страната. Съставянето на редовен кабинет с ясна визия би било една правилна стъпка в правилната посока"- допълни Димитър Ганев.
Видинчани изказаха разнопосочни мнения относно отиващата си 2022 година. За някои от тях е била успешна, показа наша анкета:
"Годината не е успешна, не ни приеха в Шенген, а това е голям удар. Преди пет-шест години бяхме готови да влезем в Шенген. Това е цинизъм, както казва държавният глава. Нямаме редовно правителство, а няма и да имаме скоро. Сега ще отидем отново на избори, а не можем да усвоим средствата от Европейския съюз, ще ги загубим ... Каква успешна година като сме загинали- нито пари за лекарства стигат, нито за нищо ... Завърнах се у дома след седем години и половина и всяко зло за добро. Надявам се, че всичко ще си дойде с времето, мисля, че всичко ще се нареди."
По темата разговаряхме и със социалния антрополог Харалан Александров.
"Едва дали българите мислят по-негативно от останалите общности, но едно нещо е сигурно, че им е много трудно да се зарадват на успехите и винаги се презастраховат, като така да се каже пъдят злото. Българите обясняват колко са зле и как нещата вървят от провал на провал. Това е културен факт и е почти неприлично в култура като нашата и се смята за арогантно да се хвалиш и да твърдиш, че всичко ти е наред и това е точно обратното на англо-саксонската култура, където винаги трябва да си усмихнат и да се държиш така, като че ли светът е твой ... Що се отнася до възрастовите групи е съвсем естествено младите хора да се усещат по-щастливи, защото те живеят с фантазията, че могат спечелят и че голямото разместване и разбутване в пластовете им дава шанс да спечелят"- обясни Харалан Александров.
Очакванията за идващата 2023 г. на българите не са оптимистични- 44% смятат, че България я очаква една по-лоша година от 2022 г., а 30% очакват по- добра година. И тук личните очаквания са по- оптимистични. 36% очакват 2023 г. да е по-добра година за тях в личен план, но 27% споделят негативни очаквания, показва още въпросното проучване.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
Всеки успешен бизнес започва с идея, която впоследствие трябва да превърнем в реалност и да направим основа за устойчив бизнес. Първата и най-важна стъпка е ясно да дефинираме бизнес идеята си, да оценим нейния потенциал и след това да я приложим на практика. Една от най-добрите стратегии за растеж в бизнеса, както и в живота, е консистентността..
"Трудно е да се прогнозира какво ни очаква във вътрешен и външнополитически план, защото ситуацията се променя изключително бързо. Геополитическата ситуация започва да взима радикален завой, политическото противопоставяне се изменя изключително бързо ." Това каза в "Посоките на делника" Светлин Тачев от Социологическа агенция "Мяра". Той е с..
Служебно преизчислените пенсии от 1 април 2024 г. са 350 718, почти с 15 000 повече в сравнение с 2023 година по данни на НОИ. На преизчисляване подлежат пенсиите, свързани с трудовата дейност на лицата. Това са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука или..
Въвеждането на европейската директива за адекватни минимални работни заплати ще стане факт, увериха от социалното министерство. В момента се разработват промени в Кодекса на труда, включващи новата формула, по която ще се определя минималното възнаграждение. Намерението е в нормативния акт да запишат критериите, въз основа на които ще се определя..
Екипът на Радио ВИДИН на ломското село Ковачица. Град Лом е на 12 км от селото, а река Дунав е на 4 км. Въпреки това местните хора се гордеят с реката и винаги казват, че живеят на Дунава. Откъде идва името на селото? Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района се заселили бежанци от..
С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните - насока...
За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че..