Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Успешна ли е отиващата си година за българите?

Снимка: Радио ВИДИН

Едва 12% от българите оценяват 2022 г. като добра година за България, докато 79%- като лоша, показва проучване на изследователския център "Тренд". То бе проведено между 1 и 8 декември сред 1005 пълнолетни българи, като в него се отбелязва, че лошите оценки за годината са започнали още с пандемията от коронавирус през 2020 г. и са се задържали през 2021 г. Войната в Украйна, политическата криза и инфлацията вероятно са сред основните аргументи на българите за лошата оценка за отминаващата 2022 г. В личен план настоящата година е била добра за малко над половината българи- 51%. Това е най- високата стойност от 2019 г. насам. За 36% от анкетираните обаче отминаващата година е била лоша. По-младите, между 18 и 39 години, оценяват 2022 г. чувствително по-добре за себе си в личен план, отколкото най-възрастните над 70 г. Успешна година ли изпращат българите? Потърсихме за коментар Димитър Ганев, политолог от изследователски център "Тренд":


"Традиционно през последните пет години ние мерим нагласите на българите за тяхната оценка за края на годината и очакванията им за следващата. Това, което прави впечатление е, че песимистичните нагласи и очаквания и за следващата година са вече в продължение на три години и до голяма степен това се дължи на пандемията от COVID-19. Разбира се, през последната година пандемията я изпратихме, но пък през 2022 година бяхме свидетели на други проблеми, които ни сполетяха, които ни карат да имаме пак ниска оценка за годината. Това са най- вече войната в Украйна, инфлационният процес и разбира се, политическата криза, която е продължение от 2021 година. На фона на всичките тези събития ми се струва, че данните стоят логично."


В изследването прави впечатление възрастовата граница, като по-младите оценяват 2022 г. чувствително по- добре за себе си в личен план, отколкото по- възрастните. Може ли да се говори все още за носталгия по миналото, попитахме още Димитър Ганев:


"Това е само част от обяснението, а иначе винаги, когато питате за песимистичните нагласи, винаги най-младите са най-оптимистично настроени, а възрастните са най-песимистични. Най-вече това е свързано с изчерпващата се житейска перспектива и здравните проблеми. Нивото на пенсиите не предполага кой знае колко висок стандарт в страната. Съставянето на редовен кабинет с ясна визия  би било една правилна стъпка в правилната посока"- допълни Димитър Ганев.


Видинчани изказаха разнопосочни мнения относно отиващата си 2022 година. За някои от тях е била успешна, показа наша анкета:


"Годината не е успешна, не ни приеха в Шенген, а това е голям удар. Преди пет-шест години бяхме готови да влезем в Шенген. Това е цинизъм, както казва държавният глава. Нямаме редовно правителство, а няма и да имаме скоро. Сега ще отидем отново на избори, а не можем да усвоим средствата от Европейския съюз, ще ги загубим ... Каква успешна година като сме загинали- нито пари за лекарства стигат, нито за нищо ... Завърнах се у дома след седем години и половина и всяко зло за добро. Надявам се, че всичко ще си дойде с времето, мисля, че всичко ще се нареди."


По темата разговаряхме и със социалния антрополог Харалан Александров.


"Едва дали българите мислят по-негативно от останалите общности, но едно нещо е сигурно, че им е много трудно да се зарадват на успехите и винаги се презастраховат, като така да се каже пъдят злото. Българите обясняват колко са зле и как нещата вървят от провал на провал. Това е културен факт и е почти неприлично в култура като нашата и се смята за арогантно да се хвалиш и да твърдиш, че всичко ти е наред и това е точно обратното на англо-саксонската култура, където винаги трябва да си усмихнат и да се държиш така, като че ли светът е твой ... Що се отнася до възрастовите групи е съвсем естествено младите хора да се усещат по-щастливи, защото те живеят с фантазията, че могат спечелят и че голямото разместване и разбутване в пластовете им дава шанс да спечелят"- обясни Харалан Александров.


Очакванията за идващата 2023 г. на българите не са оптимистични- 44% смятат, че България я очаква една по-лоша година от 2022 г., а 30% очакват по- добра година. И тук личните очаквания са по- оптимистични. 36% очакват 2023 г. да е по-добра година за тях в личен план, но 27% споделят негативни очаквания, показва още въпросното проучване.


Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот

До края на тази седмица трябва да бъде внесен в парламента проектобюджетът за тази година. Това обявиха премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова. Според новите управляващи в държавният бюджет има недостиг от 18 млрд. лева. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев пък заявиха, че по техни..

публикувано на 11.02.25 в 12:52

Какъв е ефектът от Шенген за бизнеса във Видин

Малко повече от месец, откакто България е част от Шенген, свободното пътуване вече оказва известно влияние в пограничен район, какъвто е Видин. В града и преди можеха да бъдат забелязани не малко граждани на Румъния. Но с падането на задължителните гранични проверки, съвсем естествено е това да се засили. А потенциалът за посещения е огромен,..

публикувано на 10.02.25 в 11:05

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

 Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..

публикувано на 07.02.25 в 12:05

Граждански организации с призив към политиците за подкрепа на равенството между половете

Българска платформа към Европейско женско лоби отправи призив към политиците за подкрепа на равенството между половете. В отворено писмо до настоящото редовно правителство обръщат внимание на факта, че в състава на 105-ия кабинет има само една жена. Правят аналогия с периода 1947-1949 година, когато в управлението на страната има 23-ма..

публикувано на 06.02.25 в 12:57

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05