Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нови промени в ЗДвП, а в Северозапада - дупки, пропадания, буйна растителност, некачествени ремонти

Снимка: Европейски център за транспортни политики

Народното събрание гласува нови промени в Закона за движение по пътищата. Част от тях предвиждат камерите на националната тол-система да отчитат средна скорост на движение и да включат общинските камери в битката с пътния травматизъм. Новите текстове включват по-високи глоби, като целта е да се намали броят на пътните инциденти. Заради липса на кворум заседанието им бе прекратено, но депутатите успяха да приемат максимално разрешената скорост за леки автомобили на автомагистралите да остане 140 километра в час, а за камиони - 90. В населено място тя ще е 50 километра в час за почти всички видове превозни средства, като в гъстонаселени райони се обособяват зони, в които скоростта ще бъде ограничена до 30 километра в час. Целта на промените в закона е да бъдат дисциплинирани шофьорите и да се повиши събираемостта от глоби и фишове. 

Другите промени в закона предвиждат, че технически преглед няма да се допуска при наличие на неплатени глоби, фишове или наказателни постановления. Фишовете ще се връчват автоматично, а по пътищата излизат и небрандирани автомобили с униформени полицаи, които ще глобяват. 

Отхвърлено беше предложението за забрана на електрическите тротинетки, но бяха приети по-строги изисквания към водачите - всички трябва да са с каски. Увеличава се и разрешената възраст за управлението им - от 14 на 16 години. Парламентът ще трябва да довърши гласуването по окончателните промени. Очаква се да бъдат приети преди лятната ваканция на депутатите. Ще влязат в сила след обнародването им в "Държавен вестник".

Отговаря ли обаче на политическите амбиции за по-малко катастрофи и жертви състоянието на пътищата в Северозапада? Представители на Европейския център за транспортни политики провериха преди дни участъци в Северозападна България след редица сигнали, подадени от местни жители. Сред експертите, извършили инспекцията, е Симеон Искренов:

"Път Е-79 в района на с. Долна Вереница, там има участък с концентрация на ПТП и получихме няколко сигнала, че качеството на ремонтните дейности, които в момента се извършват там, е под съмнение. С колегите от Европейския център за транспортни политики отидохме на място, за да проверим това, което ни казаха жители на Долна Вереница. Установихме, че действително има непочистена растителност и задигнати канавки. Непочистената растителност пречи на видимостта на излизащите от разклона за Долна Вереница, а високите канавки пречат на дъждовната вода да се оттича, което означава, че имаме предпоставка за аквапланинг. Подготвяме препоръки към Агенция "Пътна инфраструктура"  - за пътната настилка, пътните знаци, ограничената видимост. Имахме и един фрапиращ сигнал за път III-133 между с. Бързина и с. Манастирище. 6-километров участък, на който в момента се извършва ремонт. Изпратиха ни видеоклип, който бе доста тревожен - новата пътна настилка се полага директно върху прах и кал, което означава, че ще се повдига и руши. Отидохме с колегите на място и действително установихме, че буквално асфалтът може да се среже с обикновен нож, можеше да се повдигне свободно настилката, въпреки че асфалтирането беше извършено преди няколко дни. След десетки сигнали от жителите на Бързина и Манастирище, от Областното пътно управление във Враца са отишли на място и са констатирали пропуски в качеството на полагане на асфалта. Ще има санкции за фирмата изпълнител. Посетихме и един от пътищата в община Бяла Слатина - път III-1304, която се намира между Бяла Слатина и с. Търнак. Там констатирахме, че износващият слой на настилката на множество места се е накъсал и буквално се е "разлял" в банкета. Подадохме незабавно сигнал към Агенция "Пътна инфраструктура". Последва незабавна реакция и след по-малко от 48 часа започнаха ремонтни дейности и всичко се извършва така, както трябва."

Характерен и хроничен проблем за пътната безопасност в Северозападна България е непочистената растителност около пътищата. Намалената видимост на кръстовищата и стеснените платна за движение са реална предпоставка за пътнотранспортни произшествия, каза още Симеон Искренов:

"Трябва да се наблегне на почистването на растителността. Това е масов проблем. Агенция "Пътна инфраструктура" би трябвало да осъществява постоянен контрол. В Северозапада има участъци, които са доста компрометирани. Например път II-15 между Враца и Оряхово, както и II-13 между Крапчене и Долни Дъбник - пътят, който преминава през Борован, Бяла Слатина, Кнежа. Компрометирани са най-вече заради трафика, който доскоро преминаваше там заради модернизацията на път I-1 между Ботевград и Мездра. Наблюдаваме доста сериозни пропадания, множество дупки. Пуснали сме няколко сигнала към АПИ. Доколкото сме запознати, в момента се изработват проектите за основен ремонт на пътя от Враца до Оряхово и Борован-Долни Дъбник. Дано по-бързо започнат тези ремонти, защото действително има опасност за движещите се."

Според Искренов отварянето за движение на участъка Мездра-Ботевград значително е облекчило трафика в Северозападна България, но, за да се решат още по-радикално проблемите с пътната безопасност в региона, трябва да бъде модернизирано цялото направление от Видин до столицата.

Повече - в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00

Село Чирен: Заедно можем повече!

Село Чирен е разположено е в Западния Предбалкан, в подножието на ниския планински рид Милин камък. Намира се на около 15 км от областния център град Враца. Природата тук е уникална, има множество изворни води, наблизо е  природният феномен Божият мост, местността Милин камък, но най-голямата известност селото придобива от  находището и..

публикувано на 14.11.25 в 12:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Безвластието се усеща по-силно и от корупцията

Стратегическите решения, които ще определят следващото десетилетие на европейския континент и ролята на България в тях, обсъдиха политици и експерти.  Основните акценти включваха ролята на НАТО, регионалните инициативи, механизмите за ограничаване на корупцията и укрепване на отчетността.  Представени бяха и начини, по които може да се..

публикувано на 13.11.25 в 10:00