Да си преподавател по химия никога не е било кой знае какво приключение, особено за университетския асистент Боряна Андреева. Докато не поема едно по-особена група чуждестранни студенти. Всъщност доста особена. Те имат рога и опашки и идват от планета, наречена Ад. И са онова, което ние наричаме дяволи. Не че обичайните групи студенти са нещо различно, ако питате който и да било преподавател, но все пак…
Така започват неприятностите на Боряна, която твърде бързо се оказва забъркана в бизнес-интересите на враждуващите фракции на В. А. Асмодей и В. Б. Велзевул и това заплашва живота, душата и връзката ѝ с дългокосия, леко смахнат Тошо, който може и да е най-големия сухар на света, но пък е толкова сладък, че просто няма нужда от друго име освен Тошо… А бизнес-интересите на двамата демони включват и нея като всеотдаен преподавател, тъй като дяволите имат огромна нужда от обучение именно в химията, но нямат квалифицирани преподаватели на своята екзотична планета. Прекалено недисциплинирани са, за да си обучат свои такива!
Колкото до Ада, той далеч не е онова царство на болката и ужаса, който сме свикнали да си представяме, дори напротив. Всъщност може да ти хареса там, ако не те притеснява, че е постоянно горещо, предимно червено, около басейна всички се разхождат дибидюс голи и нравите като цяло са доста освободени от условности, а хотелът, макар и наистина хубав, е местното имение на Тодор Живков. Дотолкова може да ти хареса, че – подобно на Боряна Андреева – да сключиш договор и да продадеш душата си за сто и двайсет години срещу трима от студентите дяволи, които да ти помагат, за да не полудееш от работа, докато си все още жив. Като умреш, ще му мислиш. Не е голяма драма. Да не говорим, че понякога сто и двайсет години в ада звучат като по-приемлив вариант пред една вечер в „Котън клуб” в Студентски град например, с цялата му мазна чалгаджийска култура. Поне за нашата химичка е така.
Ако идеята за Ада като алтернатива на реалността ви се струва позната, може би е защото сте попадали на подобна в книгите сър Тери Пратчет. Във всеки случай дяволите съвсем не са толкова страховити, а са като орда пакостливи хлапета с лоша дисциплина, особно когато се озоват в близост до опасни химични елементи.
Романът "Групата от ада" на писателката, преводач и преподавател по физика Снежана Ташева е едва стотина страници, така че няма много място за почивка от действието. Събитията се случват едно след друго и може би от толкова бързане редица случки като че ли остават без логично обяснение или без продължение, някои герои сякаш успяват да се изплъзнат от погледа на читателя, само за да се появят вече на друго място, не съвсем такива, каквито сме ги изгубили от очи, но като цяло остава усещането за едно фантастично приключение, започнало в иначе скучната до смърт академична среда на факултета по химия.
Главната героиня може да ви се стори малко хаотична в решенията и действията си, малко нестабилна, залитаща от тежка самоирония до също толкова тежко самосъжаление, но това може и да е заради близката ѝ дружба с дяволицата Лилит. Изкусителката Лилит, която се оказва с неочаквано крехко самочувствие. Въобще Менделеевата таблица е бедна в сравнение с набора от трудности, пред които се оказва изправена иначе скучноватата преподавателка, докато се опитва да спаси мястото си в университета и да избута своята шантава група студенти от планетата Ад. А, да – и да спечели сърцето на своя Тошо.
И в крайна сметка, както се очаква, когато са замесени дяволи, всичко все пак приключва със съд, макар и не чак пък Страшния съд, ако не броим факта, че си е малко… да кажем страшничко или поне впечатляващо… да видиш как в съдебната зала напълно гол влиза самият паднал Ангел на Светлината – Луцифер в качеството му на върховния закон, който трябва да реши бизнес-споровете на Асмодей и Велзевул.
"Групата от ада" на Снежана Ташева е един от 72-та романа, участвали през 2015 г. в първия по рода си телевизионен литературен конкурс "Ръкописът", излъчен по БНТ 1 и поредният, който успява да намери своя път към читателите.
Приятно слушане. Темите: През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов . Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Ще разберем как във видинското село..
Неделята, в която се намираме днес е Четвърта на Великия пост , посветена на един отец на Църквата, който както тогава през своя земен живот, така и днес подклажда силата на вярата, надеждата и любовта в сърцата на хората в Христа Иисуса нашия Господ, а именно - свети Йоан Лествичник . "Духовната стълба на свети Иоан именно е способна..
Има един млад човек от Северозапада, за когото солта е не просто подправка в кулинарията, а нещо много повече - изразно средство в портретното изкуство, което създава. Денис Алиев е художник, но вместо с четка и бои, рисува с готварска сол. Талантливият творец е роден в Долни Дъбник, но живее и работи в София. Преди 10-ина години случайно..
Преди няколко години, фотографът и журналист Антонина Лозанова от Видин, с която сме ви срещали многократно, заедно с актьора Ивайло Петков, създават уникално и вдъхновяващо риалити предаване в YouTube, наречено „При рода на село“. Проектът им бе насочен към млади хора, които искат да се запознаят с българските традиции и обичаи, като..
Фондация "Подкрепа за реализация" се включи като съорганизатор в спортно събитие за хора със специални потребности, инициирано от Спортен клуб "Обединен спорт за всички". Проявата беше със съдействието на Община Видин. Домакин на срещата беше Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I", а като доброволци в събитието..
„Романът на една жена без качества“ на Ралица Николова е точно обратното на онова, което казва заглавието в опит да прикрие истинските качества и на самата авторка, и на нейната книга. Това всъщност е историята на една жена с много качества, в това число с огромно чувство за хумор и самоирония, съизмерими само с броя и размерите на дилемите и..
Реставрирането на мебели е, когато възстановяваме старото си обзавеждане до първоначалния му вид по функционалност или подновяваме финишните му покрития. Обновяването има различни техники, които изискват много устременост, търпение и внимание. Трябва да отбележим обаче, че не всички мебели подлежат на реновиране или реставриране..
Значителна облачност с дъжд