Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Успяхме ли да спестим през изминалата година?

Снимка: Радио Видин

Едва 11% от българите са си позволили да спестят през изминалата година, според проучване на изследователски център "Тренд". 39% живеят нормално, но не могат да спестяват, а 19% харчат от спестяванията си. Без заеми и кредити не могат да изкарат 27% от запитаните. Според проучването, освен цената на храната и инфлацията, цената на енергията също е в топ три от проблемите на хората. 65,5% от българите работят заради прехраната и едва около 29% заради кариерната реализация. Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" коментира за БНР, че това трябва да е червена лампа за бизнеса. Според проучването, един от основните приоритети за правителството трябва да е борбата с високите цени, ограничаването на социалните неравенства и борбата с корупцията. През първото тримесечие на миналата година броят на депозитите е намалял с над 360 000. Българите продължават масово да закриват по-малките сметки в банките. Обяснение за тази тенденция може да се търси в обедняването на населението от 2020 г. насам, вследствие на здравната и на икономическата кризи. Над 80% от всички спестявания на българските домакинства в банките са концентирани в едва 15% от депозитите. В същото време почти 2/3 от всички банкови сметки съхраняват дребни суми до 2500 лв. Това показва анализ на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Огромната част от банковите влогове обаче са с дребни суми. 67% от депозитите са със сметки до 2500 лв. Общата им стойност е едва 2,5 млрд. лв. или само 3,8% от всички спестявания в банките. В същото време големите депозити, със суми над 100 000 лв., са едва 1% от общия брой, но в тях се съхраняват около 30% от всички спестявания на домакинствата в банките. Кога един работещ може да си позволи да спестява и как инфлацията се отрази върху спестяванията ни? Това попитахме Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика:


"Инфлацията със сигурност съкращава на много хора разполагаемия доход, особено в долния край на доходната структура и това съответно предотвратява и тяхната способност да спестяват. Това го видяхме изключително в последните публикувани кредитни статистики на БНБ, които много ясно сочат, че расте делът на бързите кредити. Това е знак, че очевидно за все по-голямата част от хората техните доходи не достигат от заплата до заплата да си плащат ежедневните и ежеседмичните разходи. От друга страна пък расте и делът на необслужваните бързи кредити, тоест дори това, което получават хората като трудово възнаграждение не успяват да се справят с него, та камо ли да останат пари и за спестяване... За съжаление, в нашата най-нова история имаше няколко доста неприятни инцидента, най-вече случаят с КТБ няма как да не излезе на преден план, което доста сериозно разклати доверието в системата на традиционното банкиране." 


Какво се случи със спестяванията на видинчани през изминалата година, предвид тежката икономическа ситуация и инфлационните процеси в страната? Разговаряхме с Владимир Георгиев, директор на видински клон на известна банка:


"Според мен и това, което виждам, нито е положителна, нито е отрицателна тенденцията. В годините хората, които са заделили някакви средства, може би част от тях, си закупиха някакви имоти с тези пари. Няма някакъв ръст при депозитите, но няма и някакво масово теглене или харчене от тези пари, така че общо взето няма някаква промяна при депозитите на хората... Хората, като че ли предпочитат вече в евро, във връзка и с това, че се очаква приемането на еврото и у нас."


Позволиха ли си видинчани да спестяват през изминалата година, въпреки сложната икономическа ситуация- това проверихме в анкета:


"Нямаме редовно правителство и оттук вече тръгват нещата. Цените тръгват нагоре. За мен годината беше сравнително успешно. Не успяхме да спестим, защото направихме сватба на дъщерята, но сме доволни... Успях да заделя нещо, за да се чувствам добре. Не е много, но пак е нещо... Не е много добра годината, която изпратихме. Като сме безработни, как да е добра?! Нормална беше годината, като всички други досега. Не успяхме да заделим, но успяхме да оцелеем... Аз лично се надявам през новата година да индексират заплащанията на пенсионерите, те имат най-много нужда.“


Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06

Светослав Стефанов: Гледам на изкуствения интелект като на поредния мощен инструмент

Какви са рисковете и ползите за пазара на труда от изкуствения интелект? Кои професии са застрашени от изчезване? Появяват ли се нови професии? Темата коментираме със с истемния администратор Светослав Стефанов. Работи в IT сферата от 20 години, ангажиран е със системна администрация и с въвеждане на нови информационни системи и..

публикувано на 27.10.25 в 14:02

Медешевци – селото, което бавно изчезва

В рубриката "Добро утро, кмете" предприемаме кратко пътешествие из българския Северозапад. Днес ще посетим село Медeшевци , за да чуем истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред. Селото е сгушено в падина между съседните хълмове и е част от община Грамада. Отстои на..

публикувано на 24.10.25 в 13:00