Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Магистрала до Видин и тунел под Петрохан- дела или повече са думите?

Снимка: БГНЕС

Започнала е процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нуждa за изграждането на новия път в 41-километровия участък между Ружинци и Монтана, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Имотите, предвидени за отчуждаване, се намират в землищата на селата Ружинци, Плешивец, Гюргич и Черно поле, община Ружинци, Каменна Рикса, община Георги Дамяново, Белотинци, Смоляновци, Клисурица, Винище, Горна Вереница, Долна Вереница и Войници, община Монтана. Общият брой на имотите е 1 418. Финансирането на процедурата, в размер на близо 1 900 000 лева, се осигурява от Агенция „Пътна инфраструктура“.


Строителството на този участък се забави с близо две години заради съдебно обжалване на Подробния устройствен план. 


Междувременно министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков инспектира строителството на бъдещия скоростен път:


„Инспектирах няколко неща. Едното е строящият се път от Мездра към Ботевград. Разчитаме този път да бъде завършен, обаче има няколко проблема. Тези проблеми са, че, когато е одобряван пътят 2020 година, е одобрен с 3-4 кръгови кръстовища, които, разбира се, са недопустими, имало е протести на населението. В момента сме пред финал на процедурата да бъде внесен и одобрен Подробен устройствен план като изменение в тези участъци. Това обаче ще забави завършването на целия път. Иначе в другите участъци съм доволен от това, че строителството наистина е в добри темпове. Възнамеряваме първия участък за Ботевград, със заобикалянето на Скравена, ако е възможно да го пуснем в средата на годината, защото в този участък няма да влияят проблемите с тези кръстовища. Не останах никак доволен от състоянието на обхода на Враца и пътя между Монтана и Враца. В този участък преди години е имало изработен ОВОС (Оценка за въздействието върху околната среда- бел.ред.), имало е концепция за проект, обаче се оказва, че трасето е неподходящо. В момента, може би до края на януари, средата на февруари, ще бъде започната процедура за възлагане на Подробен устройствен план, идеен и технически проект в този участък. Този участък беше забравен в годините след този проблем, но вече не е забравен и по най-бързия начин ще бъде възлаган проект в тази си част. Участъкът от Ружинци до Монтана, на първото заседание на Министерския съвет (МС) тази година одобрихме с решение на МС отчуждаването на този участък. Ще се работи ударно, за да може да бъде извършено отчуждаването. Надявам се малко след Великден да завършим отчуждаването и да започне строителството в този участък. Най-напреднал е участъкът малко след Видин до Ружинци. Първият участък от Видин е по-назад в изпълнението. Долната част - Мездра-Ботевград, строителството върви в график, но имаме забавянето заради лошото техническо решение през 2020 година. Строителните фирми нямат проблеми с финансирането. Това е единственият начин да работят в срок и да работят качествено.“


Най-големият инфраструктурен обект в региона започна след протестите в началото на 2018 година, когато стотици жители на Северозапада няколко поредни седмици блокираха важни пътни отсечки с искане за магистрала до Видин и тунел под Петрохан. Сред инициаторите на протестите тогава бе Росица Кирова, днес народен представител от ГЕРБ.


„Раздвижване на този проект ще има тогава, когато има реално и конкретно издадени документи там, където процедурите имаха нужда от довършване. Съответно- разрешение за строеж и влизане на строителната площадка. Декларирано е желание от страна на Министерството на регионалното развитие да се работи по този проект. Между Ружинци и Монтана трябва да е започнало отчуждаването на имотите. В това отношение, след година и половина забавяне, това е напредък. Тъжното е, че това можеше да се случи точно преди година и половина, защото имаше абсолютно същите обстоятелства. Спирането за година и половина на един такъв проект носи изключителни загуби за цялото българско общество. На първо място заради това, че за тази година и половина конюнктурата беше коренно променена, цените на строителните материали заради инфлацията доста се повишиха и тези обекти сега могат да бъдат изградени с много по-голям финансов ресурс. Година и половина забавяне обаче не се равнява само на парите, с които е поскъпнал обектът. Тя може да бъде измерена и със загубата на човешки животи, може да бъде измерена и с това, че икономическата дейност по никакъв начин не се е променила. Видин е в състоянието, в което беше преди две години по отношение на очакванията си за довършването на този път. Единствените реализирани строителни дейности в този период са заплатените от правителството на Борисов преди две години. В това отношение има много какво да се прави освен да се декларират добри намерения. Очаквам да бъдат довършени законовите процедури и смятам, че в тази посока трябва да се работи. Част от тези процеси обективно са бавни, но няма как да обясним на хората, които чакат това да промени коренно начина им на живот, да им даде повече икономическа стабилност, сигурност, възможности за развитие, защо държавата не полага достатъчно усилия. Всички знаем, че започна една сложна политическа криза, в която не се знае нито кой управлява, нито колко, нито защо, нито кой поема отговорност, но това също не е достатъчно оправдателна причина за всичко, което ни се случи. В края на краищата всичко зависи от българските граждани. Когато ние не сме достатъчно активни като граждани, онези, които са представителна извадка на обществото и ни представляват и в управлението на държавата, и в парламента, не правят необходимото. Това е факт. Моите усилия в тази посока продължават, но е много трудно сам човек да направи достатъчно.“


Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков по-рационално е било да се работи активно за тунел под Петрохан, защото това би скъсило пътя между Видин и София с около 80 километра в сравнение с отсечката през Ботевград.


„Икономически ще има смисъл да бъде изграден тунел под Петрохан, защото е най-прекият път, освен това няма да направим евентуална тапа на магистрала "Хемус", а това ще щади и природата", обясни Шишков пред парламента. Повтори тезата си и при посещението си преди дни в Северозапада:


„Изключително важно е тунелът под Петрохан и цялостната магистрала, която трябва да се развие към София. В момента колегите от АПИ (Агенция "Пътна инфраструктура"- бел.ред.) работят в тази посока. Има възложена процедура за ОВОС в тази част. Много важно е да се каже, че това трасе е наистина с около 80 километра по-късо от трасето, което изгражда държавата в момента. При всички положения в рамките на служебния кабинет ще форсираме колкото е възможно по-бързо да се завърши процедурата по ОВОС. Аз съм убеден, че държавата няма да има възможност за финансиране на това трасе. Трябва да се помисли за начин на финансирането на трасето. Когато се налага да се инвестират около 20 млрд. за магистрали в България и когато се изгражда скоростен път до Видин, за който държавата ще даде над 1 млрд., държавата няма да може да даде пари, за да изгради тунела под Петрохан. За да не се превръща в поредната строителна илюзия, аз предлагам наистина да се помисли: след като държавата свърши своята част- направи ОВОС, определи трасе, наистина да помислят политиците да се направи процедура това да бъде дадено на концесия, защото е по-добре да го има, отколкото да го има само в устата на политиците. Изглежда революционно, изглежда различно от това, което сме свикнали, но то е различно, защото това, което свикнахме, е да ни предлагат говорене и да не получаваме резултати. Освен проектите, предлагаме и икономическо решение, защото регионът няма време да чака.“


„Голяма грешка е да се мисли, че изграждането на тунел под Петрохан трябва да означава ненаправата на пътя Видин-Ботевград. Скоростният път между Видин и Ботевград е една транспортна артерия и тя няма нищо общо с трасето София-Монтана с тунел под Петрохан. Има достатъчно голям трафик, за да са необходими и двете пътни артерии. Що се отнася до идеята на министъра за концесия на тунела под Петрохан, никой не оспорва, че това е възможност, но самото говорене за тази идея не ни придвижва напред в разработването на проекта. За да се стигне до подготовката на концесия и до вземане на такова решение, трасето с тунел под Петрохан между София и Монтана трябва да бъде разработено, т.е. трябва да има ОВОС, трябва да е направен парцеларният план, подробният устройствен план, трябва да са направени отчужденията, където е нужно, трябва да има подробен идеен проект, за да може да се направи процедура, конкурс, да се направи съответното публично-частно партньорство, ако това, когато са готови документите, е най-рационалният вариант. За да се стигне дотам има една поредица от процедури, които седят на изходна точка. Бяха направени предпроектните проучвания, съответните доклади, предложени трасетата, това, което беше изработено въз основа на договорката от 2018 година, която постигнахме с правителството на г-н Борисов. Беше извървян този път, стигна се до ОВОС, промени се политическата конюнктура в страната и две години сме в ситуация само на говорене. Т.е. за да се стигне до концесия, трябва да се измине доста сериозен път и аз не виждам достатъчно усилия и действия в тази насока“, коментира Росица Кирова.


Повече по темата- в прикачения звуков файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00

Село Чирен: Заедно можем повече!

Село Чирен е разположено е в Западния Предбалкан, в подножието на ниския планински рид Милин камък. Намира се на около 15 км от областния център град Враца. Природата тук е уникална, има множество изворни води, наблизо е  природният феномен Божият мост, местността Милин камък, но най-голямата известност селото придобива от  находището и..

публикувано на 14.11.25 в 12:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Безвластието се усеща по-силно и от корупцията

Стратегическите решения, които ще определят следващото десетилетие на европейския континент и ролята на България в тях, обсъдиха политици и експерти.  Основните акценти включваха ролята на НАТО, регионалните инициативи, механизмите за ограничаване на корупцията и укрепване на отчетността.  Представени бяха и начини, по които може да се..

публикувано на 13.11.25 в 10:00