Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Образователната система е на това положение, защото доволният човек не реформира

Д-р Лъчезар Томов: Единственият начин една бедна държава да стане богата е чрез образованието

Враждебна и изключително консервативна, изостава с 30 години от нормалния свят

Лъчезар Томов
Снимка: Ани Петрова


Голяма част от младежите в България не учат, не работят и не се развиват, малка част от тях имат досег с младежки организации или са ангажирани с каузи, а вредните навици, сред които цигари и алкохол, не са им чужди. 

Днешният портрет на младите хора е направен от агенция "Галъп" по поръчка на Министерството на младежта и спорта.

Изследването затвърждава и традиционно ниските нива на интерес на младежите в България към политиката. 

Темата за днешната младеж коментирахме с д-р Лъчезар Томов, математик и преподавател в НБУ.

Радио ВИДИН: Лично аз смятам, че ние - като народ, общество, като система, направихме една грешка през годините: да забравим, че Просвещението води след себе си политическа свобода, а не политическата свобода просвещение. 

"При нас се получава нещо като порочен кръг, защото от много десетилетия, не отсега, още от времето на социализма, постепенно започна образованието да е по-малък приоритет, не най-добрите завършващи ставаха учители, нито пък самата система е направена да ги развива, нито самата система е направена да позволява по-сериозна свобода. Съответно се получава, че завъртаме нивото все по-надолу, защото ни влекат следващите кадри по-надолу. Големият процент функционално неграмотни не е отсега, а от много време, той е довел до това, че на върха на изборите изплуват хора, които не са подготвени. А щом не са подготвени - те не разбират ползата от образованието, не го ценят, не могат да заложат на него. За разлика от Сингапур, където 5 % най-добри завършващи университетите биват взимани в държавната администрация. При нас това не е така. Порочният кръг се получава естествен. Необразоваността влече необразовано".

Радио ВИДИН: Една от гледните точки, говорейки че в последните 20-30 години образованието куца, че не произвежда достатъчно кадри и качество, е че вината е на пазарния фундаментализъм, цялостното отричане на изконните ценности. 

"Има роля провалът на изконните ценности, но този провал е след 44 година. Този провал води до отложени резултати десетилетия. Учителите, които са учили през 40-50-60те години, са учили при университетски преподаватели, формирани преди комунизма, били на Запад, в най-добрите университети. Тези добре обучени учители са формирали едно доста сериозно поколение след себе си, подготвени хора, които са градили нещо по времето на социализма, който е три пъти ограбен икономически, три фалити има тогава, но самият факт, че още тогава започват проблемите... Аз имам от първа ръка опит - моята баба е била старши учител в две елитни училища. В едното училище са назначили учителка по математика с работнически факултет, която не е могла да решава задачите. Проблемът с ценностите започва доста по-рано. Това дава ефект с 20-30 години закъснение върху образователната система. При разграждането на стария строй и въвеждането на демокрацията - просто се ускори един естествен процес. Аз не мисля, че точно пазарният фундаментализъм е проблем. Проблем е незрялостта на нашата формирана буржоазна класа, която се държи като по учебник от марксистки ленинизъм. Тоест това желание на всяка цена децата да са свръхобразовани, свръхтренирани, да ходят на милиони школи, да бъдат претоварени, сякаш единственото нещо полезно в образованието е това, което може да се използва веднага - да се правят пари. Това е дефект на нашата млада буржоазация, която се държи като излязла от книгите на враговете на буржоазията. Това не е пазарен фундаментализъм. При нас по-развита буржоазна класа след време няма да има същото отношение. Образованието не е точно полезно веднага само за доходи, то е полезно да може човек да оцелее в този свят. Това означава да има полезна култура, да опознае света на историята, как се развиват нещата, определен начин на мислене. В последните години епидемията беше пример, че когато се случи нещо голямо, въпреки че сме образовани, можем да бъдем невежи".

Радио ВИДИН: Вие преподавате на ученици и студенти. По време на ГЕРБ бяха инвестирани огромни средства в сферата на образованието. Съгласен съм, че учителите заслужават и по-високи заплати дори. Резултати обаче липсват.

"Определено единственият проблем не е в заплащането на преподаватели. Аз съм вътре с тази система, но аз съм в нея доколкото един либертарианец може да работи в държавната администрация. Всичко, което успявам да постигна, е не благодарение, а въпреки системата. Системата е много лошо направена. Не е реформирана от 100 години. Точно това е проблемът: вие наливате много пари, имате много повече млади учители, които искат да преподават, но 10 % от тях се задържат след три години. Не е само заради липса на квалификация, не се задържат и квалифицирани. Системата е враждебна към новото, към всякакви реформи и подобрения. Тя е свръхконсервативна, пази лошите неща. Консервативна спрямо посредствените резултати, които има. Действително враждебна към всеки опит да се промени нещо в нея. Колкото и пари да наливаме, колкото и добри хора да отидат да преподават, Айнщайн да отиде да преподава - ако му вържете ръце, той няма да постигне много. Нашата система ограничава много. Учителят няма никакви права. От него нищо не зависи. Той е с вързани ръце заради програмата. Длъжен е да изпълнява всяко нещо, което се напише. Има предварителни планове, пише се разпределение в началото на годината за цяла година. Ако някой човек е чел, ако не фон Клаузевиц, поне "Война и мир", той е наясно, че такива планове, които правите за една битка, в първите пет минути в битката те вече не са ефективни, не работят. Не можеш да правиш план за цяла година напред. Няма как да знаеш кой ще се разболее, какви празници ще има, кой ще отсъства, как ще върви преподаването, какви деца имаш ти. Можеш да имаш деца като тези от СМГ, които нямат буквално пропуск, можеш да имаш и деца, които едвам са хванали 3 на НВО. Дали работи материалът и часове еднакво и за двете? Нашата система е изключително негъвкава, неадаптивна, няма никакво доверие към учителите. Навремето може и да е било добре за нискоквалифицирани кадри, но когато почнат да влизат по-висококвалифицирани, има пари, има желание да бъдат преквалифицирани, да бъде повишено тяхното ниво, с повишаването на нивото трябва да се повиши и свободата. В Полша реформата беше насочена към постигането на конкретни цели, какво да правят учениците като завършват, какво да имат като базови познания и базови умения. Фокусът трябва да е върху тези цели, а не върху изпълнението на милиони програми. Системата е формална. Тя няма доверие към човека. Тя е безчовечна. Тя няма доверие към индивидите. Не им дава никаква власт".

Радио ВИДИН: Но пък дойде ли нова власт, веднага започва да се говори за реформа в образованието.

"Ние нямаме реформи. Те го наричат реформа, но реформата е нещо сериозно, драстично. Реформа е, когато в България се раздържави земята, когато премина от планова икономика към свободно стопанство. Това беше реформа. Реформа в образованието означава изцяло да смениш подхода, да нямаш фиксирани формални цели на системата, а да имаш цели, свобода на учителите, цели, даващи възможност да се осъществява истинско обучение, което е адаптирано към конкретния клас и хора, а не едно за всички. Ние нямаме реформа, ние имаме козметични промени. Проблемът е, че много министри досега, които съм слушал, все са били доволни. Казваха, че е средноевропейско. Много се извинявам, но е средно малоазийско. Ние сме доста под Русия. Те просто са доволни от състоянието. Доволният човек не реформира. Tова, което сме виждали, не са сериозни реформи. Реформи означава да се направи наново, да се смени формата, да се смени идеята, това е целта: какво искаме да постигнем в образованието. Това трябва да се промени. Само да се увеличи/намали някой час, това е козметична промяна. Наливането на пари е необходимо условие, иначе няма как да има образование. Не е достатъчно. Трябва да има възможност учителите да проявят своите качества, да ги развиват максимално, да имат свободата да ги проявят. Учебниците, които се пишат, изобщо не се взима под внимание мнението на хората, които работят с децата. Нещата, които се ползват са от 60-70те години. Взети са от Съветския съюз, който отдавна не ги прилага. Русия е по-напред от нас и от Украйна. Просто изоставиха нещата, които не работят, за разлика от нас".

Радио ВИДИН: Достатъчно силно ли заляга гражданското образование днес?

"По всичко се учат факти, дори по математика. Това произхожда от проблема, свързан с формалната система, която няма доверие на учителите, а се мъчи по някакви критерии да оценява кой е по-успешен. Тя може да брои факти така, както броим овце преди заспиване. Това се изразява особено по история. Олимпиадите по този предмет са просто отвратителни. Така се учи образование. Гражданското образование, да, от него има голяма нужда. Много е важно хората да разбират това, което Западът е приел през Просвещението, положителната част, да разбират как работи една обществена система, какво е солидарност, как работи политическата система, какви права имат, да могат просто да разсъждават. Фактите ги има навсякъде. Човек винаги може да си ги набере всички допълнителни подробности, когато му трябват. Основни базови, плюс уменията да ги използват, но това е част от уменията, които трябва да се учи в цялата система. Това ще бъде производно на промяна в цялата система".

Радио ВИДИН: Работата е там, че за да видим прогрес, трябва да минат години.

"Десетилетия даже".

Радио ВИДИН: Именно. Сякаш не се осъзнава обаче, че няма как да стане от днес, та за утре.

"Всичко, което правим сега, ще рефлектира след 10-20 години. Нашата образователна система работи с 25-годишно закъснение. Родителите на децата в 6 клас научават как да решават задачи покрай задачите. Много бавно, изпуснали сме много време. Лошото е, че не се усеща тази неотложнос там, където трябва. В образованието работещите я усещат, но министрите не я усещат. За съжаление, имаше и реформи с обратен ефект. По математика свалиха материала от 12 в 10 клас надолу, тъй като в 10 трябва да завършите първо ниво образование, та целият материал от 12 клас трябва да го съберете в 10 клас. Като натъпчете повече материал в моя предмет, в който всичко е последователно навързано, а не паралелно, едно умение пък се формира от предишни, това означава да влошите драстично нивото. Вредните резултати си проличават от PISA, ако не сме го фалшифицирали. Нашите министри на образованието не са имали голяма връзка със самото образование, нямат бойния опит, не знам доколко се разбира колко сериозно е положението, колко сериозно изоставаме от държави като Полша и Естония. Изоставаме и в секторите с добавена стойност, не се знае какъв проблем има в малките населени места. Не знам осъзнава ли се каква огромна разлика има в нивото на образованието между малките и големите, колко драстично е различно в София спрямо малките градчета, как ако се родиш в по-малък и беден град - едва ли не това определя целия ти живот нататък. Цялата идея на образованието, която още Адам Смит е предложил, е именно да даде шанс на по-бедните деца и на тези от по-бедните региони, които имат потенциал, да го осъществят. Това е добре за икономиката на цялата държава. Погледнете Китай: най-бедните деца в Пекин се справят по-добре, отколкото най-добрите в Англия. Твърде много функционално неграмотни хора произвежда нашата система и твърде малко хора ценят това нещо, за да може да се разбере колко е важно. Не ни е приоритет. Много неща не са ни приоритет. Да се освободят награди за учители. Това не стига до централните медии. Ако някое дете спечели златен медал от Олимпиада, само това се чува. Нещо, което се е постигнало образователно, което не е сензация, не се приема за новина. Това не ни е централна тема в обществото".

Радио ВИДИН: Едно общество колкото по-ограничено е, разбира се, толкова по-лесно се управлява.

"Човек би могъл и конспирация да направи от това. Според мен чисто статистически глупостта винаги надделява над конспирацията. Просто твърде малко хора са образовани у нас, за да могат да ценят това образование. Всички имат полза държавата ни да бъде по-богата. С повече образование ще бъдем по-богати. Ще има икономически ръст, няма да има недостиг на кадри в IT сектора, ще има различен туризъм, няма всеки да строи, ще се мисли за бъдещето. С по-образовано население и здравеопазването ще е по-добре, хората ще живеят по-дълго, ще боледуват по-малко. Много неща ще се променят. Сравнете с Естония и Финландия, със Сингапур, Япония и Корея. Просто какво поведение има населението там, сравнено с нашето, когато имат кризи и проблеми. Не се разбира достатъчно колко може да се спечели финансово от образование. Не се разбира, защото сега е нов век. XIX-XX век икономическият подем е довел до ръст в образованието, не обратното. Единственият начин една бедна държава да стане богата е чрез образованието. Виетнам е пример. Бяха много зад нас, сега са пред нас. Над Германия са. Това ще се отрази на тяхното общество".

Радио ВИДИН: Сетих се за една мисъл на Чарлз Фрейзър, който казва, че всяко поколение помогне на следващото да направи една стъпка нагоре, представете си къде ще бъдем някой ден.

"Тук вече има и други проблеми, не само образователни. Проблеми, свързани с култура, че в България имаше разкол в църквата дълго време, че тук няма такива лидери и общности, които да ни водят, отношението към морал и религия по модела на Румъния, тук липсва единство и общи национални цели. У нас твърде лесно се възприе идеята, че всеки сам преценява. Затова се нарушават правила толкова лесно, дори най-елементарни неща като пресичане на непозволено място. Всеки живее сам, ние сме раздробени, нямаме единно изградено общество, нямаме чувство за национална принадлежност, за обществена значимост. Ние не гледаме напред, не гледаме и настрани. Живее се за днешния ден. Заради тази липса на надежда за утре, идеята че нещата се случват бавно, че трябва да мислиш за следващите поколения, това нещо води до невероятни финансови проблеми - живот назаем. Това е културен проблем. Това е криза на вярата, криза на общността, това е общество в преход, което е много силно ударено. Безкраен разкол между всички. Положението не е само образователно, проблемно е на много нива. Образованието е сред ключовите неща, които трябва да се оправят, без които нищо друго няма да се оправи. Няма да е достатъчно, но е необходимо".

Радио ВИДИН: Какво е нивото на днешните деца? Понякога се чуват мнения, че "такъв е материалът". Аз лично не вярвам, че нивото е отвратително, че децата са безнадеждни.

"България е пример за държава, която от нищо прави нещо с децата. Голяма бройка таланти можем да извадим във всяка наука. Ако развивахме потенциала на всички, както в Сингапур, щяхме да сме №1 пред Китай. Имаме страхотни деца, но ги проваляме. Проваляме ги, защото им даваме телефон в детската градина, с гледането на телевизора вкъщи, с преумората, претоварването, с безкрайните задачи, които някой друг решава някъде - един родител ги пише на всички. Проваляме ги, защото ги отказваме от образованието. След първи клас понякога спира да е интересно. Няма игра, няма експерименти, няма любопитство, губи се любопитството на децата. Имаме страхотни поколения. Точно България има много голяма гъстота на таланти. Губим тези поколения, защото както казва Квинтилиан, първият педагог на държавна работа в историята в Рим, който казва, че децата имат множество таланти, но само по наша вина не се развиват. Не е до хора, до система. Не можем да се извиняваме. Има и проблем, който е на родителите, те трябва да поемат отговорност. Децата не може да бъдат оглеждани от електронни устройства. Мозъкът на човек не е еволюирал за подобен тип нещо. Това създава сериозни проблеми на съсредоточаване, на концентрация, много може да ограничи първите години, които изключително важни. Ранната употреба на телефони е много опасна. Не случайно във Франция и Германия - там до 14 години не се позволяват телефони. Детето иска любов, иска труд, иска грижи. Родителите пристрастяват децата, за да не се занимават с тях, това е проблем на родителите. Този труд не може да е само в училище. С една много по-добра система на образование можем да компенсираме много, както прави Китай. Нашата система не е такава, нито пък можем да компенсираме всичко".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49

Как помага кариерното ориентиране на учениците и кога да започне

Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие  с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..

публикувано на 18.11.24 в 12:31

Село Неговановци - съвременно, обновено и съхраняващо традициите

Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град.  Красиво и благоустроено е Неговановци.  Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи.  Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..

публикувано на 15.11.24 в 12:00