Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо 80-те години са най-благодатни за много българи?

Снимка: Архив

Осемдесетте години на миналия век изпъкват като най-доброто десетилетие в представите на много българи, показват резултатите от изследване на "Галъп интернешънъл Болкан". В проучването са търсени отговорите на въпросите "Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни обединява в общото усещане за по-щастливо време?". Агенцията е задала сред пълнолетните българи въпроса "Кое е най-доброто десетилетие?". Абстрактният въпрос е оставил поле на запитаните за максимално широки асоциации. Една четвърт от всички участвали - 25,1%, са посочили именно осемдесетте години на миналия век като най-доброто десетилетие. Седемдесетте са най-хубавото време според 13,9% от запитаните, следват деветдесетте (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век - 12,2%. 

Защо повечето българи харесват най-много 80-те години? Както може да се очаква, възрастта в сериозна степен е определяща за възприятията, обясняват авторите на проучването. Осемдесетте години сякаш обединяват в най-голяма степен обществото ни в усещанията за най-доброто десетилетие. Хората на възраст между 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишните, отговорите „осемдесетте“ са около една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) усещанията, че 80-те години са най-доброто време също намаляват. С данните от изследването ни запозна Яница Петкова от социологическа агенция "Галъп интернешънъл".

"Няколко неща ни казва това проучване. На първо място до голяма степен е валидно нашето очакване, че всеки обича годините, в които е бил млад. Така най-възрастните хора казват, че най-добри са били 70-те, тези които са на възраст между 45 и 65 години пък предпочитат 80-те и казват, че това е било най-доброто десетилетие. Тези, които са около 30-те години в по-голяма част казват 90-те, но са по-скоро раздвоени и поляризирани и най-младите в най-голяма степен не могат да определят, защото най-вероятно твърде малко десетилетия са изживели, а може би очакват и че най-доброто им тепърва предстои... Младите хора приемат днес това, че могат да пътуват свободно като даденост. Правя това заключение във връзка с едно наше друго проучване, което наскоро публикувахме, което касае нагласите на младите хора за миграция."

Попитахме видинчани каква е тяхната преценка за качеството на живот през 80-те години на миналия век:

"Най-хубавото беше, че имаше работа за всички. Хората успяваха да си купят и жилища, за колите знаете имаше ред, проблеми, кой с връзки, кой с друго, и за телевизори, и за печки, обаче имаше работа за всички и това е най-важното. Не можеше да се пътува по държавите така свободно, но това не е толкова важно за мен. Може би сега за младите това е от значение, но за мен онези години бяха добри... Има и предимства, има и недостатъци. Сега времената станаха малко по-неспокойни. Дори сегашните детски филмчета нямат възпитателна цел. Тогава си спомням, че водих сестра ми да гледаме "Том и Джери“ или руското "Ну, погоди!" и бяха интересни и поучителни.“

Кой е определящият фактор, за да бъде харесвано времето, в което живее един човек? Този въпрос зададохме на Ирена Бокова, доцент по културна антропология, доктор, преподавател в департамент "Антропология" в Нов български университет, която направи няколко важни уточнения:

"Всяко едно изследване предполага някаква хипотеза, особено когато се прави анкета по телефона и се задават въпроси, които са предварително изработени. Това означава, че до голяма степен изследователят определя накъде ще върви разговорът. Съвсем друга е ситуацията, когато правим интервю и разговаряме с хората. Тогава ние формулираме нашите въпроси въз основа на техните идеи и нещата, които са важни за тях. Второто уточнение, че винаги, когато създаваме една картина за миналото, ние я създаваме от съвременна гледна точка, тоест ние днес проектираме това, което мислим, че е било времето през 80-те години на миналия век. Затова не винаги можем да говорим за носталгия, защото самото понятие "носталгия" не означава винаги тъга или мъка по нещо изгубено. Носталгията много често е нашата преценка за миналите времена с оглед на това, което е важно и ценно за днес" – поясни доцент Ирена Бокова и допълни, че въпреки хубавите страни на времето през 80-те години, е имало своите недостатъци.

Известният телевизионен водещ и диджей от Видин Васко Громков е отявлен почитател на музиката на 80-те години. Една от неговите запазени марки е появата му на участия и публични събития с фланелка с надпис “Аз живея в 80-те”. 

"Специалисти са доказали, че песните, които са създадени в средата на 80-те години впоследствие са претърпели най-много кавъри през годините. Освен това, тези години са пиков период на модата в света, на киното и на всичко, което може да се свърже по някакъв начин с културата и този лайфстайл, който вече остана в 20 век, за съжаление. Осемдесетте остават емблема и все повече хора осъзнават това. Ако погледнем холивудските продукции от последните години, почти няма популярен филм, в който да няма поне една песен от 80-те години. Другото нещо, което свързва онези години с наши дни е един популярен фестивал, който се провежда всяка година в Шотландия и Англия, а отскоро и в Бразилия. Той събира оцелелите звезди от 80-те години от света на музиката и огромно количество хора, които го очакват цяла година с нетърпение“- обясни Васко Громков.

Вероятно и занапред базата за сравнение чрез натрупания от нас житейски опит ще остане един от основните фактори, които ни дават възможност да преценим кое е най-доброто за нас. Очакванията сред младите, обаче остават, че най-доброто десетилетие за тях тепърва предстои.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00

Село Чирен: Заедно можем повече!

Село Чирен е разположено е в Западния Предбалкан, в подножието на ниския планински рид Милин камък. Намира се на около 15 км от областния център град Враца. Природата тук е уникална, има множество изворни води, наблизо е  природният феномен Божият мост, местността Милин камък, но най-голямата известност селото придобива от  находището и..

публикувано на 14.11.25 в 12:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Безвластието се усеща по-силно и от корупцията

Стратегическите решения, които ще определят следващото десетилетие на европейския континент и ролята на България в тях, обсъдиха политици и експерти.  Основните акценти включваха ролята на НАТО, регионалните инициативи, механизмите за ограничаване на корупцията и укрепване на отчетността.  Представени бяха и начини, по които може да се..

публикувано на 13.11.25 в 10:00