Учен-изследовател от Лом участва в 31-вата антарктическа експедиция

За участието си в българската експедиция казва, че това е сбъдната мечта, както на повечето антарктици. 

"Досега не бях ходила лично да взема проби от ледената пустиня. Така че за мен беше много голям интерес това нещо да го направя, тъй като за да бъдат добре взети пробите, стерилно, доколкото позволяват условията и да бъдат транспортирани както трябва, т.е. замразени, това досега не е правено тъй като сме нямали и кораб, чрез който да пренесем събраните проби. Така че по по- различни начини са доставяни пробите до нас и не винаги са били в изрядно състояние. Това породи интереса ми аз лично да  отида и да взема тези проби, тъй като се надявам в тях да има повече микроорганизми, тъй като са съхранявани по подходящ начин и те са оцеляли, защото не са били затопляни, например. Просто се надявам да има и повече разнообразни микроорганизми в тези проби. След като реших, че това е нужно кандидатствах разбира се в тази национална програма за полярни изследвания. Тъй като имаме наистина дълга история в тези проучвания отново бяхме финансирани и реално това е осъществена командировка по този проект практически. Неговото заглавие е "Биотехнологичен подход за получаване на биологично активни молекули от антарктически дрожди". И аз не бях ходила на самия остров Ливингстън, където е нашата база, така че нямах много добра представа какво ще намеря там, как ще взема тези проби , каза ученият изследовател.

През годините пробите са били преобладаващо почвени, тъй като дрождите, които са малко по-големи от бактерии, те преобладаващо обитават почвите. Сега д-р Русинова взима проби от повече и различни места - сладководни езера от топенето на ледниците, почви от скални места, песъчливи от плажа, на местообитанията, открити от сняг. Взима проби от пера на пингвини, гуано от пингвини, защото навсякъде има микроорганизми, чието многообразие представлява интерес за проекта.

През годините учените-изследователи са търсили различно приложение на дрождите:

"На база биотехнология искаме да намерим такова приложение или на вътреклетъчни или на извънклетъчни метаболити от тези микроорганизми, така че те да бъдат в полза на човека. Най- първите ни изследвания бяха насочени към козметиката. Т.е. намерихме такива полимери, които са извънклетъчни. Тези полимери се вложиха в различни козметични състави- дневни кремове, нощни кремове, тоалетни млека. Разбира се, разработките бяха и с една българска фирма. Успяхме да направим дори такива продукти, в които вложихме такива ингредиенти от природен произход, като тези полимери от тези антарктически микроорганизми с тяхната роля на емулгатори, влагозадържащи агенти и стабилизиращи системата вещества", обясни д-р Русинова каква е целта на проекта, по който работи.

Българският военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" пътува по обратния път към Варна след успешното си първо участие в 31-вата родна антарктическа експедиция до остров Ливингстън на Антарктида. Корабът ще докара в България проби, взети от различни места на ледения континент от микробиолога гл. ас. д-р Снежана Русинова от Лабораторията по клетъчни биосистеми към Българската академия на науките. 

"Ами дано всичко бъде наред и да имат "попътен вятър", да дойдат по график. Учените не пътуват с кораба през цялото време, пътуваме през една част от океана, от най- южната точка на Южна Америка- Пунта Аренас, чак до Ливингстън... Ние тръгнахме оттук на 11 февруари, защото пътят е доста дълъг дотам, имаме престой в Европа, Южна Америка на две места, докато стигнем Пунта Аренас. От там чакаме специален самолет до Кинг Джордж, съседен остров на Ливингстън, или кораб, било то испански, чилийски, аржентински. Просто българите пътуваме с каквото има към континента Антарктида. Престоя не се знае колко ще е, трябва да се изчака хубаво време за преминаване. С престой на много места се събира поне седмица пътуване в една посока, а понякога и повече, всичко зависи от времето. Уморително е пътуването на експедиция", разказва за пътуването до Антарктика изследователят. 

 Престоят на д-р Русинова на Антарктида е две седмици, през които взима проби и се включва във всички ежедневни дейности: 

"Мисля, че малко повече от две седмици, ние бяхме последната група, която пристигна. Тъй като метеорологичните условия се влошиха през самия пролив Дрейк и имаше прогнози за влошаване, тогава се взе решение да тръгнем по-рано от предвиденото и да зазимим базата по- рано, защото след това трябваше да се чакат още 20 дена, за да можем да преминем. Трябваше да останем повече време, за да вземем проби, но мисля, че успяхме да се справим и така даже преизпълнихме плана, който си бяхме поставили, въпреки условията и съкратеното време. С нас беше един от инженерите, трябваше да се направят много подробни изчисления, оразмеряване и да се помогне за довършване на тези фундаменти, които се поставиха. При нас течеше най-усилената работа със строежа. Сега е зазимена базата и ще я раззимят, вероятно ноември месец, първата група, която ще отиде, както всяка година. Живот и здраве всичко да е наред, този път корабът трябва да закара и строителни материали през края на ноември, за да може да се работи по базата."

   

По време на пътуванията си до различни точки на ледената пустиня д-р Русинова има възможност да наблюдава отблизо поведението на пингвини и тюлени: 

"Може да се каже, че повече дивата природа ме изненада, отколкото вътре неудобствата (липсата на вода, понеже ледникът замръзва). Малко по-агресивното поведение на тюлените, понеже си мислех, че са мили животни. Има такива, които са спокойни около нас, но има и които доста агресивно подхождат. Без да искаме събудихме един, който така агресивно изръмжа. Ние гледаме да не им пречим."

Заради интензивната работа ученият няма време да се срещне с учени от другите бази, каквато практика имат изследователите: 

"Да, има такава практика и доколкото съм чувала с испанската база имат много добри взаимоотношения и често си гостуват. Времето беше много скъсено - много работа, за много кратък период, на учените и на строителите, логистиците, които трябваше да осигурят условията за работа. Ние не успяхме да отидем в испанската база. Аз успях да я видя само веднъж от лодката, когато отивахме да вземем проби от съседен залив. Времето беше много променливо и нямаше условия за такива запознанства."

Антарктида все още не е достатъчно изследван и учените ще продължат още години наред с експедициите дотам. Предизвикателството привлича и ученият-изследовател, с корени от Северозапада:

"Да, бих се върнала, даже планирам по-нататък пак да взема проби. Сега искам време по-подробно да анализирам тези. Изследванията в световен мащаб са започнали от над 20 години, но не са акцентирани в този тип организми. Насочени са повече към видовото разнообразие - кой живее там. А ние целим повече от това - да направим биотехнология с получаване на ценни метаболити, територия, която не е изследвана. Дано се получат ценни резултати занапред. Има какво да се изследва."

Целия разговор с д-р Снежана Русинова може да чуете в звуковия файл.