„Гаснеща светлина“ – мрачен реализъм с хаплив хумор от Шотландия

Според всички негови колеги, детектив-сержант Логан Макрей, познат още като „Лазар“, от Грампианската полиция в Абърдийн е много добър полицай. Е, поне според повечето от колегите му. Както се очаква, има и такива като детектив инспектор Нейпиър, които са намразили Логан от пръв поглед и половин дума. Надхвърлиш ли едно определено ниво на професионализъм, започваш да дразниш разни хора. И когато операция по разкриване на склад с крадени стоки под ръководството на Логан се обърква фатално, а един полицай от екипа е ранен смъртоносно, Нейпиър с удоволствие праща дразнещата „звезда“ в Отряда на издънките под ръководството на почти толкова дразнещата инспектор Робърта Стийл.

Забавен, често пъти брутален, но и изненадващо трогателен на моменти, романът „Гаснеща светлина“ на шотландския писател Стюарт Макбрайд е пълен с черен хумор и воняща на евтини цигари умора. Една история за група не особено изрядни ченгета, винаги някъде на ръба на припадъка от изтощение, но пък отдадени на работата си повече от необходимото. Очукани, нащърбени като стар порцелан, загрубели от ежедневния сблъсък с човешките пороци, те въпреки всичко все още намират сили и мотивация да продължават да се борят за закона, а понякога и за справедливостта. Защото законът не винаги означава справедливост, както знаем.

Инспектор Стийл сякаш си е поставила за задача да изпокъса всички нерви на Логан дори само с начина, по който изглежда, а той е сред най-незначителните ѝ недостатъци. Истински слон в стъкларски магазин, тя гази всичко по пътя си. Добро възпитание, професионална етика, деликатност, работно време и лично пространство за нея са понятия по-имагинерни от кентавър. В интерес на истината, трябва да се отбележи, че отношението ѝ е подобно и към самата нея. За нея правилата са препоръчителни, а препоръките - пълни глупости, и пет пари не дава колко развода ще причини сред колегите си с настояването всички да работят денем и нощем. Робърта Стийл има една-единствена цел - да се измъкне от Отряда на издънките с цената на всичко. И ако за целта трябва да лепне убийство на първата удобна отрепка, попаднала пред очите ѝ, е готова да го направи без да ѝ мигне окото.

Моментът е труден не само за Логан, а за цялата Грампианска полиция. Всъщност за тях отдавна не е имало лесни моменти, но това е друг въпрос. Скандалите са навсякъде наоколо, един арогантен градски съветник не спира да уронва престижа на управлението, журналистите дебнат на всеки ъгъл, а като за капак побъркан пироманиак започва да убива цели групи хора, подпалвайки домовете им докато спят нощем. И за да е още по-шарено, някой започва да убива проститутките от доковете на Абърдийн. На всеки четири дни изниква ново тяло, с което Логан трябва да се занимава.

Както може да се очаква, полицията в града страда от познатия в цял свят проблем с хроничния недостиг на кадри, което превръща разследванията в едно нескончаемо денонощно тичане нагоре надолу по улиците без ясна цел. Кого преследват, накъде да поемат, кой е лошият в един свят, в който жертвите имат поне толкова причини да мълчат, колкото и техните убийци?...

Романът „Гаснеща светлина“ е вторият от поредицата за детектив-сержант Логан Макрей. Една наистина солидна, заплетена полицейска история, разкриваща без свян най-гнусните потайности на човешката природа, с някои кратки, но доста реалистични сцени на насилие. Може би твърде реалистични понякога.

Именно насилието и черният хумор в пиперлива комбинация използва Стюарт Макбрайд, за да напомни на читателите, че в света нищо не е черно или бяло, никой не е невинен. Може би затова и героите от романа изглеждат толкова живи. Усещането е, че ако се разходите по улиците на Абърдийн, изпиете една бира в някой местен бар или се озовете някъде по доковете късно нощем, няма начин да не срещнете и разпознаете поне някого от тях.

Авторът Стюарт Макбрайд е шотландски писател, творящ в жанровете криминале и научна фантастика. Роден в град Дъмбартън, на 2-годишна възраст той се премества със семейството си в Абърдийн, където живее и досега. Следва архитектура, но напуска университета, за да започне работа като графичен дизайнер, уебдизайнер и програмист. Започва и да пише - първоначално научна фантастика. Дебютният му роман „Студен гранит“ излиза от печат през 2005 г. и с него всъщност поставя началото на поредицата за Логан „Лазар“ Макрей.