В очакване на новия бюджет - ще се справи ли държавата?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В края на миналата седмица служебното правителство предложи проект на бюджет за 2023 година, в който се предвижда дефицит от 12 млрд. лева, ако не се вдигнат данъците. Политиците реагираха почти в синхрон - приемем ли такъв бюджет, край на шансовете ни за еврозоната. Още преди да получат мандата, от ГЕРБ изразиха несъгласие с параметрите на служебния кабинет за държавната хазна. Бойко Борисов за пореден път призова първите две партии да си стиснат ръцете за общо управление, иначе през юни държавата ще колабира. 6.4% бюджетен дефицит е абсолютно недопустим, според него трябва или да се вдигат данъци, или да се отложи влизането ни в еврозоната. Според партия "Възраждане", план-сметката на държавата е очаквана, а вина за високия дефицит имат бившите управляващи. Според служебната власт дефицитът може да се промени, но всичко е в ръцете на народните представители. Преди дни управителят на БНБ Димитър Радев също обърна внимание на фискалната политика на държавата - според него тя крие рискове. На фона на всичките тези събития и проект за бюджет 2023 е ясно, че България не отговаря на критериите за членство в еврозоната от 1 януари 2024 г., като вероятна следваща дата се очертава началото на 2025 г. Преди това обаче Европейската комисия и Европейската централна банка трябва да изготвят анализ дали страната е изпълнила всички условия. Каква е хронологията на събитията? Бюджетът на държавата "светна на червено" още през февруари. По предварителни данни на Министерството на финансите минусът на касова основа бе в размер на 250 млн. лв., или 0.1% от прогнозния Брутен вътрешен продукт. За сравнение, през първите два месеца на миналата година финансите на държавата са били на плюс от почти 715 млн. лв. Има ли поводи за притеснение- това попитахме Адриян Николов, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ):

"Като цяло няма чак толкова големи поводи за притеснение на този етап поне. Със сигурност има още какво да се желае относно събираемостта на данъците, тъй като там, като че ли някои дефицити, а това се чува и от големите политически партии. Това, което чухме от преговорите между първите две политически сили в новия парламент е, че една от мерките за борба с големия дефицит, дефиниран като много голям проблем, е именно подобряването на събираемостта на данъците."

В момента служебният кабинет работи все още с т. нар. удължителен закон- той позволява докато няма приет финансов план, държавата да прави разходите, съответстващи на направените през съответния месец на 2022 г., като към тях се добавят и гласуваните нови задължения. Ще се справи ли държавата при тези условия и докога- това попитахме още Адриян Николов, икономист от ИПИ:

"Като цяло няма фалирала държава. Проблемът е, че когато нямаме представен от правителство с демократичен мандат, избрано с парламентарна подкрепа бюджет, тогава няма много предлагане на политики, тъй като в последните години свикнахме икономиката ни е да е сякаш на "ръчно управление" и да се взимат постоянно нови и нови решения"- допълни още Адриян Николов.

"Казаха, че при 6.4% дефицит трябва да се тегли външен дълг 13 млрд. Министърът на финансите Росица Велкова каза, че трябва да се "стягат коланите", а гоним европейски критерии. А доходите там какви са? В една Сърбия минималната пенсия е 400 евро- това са 800 лева, Румъния има 500 евро. Въпросът е дали ще се състави правителство, но шансът е много малък. Ние, откакто стана демокрацията, все се задъхваме. Няма и сега нищо да стане, ще се справим. Защо, обаче, увеличиха пенсиите с 200- 300 лева на полицаите? Аз съм бил началник - влак 31 години и само със 70 лева ми увеличиха пенсията. Тия капиталови разходи дето ги раздаваха ГЕРБ вече няма да се дават и ще има пари"- коментираха видинчани.

Общините безспорно са сред най-потърпевшите институции от липсата на редовен бюджет на страната до момента. В Северозападна България положението е още по тежко. Разговаряхме с Борис Николов, дългогодишен кмет на община Белоградчик. 

"Прекалено трагично се гледа на това, че работим с бюджета от миналата година. Това не е най-големият проблем. Все пак имаме 1/12, работим с него, ограничено е, не достига, знаем как е инфлацията, знаем как са ощетени всички с тези цени, което не се отразява в бъдещия бюджет. Да, неприятно е, тежко е, но не е това най-страшното. По-страшното е, че така наречените изравнителни субсидии, които могат да се харчат свободно от общините в рамките на законите, не се определят обективно. Те са количествени критерии без качествена оценка на всичко това. Аз не знам защо се прекалява, че е толкова трагично, че няма нов бюджет, колкото до предложението на служебното правителство за бюджет с този дефицит от 6.4%, аз мисля, че така трябва да се подходи. Много европейски страни формират дефицити, подобни на този и решават своите социални проблеми"- обясни Борис Николов.

В Община Видин от началото на годината е затруднена дейността на някои общински предприятия заради липсата на редовен бюджет. Какви са, обаче, най-ранните срокове, в които ще може да се разчита вече на нов бюджет според председателя на Общинския съвет Генади Велков?

"По закон, след като се приеме държавният бюджет в срок от 20 работни дни трябва да бъде внесен в Общинските съвети и бюджетите на съответните Общини. Тази година Общините работят без бюджети и това е един много труден момент в тяхната дейност, защото се работи с 1/12, знаете инфлацията, цените допълнително затрудняват тяхната работа и в някои сектори дори е много трудно да се работи. Отделни общински предприятия много трудно работят, защото с 1/12 много трудно сключват договори и някои разходи, които трябва да изпълняват и с тези средства няма как да го направят, защото трябва да останат пари и за заплати"- подчерта Генади Велков.