Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гарантирани ли са плащанията след 10 юни?

Снимка: Архив

Aко след 10 юни няма приет бюджет за годината или ново удължаване на миналогодишния бюджет, държавата ще може да харчи само толкова, колкото събира. Това обявиха преди дни от Министерството на финансите. Според мнения на икономисти, ситуацията не е "розова", а продължаването на политиките още от пандемията с различни мерки, са вредни за бюджета и резултатите го показват. Към второто тримесечие външният ни дълг е 45 милиарда. Трябва да се предприемат спешни мерки, с които да се ограничат разходите. Според специалистите, плащанията и пенсиите са гарантирани без нов бюджет, но това ще има последствия. Според тях има достатъчно варианти, по които данъците да се балансират, защото увеличените разходи не водят до увеличени приходи. Изравняването на ставките е задължително, защото няма как в нормална обстановка да се дава приоритет на един сектор спрямо друг. Други експерти пък настояват, че се внасят излишни страхове и напрежение. Те припомнят, че вече сме били в подобна ситуация, в началото на годината, когато изтичаше бюджетът за 2022 г. и трябваше да влезем в 2023 г. със стария бюджет. Сега е въпрос на формално решение с колко точно да бъде продължен настоящият бюджет. В крайна сметка- гарантирани ли са плащанията след 10 юни? В "Актуално" в "Посоките на делника" разговаряхме с Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа".

"Притеснени трябва да бъдат всички български граждани, тъй като до 10 юни важи удължителният бюджет за тази година, който продължава бюджета от 2022 година. Това означава, че ние трябва да се справим само с приходите, които имаме, без да има възможност за допълнителни средства в отделните системи и това е изключително притеснително, тъй като натрупаната инфлация от миналата година значително надскача 15%, колкото е годишната за 2022-ра. Това означава, че на нас ни трябват минимум 15% повече средства, за да можем да покрием същите нужди както миналата година, дори и не да надграждаме."

Какви са двата възможни сценария в краткосрочен план за състоянието на бюджета на държавата? Това попитахме още Ваня Григорова:

"Песимистичният сценарий е, ако не се промени данъчната система, ние продължим да бъдем с 6.4% дефицит или още по-лошото е това, което заявиха представителите на двете водещи формации, да внесат бюджет с 3% дефицит, което означава не само увеличение на финансовите средства, но и редуциране, тъй като в противен случай няма как да се постигнат 3% дефицит. Това са двата песимистични, но напълно реални сцeнарии. Оптимистичният сценарий е да се промени данъчната система, така че тя да стане европейска, да се наложи данък върху свръхпечалбите, тъй като напомнят, че през последните 2 години печалбите на компаниите са се увеличили с 20 милиарда лева"- уточни Ваня Григорова.

Попитахме видинчани притесняват ли се от хода на политическите събития и тяхното евентуално отражение върху държавните плащания.

"След като все още няма бюджет, е много ясно, че рискът е твърде висок вече. Дано да не се наложи да затягаме отново коланите, много ми се ще да вярвам, че това няма да се случи... Аз съм пенсионер и малко се страхувам, зная ли какво ще бъде... Аз не се притеснявам... Не съм запозната и не мога нищо да Ви кажа... Аз не се притеснявам, взимам си две пенсии и се оправям... Нека си остане същият бюджет, да удължат срока и така"- коментираха видинчани.

Липсата на редовен бюджет в средата на годината се отрази и върху работата на общините. В Северозападна България ситуацията не е различна. Разговаряхме с Иво Цветков, кмет на община Бяла Слатина.

"Рискове крие единствено делeгирана от държавата дейност, която е свързана с финансирането на училищата и детските градини, на домовете за възрастни хора, което не е малко, тъй като бяха увеличени стандартите в края на миналата година, а се отпускат пари за цялата минала година, тоест работим по 1/12 от бюджета и се оказва, че няма да стигнат парите, сега до юни и след това може би ще бъде в дефицит бюджетът. Ние до сега добре се справяме със собствените приходи, имаме голям преходен остатък от миналата година и сме започнали да изпълняваме някои дейности и съответно са предвидени средства и ги имаме за разплащане"- обясни Иво Цветков.

Съществува ли пряка връзка между липсата на редовен държавен бюджет и работата на бизнеса в Северозападна България? Потърсихме за коментар Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за регион Монтана:

"Единственият проблем са така наречените капиталови разходи и те касаят основно инфраструктурни обекти и дейности, свързани с общините. Бизнесът ще се справи, както и до сега - трудно, защото при една неяснота на бюджета, при неяснота за възможностите по оперативните програми и по отделните пера на републиканския бюджет и всичко това стъписва дейностите от инвестиционен характер. Няма как бизнесът да не е притеснен. Притеснен е едно, но чак притиснат - не"- уточни Иван Сергисов

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Калоян Велчев

Калоян Велчев: Предизборната кампания трябва да повдигне въпроса за изказа и приличието

Парламентът обяви първия мандат за неуспешен, с което безпрецедентната ротация остава в историята.  Малко вероятни изглеждат шансовете на втората политическа сила да състави кабинет.  Защо се счупи Сглобката?  Кои са причините за разваляне на отношенията между доскорошните партньори?  Какво следва на политическата сцена?  Правителствената криза..

публикувано на 28.03.24 в 10:00

Има ли бизнесът ресурс да повиши заплатите?

Представителите на бизнеса у нас бяха песимистично настроени за 2023 година, като с подобни опасения навлязоха и в новата 2024 г. Това показват резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българска стопанска камара (БСК), проведено сред 784 микро, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на..

публикувано на 27.03.24 в 10:45

Румен Гълъбинов, икономист: Очаквам към средата на годината да сме изпълнили всички критерии за еврозоната

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проекта на Закон за въвеждане на еврото в Република България. Страната ни може да стане част от еврозоната още през 2025 г. Това каза председателят на Еврогрупата Паскал Донахю, който посети София. Единствено по-високата инфлация у нас спира към момента членството на България..

публикувано на 26.03.24 в 12:29

Социален фонд за климата– подкрепа на прехода към зелена икономика

Преходът към възобновяема и чиста енергия поставя за цел българската енергетика да се декарбонизира и да стане климатично неутрална до 2050 г. Това, обаче, не трябва да се случва по несправедлив начин, особено що се касае до енергийно бедната част от обществото и домакинствата, уязвими от цената на електроенергията и горивата. За тази цел от януари..

публикувано на 25.03.24 в 13:40

Село Рабиша - с прекрасна природа, но без работа за хората

Село Рабиша се намира на път, който води към известната пещера Магурата и към красивото Рабишко езеро.  Най-близкият град е Белоградчик, на 12 км, а на 38 км е Видин.  В миналото Рабиша е било голямо село. През 1946 година жителите са над 1200, с два големи площада и с еднотипни едноетажни къщи, с няколко големи сгради, в които се помещавали..

публикувано на 22.03.24 в 12:20

Тома Ушев: Сглобката е евтин заместител на луксозен продукт от китайски сайт

Бъдещето на властта зависи от извинение към Мария Габриел.  Ще бъдат ли подновени преговорите между партньорите, които не успяха до този момент да постигнат съгласие?  Предстои ли разглеждане на неодобрения проектокабинет?  Безпрецедентната политическа ситуация дискутираме с Тома Ушев , автор в дясната платформа Консерваторъ. Радио ВИДИН : Ако ми..

публикувано на 21.03.24 в 10:00

Намират ли успешна професионална реализация младите хора у нас?

Пазарът на труда в Европа става все по-динамичен, а по всичко личи, че тези процеси ще продължат и занапред. Първото голямо сътресение бе регистрирано с началото на COVID-19 пандемията, когато бяха освободени от работа много хора, а други бяха принудени да преминат към работа от вкъщи. Възстановяването и свързания с него недостиг на..

публикувано на 20.03.24 в 10:30