Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Новата прическа на Вики" - нещо различно за четене

Снимка: Радио Видин

Днес Вики е различна. Косата ѝ е в лилаво, синьо, розово, дори зелено. Не, не се е побъркала. Тя все още си е тихата Вики, която сякаш се страхува да не я забележат, да не подразни някого с нещо, да не предизвика нечие неодобрение. Просто е различна, защото се е освободила. Сама!

Коя всъщност е Вики? Познавате я. Всички я познаваме!

Любовта е чувство, което искаме да даваме и да получаваме. Това изглежда като най-нормалното и естествено нещо на света, първичен импулс, с който се раждаме, и така трябва да бъде. Любовта на мама и татко към децата, на децата към мама и татко, на мъжа към жената, на жената към мъжа. Вкъщи трябва да е най-сигурното, топло и уютно място на света, където да преживееш дори световен апокалипсис без особени тревоги, защото най-близките ти хора са до теб. Би трябвало да е така, нали?

Ключовите думи са "би трябвало". Но твърде често не е. Твърде често вкъщи е мястото, от което бързаш да излезеш, за да поемеш дъх по-дълбоко без това да предизвика нечий гняв. Твърде често там се прибираш със свито сърце, стъпвайки предпазливо. И не разбираш. Това ли трябва да е любовта? Така ли трябва да я усещаш? Да те плаши до смърт.

Романът "Новата прическа на Вики" още с излизането си даде заявка, че ще е нещо ново за литературния пазар у нас. Авторката Цветелина Цекова беше може би първата, която посмя да отвори възможно най-широко вратата и да покаже един от сериозните проблеми на обществото ни в пълния му размер, с всички ужасяващи подробности, от които ни се иска да отвърнем поглед. Домашното насилие! Показа ни страха, болката, крясъците, обидите, раните, синините, счупените кости и зъби на жертвите, които обществото все още предпочита да се преструва, че не вижда и не чува. Показа белезите по телата и умовете на жените, които, ставайки жертва на собствените си близки, всъщност стават жертва на всички онези, които отвръщат поглед, пропускат съседските скандали покрай ушите си и са убедени, че е по-добре да не се намесват. Защото "това са семейни работи", нали? А дали?

Вики е една от многото. Както самата Цветелина Цекова казва в едно свое интервю, Вики е комшийката. Онази непохватната, която все се удря във вратата и шкафа. Тя е учителка, актриса, домакиня, мениджър в голяма компания… Вики е всяка четвърта жена в България според неофициалната статистика, защото официална такава все още никой няма смелостта да направи. Една от жените минали през ада на домашното насилие във всичките му разновидности.

А Цветелина Цекова не е просто писател, решил да се пробва в една деликатна тема. Тя е Вики. Тя пише собствената си история, разказва за собствения си път през нещо, през което никой не би трябвало да бъде оставян да минава сам. За борба, в която най-много имаш нужда от помощ, а е твърде вероятно вместо помощ да получиш обвинения. "Сама си си виновна!", "Ти си го избрала, сега ще си го търпиш!", "Ти постоянно го дразниш!" "Просто е уморен и затова е избухлив!", "Когато не пие е душа човек, ама като пийне…"

Тя насочва прожектора към най-мръсните и тъмни места в отношенията, към най-грозното проявление на човешката същност – насилието над по-слабите, които са ти се доверили. Насилието над онзи, който е допуснал да се влюби в теб, над онзи, който сам си създал, над онзи, който те е създал дори. Романът "Новата прическа на Вики" е съвсем малък по обем, може би защото по-голям щеше да е непоносим, и носи товар, който стоварва върху теб и почти те размазва, най-вече в момента, в който осъзнаеш, че може би познаваш поне една Вики. Или си една от тях. Или живееш с една от тях. Този роман крещи. Крещи с гласа на всички онези, които се преструваме, че не чуваме. Крещи от безизходица, от безпомощност, от обида, от страх и самота. Както може да крещи само човек, който е сам сред милиарди. Останал е без глас, може би само с надеждата всичко да свърши по-бързо, все едно как.

Според не едно, а 17 проучвания на психолози и терапевти 47 на сто от жертвите на домашно насилие развиват симптоми на депресивни разстройства. 32 на сто от жените, настанени в психиатрични отделения са жертви на домашно насилие. При 45 на сто от жените, настанявани в кризисни центрове и приюти за жертви на домашно насилие, се наблюдава посттравматично стресово разстройство. Това е само статистика. Зад нея обаче стоят хилядите разбити съдби на хиляди Викита и техните деца, потенциални бъдещи Викита.

А откъде започва пътят към спасението? Може би от една нова прическа в лилаво, синьо, розово, дори зелено.


По публикацията работи: Гергана Панова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александрина Попова: Жената, която пътува, за да разказва истории

Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..

публикувано на 29.07.25 в 17:40

Планинско катерене - новото предизвикателство за видинчанина, който изкачва върхове

Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа  преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..

публикувано на 29.07.25 в 15:10

Деца от Враца заемат първите места в конкурс за магически разказ

Две деца от Литературен клуб "Иноватори в действие" към Младежки дом - Враца се класират на първите места в провелия се литературен конкурс за детски магически разказ. Тази година темата беше “Моят полет около света”. За втора поредна година Огняна Илиева печели първо място в конкурса . Огняна е на 12 години, като тази година ще бъде 7...

публикувано на 29.07.25 в 14:00

Църквата в село Антимово спешно се нуждае от ремонт

Църковният храм "Свети Великомъченик  Георги" във видинското село Антимово има нужда от спешен ремонт. Покривът тече от години и поврежда стенописите. Мазилката пада, прозорците са изпочупени, казва кметът на населеното място Пламен Станев, който е и дългогодишен председател на местното читалище:  " Покривът на храма е в много лошо..

публикувано на 29.07.25 в 13:00

Моден наръчник за жегите: лен, памук и лекота

С настъпването на юлските жеги, модата ни изправя пред едно от най-големите си изпитания - това как да изглеждаме и да се чувстваме добре, без да се разтапяме от жега. Ключовата дума е "лекота". През лятото заложете на свободни кройки, естествени материи като лен и памук, и светли, отразяващи слънчевата светлина цветове . Избягвайте синтетиката -..

публикувано на 29.07.25 в 13:00

Карта на чешмите в България: Къде да намерим безплатна питейна вода в жегата

В разгара на лятото търсим сянка, прохлада и… чешма с питейна вода. А колко от тях всъщност знаем, че съществуват дори в собствения ни град? Оказва се, че вече няколко години има  Карта на чешмите в България . Не е новост, говорили сме за нея и с нейната създателка - активистът за по-чиста околна среда - Симона Стилиянова . Но именно..

публикувано на 28.07.25 в 15:35
Републикански път III-1142

Сигнал до Радио ВИДИН раздвижи ремонта на пътен участък

Слушател на Радио Видин алармира за лошото състояние на третокласен път в участъка от разклона за Арчар до Дреновец. Според Цветан Петров, през средата на юни са извършени дейности по почистване на банкета около шосето, след което машините са подравнили настилката. Въпреки това, участъкът остава в лошо състояние - с компрометирано асфалтово..

публикувано на 28.07.25 в 15:30