Кметът на Смирненски: С днешната държавна политика за селата, те нямат бъдеще

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще посетим село Смирненски, в община Брусарци. Преди време местните жители се оплакаха от тежкия трафик през селото им- върволици от ТИР-ове преминаваха ежедневно по главната му улица, избягвайки официалния път, за да не плащат такси. Днес основният проблем на селото е друг. Обезлюдяването и поройните дъждове са оставили и тук своя негативен отпечатък. 

"В селото вече са останали около 320 души", обяснява кметът на Смирненски, Димитър Димитров. 

"Това е и основният ни проблем- населението намалява. Преобладаващата част от него е на възраст над 70 години. Имаме много пустеещи къщи, улици запустяват, ние не можем да смогнем да чистим. Трябва да се помисли за техника, която да може да реже храстите, защото е израстнала гора вече. От година на година все по-зле става. Просто тук си трябва непрестанна поддръжка. А аз имам на разположение само един човек към кметството и той е на граждански договор. Имаме 29-годишни, но те не искат да работят. А и тези младите, нито разбират от технтика, нито от нищо. И машина да им дадеш за косене- те просто нямат желание. Не искат. Отказват. Имаме машини тук, питам кой ще коси - никой не иска. Отказаха се и от тези програми за 29-годишните. Миналата година работиха, тази отказаха. Не искат да работят. Сега, как да помогнеш на човек, който не иска да работи! Не питат има ли работа, а питат има ли програма. Това значи, че няма желание да работи..."

Дъждовната пролет и притеснителната прогноза за времето също е предизвикала доста страхове у местните.

И не случайно. До селото се намира третият по големина язовир в област Монтана - язовир "Христо Смирненски". Собственост е на държавното дружество "Напоителни системи" ЕАД. На него има изградена и Водно-електрическа централа. Заради неизплатени банкови кредити за над 8,5 млн. лева през 2016 година съдия изпълнител обяви за продажба ВЕЦ-а. Заедно с нея за продан са изнесени и близо 61 дка земя, в която са включени шахтите на основния изпускател, тръбопроводи, канал и  четири крана, които регулират изпусканите водни количества от язовира, които вече са чужда собственост. Така водоемът се превърна в потенциално опасен обект и при неправилна експлоатация може да застраши населените места и хората в района, предупреждават специалисти. 

"Преливникът може и да прелее, но това зависи от дъждовете. Никой не може да каже колко дъжд ще падне и каква вълна ще дойде. Единствено от преливника може да дойде проблем, но той си минава през реката... Важното е, че язовира се контролира вече от няколко години. Има си човек, който всяка сутрин ходи, замерва нивото и дава доклади до Напоителни системи Монтана. Дори ако нещо се случи, водата няма да дойде към селото, а ще се оттече към нивите. Селото е по- нависоко. Ние имаме единствено опасения от долищата, които са зад селото. Те се пълнят с вода от поройните дъждове. Оттам може да дойде вода. Има канали, които ние си почистваме редовно и поддържаме, обаче природата никой не може да предвиди. Ти не можеш да прецениш какво количество дъжд ще дойде, а и досега такива моменти не е имало.Това е от няколко години насам. Мостовете и каналите, които са правени, са от преди много години. А за да се направи един канал, се взимат данните от 10 години назад. Това означава, че тогава не е имало такива дъждове. Сега нещата коренно са променени. Ние виждаме, че три месеца вече не е спряло да вали. При нас е започнало от трети март. Имаше един период от една седмица, в който спря и после пак- всеки ден и всеки ден. Земята вече се е пренаситила. Тя не може и да поема повече вода... "

"Като се има предвид какво се случва със селата и градовете днес, означава, че държавната ни политика не е на ниво. Просто тя е в съвсем друга посока. Трябва да се промени политиката на държавата за петилетки, както се казва. Едно време се работеше на петилетки- за 5 години се прави това, след 5 години се прави друго и т.н.- да има някаква перспектива, която да се гони. А ние това нещо изобщо сме го изключили и то вече от 20 години е така. 

И всичко взимат. Ето например, ние имахме бюджет и го взеха от Общината. А колкото повече окрупняваш нещо, толкова повече периферията затъва. Създава се някаква администрация, тя си работи там, а периферията вече приключва. никой не се грижи за селата и градовете, които остават с малко население. И повече внимание трябва към обикновения човек. Ти ако обърнеш внимание на селото и човекът ще е доволен. А след като не обръщаш внимание на населените места, хората как да са доволни? И постоянно се коментира по върховете, че населението не усещало усилията им. Е как ще го усети населението, като то нищо не се прави за населението. Значи ти първо трябва да достигнеш до обикновения човек, той да е доволен и тогава вече нещата ще бъдат добре. Те хората вече спряха и да гласуват. А това е един критерий, който ясно показва, че държавата не се справя с нещата, политиците по-точно. И въпросите трябва да се отнасят към политиците. И когато един политик тръгне да става депутат, да му се зададе въпроса, защо иска да стане депутат. Да каже конкретното нещо и след като не го изпълни, тогава да му се търси отговорност. Да му са задава непрекъснато този въпрос- Вие обещахте това, защо не го изпълнихте? И след като обещаеш нещо и не го направиш, това значи, че лъжеш. Автоматически ставаш лъжец. И защо ти е втори мандат, след като не си направил нищо през първия? И това е голям проблем. Това е най-големият ни проблем."